Спирката - от ексцентричността до комфорта
Деси ВЕЛЕВА
В град като София, в който се движат по един милион автомобила дневно, градският превоз към момента има преобладаващо място в пътникопотока. В процеса на кръстостване на града сред работното място и дома, до парка - за разходка, или до центъра - за културно посещаване, доста значимо място заема спирката. Онази, която може да няма заслон или той да е изпочупен. Която вероятно има скамейка, само че тя е вандалски унищожена, а кошчето за отпадък е смачкано.
Градската спирка е мястото, на което стотици хиляди българи прекарват немалка част от деня си. Тя е зона, трансформирала се в сакрално място за изпитване на личното ни самообладание, за инспекция на самообладанието ни, за самоанализ на твърдостта ни, за проба на контрола върху покорството ни. С други думи - родната спирка не е просто място да спреш, а да чакаш. Много. И до момента в който чакаш, се случва да изразяваш себе си посредством боричкане, ритване, чоплене, изобразяване и различен тип " разкрасяване ". Затова и за едни мястото й е равнозначно на губене на време, преди да се приберат при фамилията си, за други - извоювано такова, преди да се окажат в домашната джунгла.
Спирката става извънредно отблъскваща, когато чакащите бързат за работа, и в това време е непреодолимо привлекателна, когато те не желаят да стигнат до центъра на професионалното си занятие.
Заради всичко това е доста значимо спирката да е комфортна. Да пази от дъжд и сняг, от вихрушка и жарко слънце, да има място за сядане. Това някъде го има, само че у нас е необичайност.
Преди години Столичната община се опита да се отърве от досадните обекти и да ги даде на концесия, с цел да се погрижи различен за тях. Опитите обаче се оказаха безуспешни и никой не изиска да се нагърби с бремето, макар обещанията за облаги посредством обезпечаване на рекламно място.
Затова към този момент София не може да се похвали с удобни спирки, а единствено с забавни. Една от тях е спирка " Вишнева " - емблематично място за столичани. Преди пет години тя бе съвсем изпепелена, а неотдавна бе възобновена. Къщичката е на трамвайна линия, която е пусната в употреба през 1933 година, а трамваят е спирал на три места - на спирка " Борова гора ", на Семинарското плато и на " Вишнева ", като единствено последната съществува и до през днешния ден. Има концепция тя да се трансформира в музей на електротранспорта, само че към този момент дейности не са подхванати.
Положителното е, че и още една знакова спирка в столицата бе възобновена неотдавна. Тя е в регион " Изгрев ", до плувния комплекс " Диана ", и носи ексцентричното име " Оригами ". Спирката е проектирана преди повече от 50 години от арх. Любомир Шинков и бе актуализирана в истинския й бял цвят.
И на едно друго място у нас спирките се трансфораха в атракция, съвсем без пари - в Алфатар. Преди време там се появиха атрактивни места за очакване, на които ти е драго да постоиш просто ей по този начин. Спирките не са напълно нови, а единствено реновирани. С малко пари, подръчни средства и предпочитание локалните позакрепиха структурите, боядисаха ги в разнообразни цветове, някои трансфораха в същински библиотеки, с картини по стените, със сувенири и други украси.
Удобство и хубост са двата водещи претекста за създаване на автобусни спирки в чужбина, въпреки че на доста места градският превоз не е всеобщ и се употребява от малко хора. Добре известни са обектите с климатик в Дубай. Нормално е в топлото емирство да залагат на комфорта, а не на ексцентричността. Семпли на тип, спирките са затворени отвред и обезпечават хладина.
В другия завършек на света - в Минеаполис, в американския щат Минесота, разчитат повече да им е топло, по тази причина там една спирка наподобява на великански грил. Истински реотани на покрива излъчват топлота, а цялата атмосфера провокира вкус.
Япония пък е известна с няколко " вкусни " спирки във формата на разнообразни плодове - ягода, любеница, домат. Освен че са красиви, те са солидни и здрави, съобразени с тамошните особености, и не разчитат толкоз на улеснение за чакащите.
Многообразието на спирки радва хората по целия свят - в Лондон се люлеят на люлки, в Балтимор децата се катерят по големи фигури във формата на букви, в Атина мястото за очакване е направено от елементи на остарял училищен рейс, в Париж лежат в хамак.
И до момента в който по света се любуват и на всевъзможни други ексцентричности със странни форми, у нас към момента мечтаем за здрава скамейка и необятен заслон. Комфортът тук е единствено фантазия.
