Финансирането на обществените медии и пропагандата скараха депутатите, правителството готви план
Депутатите разпоредиха на държавното управление в период до 31 март да изготви проект за развиването на медийната среда в България.
Приетото решение планува още проектът да съдържа и модел за финансиране на публичните медии, гарантиращ финансовата и публицистичната им самостоятелност.
Решението бе част от плана за разисквания за свободата на словото и бе импортиран от " Българска социалистическа партия за България ".
Първоначалното предложение на социалистите бе Министерски съвет до 1 февруари 2020 година да предложи на Народното събрание тактика за развиването на медийната среда в България.
По предложение на Тома Биков от ГЕРБ планът на решение претърпя публицистична корекция и вместо тактика, държавното управление ще би трябвало да предложи проект за развиването на медийната среда в страната, а срокът за правенето му ще е до 31 март 2020 година
Разисквания
Нямаме нищо срещу да седнем и да помислим за закони за правила на живот за медиите.
Това сподели ръководителят на Комисията по културата и медиите и народен представител от ГЕРБ Вежди Рашидов по време на разискванията за свободата на словото в Народното събрание.
„ Не знам за какво би трябвало да бъде прекомерно огромен този спор. Вие сега имаме отворен спор и нямаме нищо срещу да седнем да помислим всички дружно да създадем закони, правила за живот. Този живот, който всички желаеме да го живеем “, съобщи още Рашидов.
Според него свободата на словото не принадлежи единствено на медиите или на една или друга институция.
„ Демокрацията е низ от правила и закони, то не е безредица, тъй че медиите не вършат изключение да създадем подобен живот, в който да съблюдаваме демократичните порядки на цялото общество “, добави още Рашидов.
„ Относно това да се заиграваме с медиите и да се харесваме, народът е споделил, че политик се убива с вестник – и муха също “ , добави още той.
Той дефинира свободата на словото в медиите като опция всеки да споделя каквото си желае.
„ Категорично се опълчвам на концепцията, съгласно която независимост на словото има, тъй като всеки може да каже каквото си желае. Свободата на словото не е всеки да каже каквото си желае.
Свободата на словото е да се основат условия за публицисти, които да отразяват обективната истина. Свободата на словото е да се подсигурява тези, чиито специалност е това да не бъдат удавяни от анонимни сайтчета за въздействие. Свободата на словото би трябвало да бъде систематична работа на държавното управление “, съобщи още Крум Зарков.
Според него подправените вести не могат да се борят с наредба . „ Единственият метод да се преборят подправените вести е с престижа на изданията, на медията и на публицистите, които се подписват под една позволява или репортаж “, съобщи още зам.-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “.
Според него огромният проблем на свободата на словото е, че през последните 10-15 и може би повече години в България не са останали издания, чието заглавие е обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка и агитация .
Той изясни, че е неотложно държавното управление да не употребява този закон за брутални препирни и набези. " Управляващите би трябвало да преустановят личните си намеси в медиите, като да вземем за пример огромните запаси, които държавното управление разпределя под формата на реклама по разнообразни стратегии. Там е нужна доста повече бистрота ”, добави Зарков. Той сподели, че би трябвало публичните медии да бъдат поръчител на плурализма.
„ Ако продължаваме да се замеряме с прилагателни и да лепим етикети на всеки, с който не сме съгласни, тогава влизаме не в спор, а във война. Няма потребност да заравяме главата си в пясъка, проблеми има, решения са вероятни и съм сигурен, че можем да ги намерим ”, приключи Крум Зарков.
Първото нещо, което би трябвало да се направи в публичните медии, е да се скъса веригата сред държавното управление и финансирането им . Трябва механизъм, който да прави тяхното финансиране без значение от държавното управление. Това счита депутатът от Българска социалистическа партия Антон Кутев.
" Широк кръг от проблеми седят зад медийната среда в България. Логиката, че медиите в България са свободни и могат да вършат каквото желаят, не е напълно вярна.
Не бих претендирал да има интервенция в публицистичните политики на медиите – тъкмо противоположното. Смятам, че законодателството в България има потребност от развиване, с което да се подсигурява публицистичната самостоятелност “.
„ Именно там би трябвало да се насочват основните неща в промяната на медийната среда. От 1998 година насам никой не посмя да задейства Фонд „ Радио и телевизия “, който е изработен по модела на BBC за финансиране – т.е. да не зависи по никакъв метод от ръководството “, акцентира националният представител от левицата.
Кутев означи, че имаме проблем в метода, по който се финансират публичните медии, тъй като всяка година шефовете им застават „ на колене “ пред ръководещите и от това, несъмнено, изпадат в зависимости.
„ От 2017 година това е трети или четвърти опит да сложим тематиката за свободата на словото в България. Досега в множеството случаи използвахме доклада на Съвет за електронни медии. Не считам, че това до момента се получи – всякога тук получавахме еднакъв отговор, тавтология на словото на Бойко Борисов – свободата на словото е проблем на самите публицисти и няма за какво ние да я слагаме на дневен ред “, съобщи на собствен ред представителят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Александър Симов.
Като самопризнание, че нещо „ куца “ в свободата на медиите, по думите на депутата, може да се разчете концепцията министър-председателят да предложения американски специалист, представител администрацията на Тръмп, който да се занимава със свободата на словото в България. „ Свободата на словото не работи по този начин – да пристигна някой извън, с цел да оправи обстановката ни ту к. Няма по какъв начин външен специалист да оправи всичките нередности, най-малкото тъй като ние би трябвало да имаме тактика за свободата на словото и чак тогава да питаме външни специалисти дали вървим в вярната посока “, сподели още Симов.
Всякакви спомагателни регулации на частните медии са отвън демократичните процеси.
Това сподели министърът на културата Боил Банов по време на разискванията за свободата на словото в Народното събрание.
" Това, което стана ясно ще бъде признато единомислещо още веднъж до 31 март гласоподаване, в посока на решението от през вчерашния ден, тъй че единствено дава подтик на държавното управление в границите на три месеца да свърши своята оперативна работа, с цел да може изключително публичните медии да има по-ясна и безапелационна среда ", добави още Банов.
Министърът на културата разяснява и частните медии. " Като министър на културата желая да кажа доста ясно, че всевъзможни спомагателни регулации са отвън демократичните процеси на развиването на страната. Правителството, в това число с решението на премиера във връзка с разпространяването на печатни издания през " Български пощи " и в това число с предлагането на министъра на финансите, което вие приехте да има решение за Фонд " Радио и телевизия " интензивно се пробва да зададе основи и резултат за развиване на публичните медии, които са ключът към плурализма, което прави една медия същинска медия. Законопроектът, който през вчерашния