Спирка " Оригами " в София
Спирката в Алфатар
Спирка в Дубай
Спирка в Минеаполис
Спирка в Япония
В град като София, в който се движат по един милион автомобила дневно, градският превоз към момента има преобладаващо място в пътникопотока. В процеса на кръстостване на града сред работното място и дома, до парка - за разходка, или до центъра - за културно посещаване, доста значимо място заема спирката. Онази, която може да няма заслон или той да е изпочупен. Която вероятно има скамейка, само че тя е вандалски унищожена, а кошчето за отпадък е смачкано.
Градската спирка е мястото, на което стотици хиляди българи прекарват немалка част от деня си. Тя е зона, трансформирала се в сакрално място за изпитване на личното ни самообладание, за инспекция на самообладанието ни, за самоанализ на твърдостта ни, за проба на контрола върху покорството ни. С други думи - родната спирка не е просто място да спреш, а да чакаш. Много. И до момента в който чакаш, се случва да изразяваш себе си посредством боричкане, ритване, чоплене, изобразяване и различен тип " разкрасяване ". Затова и за едни мястото й е равнозначно на губене на време, преди да се приберат при фамилията си, за други - извоювано такова, преди да се окажат в домашната джунгла.
Спирката става извънредно отблъскваща, когато чакащите бързат за работа, и в това време е непреодолимо привлекателна, когато те не желаят да стигнат до центъра на професионалното си занятие.
Заради всичко това е доста значимо спирката да е комфортна. Да пази от дъжд и сняг, от вихрушка и жарко слънце, да има място за сядане. Това някъде го има, само че у нас е необичайност.
Преди години Столичната община се опита да се отърве от досадните обекти и да ги даде на концесия, с цел да се погрижи различен за тях. Опитите обаче се оказаха безуспешни и никой не изиска да се нагърби с бремето, макар обещанията за облаги посредством обезпечаване на рекламно място.
Затова към този момент София не може да се похвали с удобни спирки, а единствено с забавни. Една от тях е спирка " Вишнева " - емблематично място за столичани. Преди пет години тя бе съвсем изпепелена, а неотдавна бе възобновена. Къщичката е на трамвайна линия, която е пусната в употреба през 1933 година, а трамваят е спирал на три места - на спирка " Борова гора ", на Семинарското плато и на " Вишнева ", като единствено последната съществува и до през днешния ден. Има концепция тя да се трансформира в музей на електротранспорта, само че към този момент дейности не са подхванати.
Положителното е, че и още една знакова спирка в столицата бе възобновена неотдавна. Тя е в регион " Изгрев ", до плувния комплекс " Диана ", и носи ексцентричното име " Оригами ". Спирката е проектирана преди повече от 50 години от арх. Любомир Шинков и бе актуализирана в истинския й бял цвят.
И на едно друго място у нас спирките се трансфораха в атракция, съвсем без пари - в Алфатар. Преди време там се появиха атрактивни места за очакване, на които ти е драго да постоиш просто ей по този начин. Спирките не са напълно нови, а единствено реновирани. С малко пари, подръчни средства и предпочитание локалните позакрепиха структурите, боядисаха ги в разнообразни цветове, някои трансфораха в същински библиотеки, с картини по стените, със сувенири и други украси.
Удобство и хубост са двата водещи претекста за създаване на автобусни спирки в чужбина, въпреки че на доста места градският превоз не е всеобщ и се употребява от малко хора. Добре известни са обектите с климатик в Дубай. Нормално е в топлото емирство да залагат на комфорта, а не на ексцентричността. Семпли на тип, спирките са затворени отвред и обезпечават хладина.
В другия завършек на света - в Минеаполис, в американския щат Минесота, разчитат повече да им е топло, по тази причина там една спирка наподобява на великански грил. Истински реотани на покрива излъчват топлота, а цялата атмосфера провокира вкус.
Япония пък е известна с няколко " вкусни " спирки във формата на разнообразни плодове - ягода, любеница, домат. Освен че са красиви, те са солидни и здрави, съобразени с тамошните особености, и не разчитат толкоз на улеснение за чакащите.
Многообразието на спирки радва хората по целия свят - в Лондон се люлеят на люлки, в Балтимор децата се катерят по големи фигури във формата на букви, в Атина мястото за очакване е направено от елементи на остарял училищен рейс, в Париж лежат в хамак.
И до момента в който по света се любуват и на всевъзможни други ексцентричности със странни форми, у нас към момента мечтаем за здрава скамейка и необятен заслон. Комфортът тук е единствено фантазия.
Спирка " Оригами " в София
Спирката в Алфатар
Спирка в Дубай
Спирка в Минеаполис
Спирка в Япония
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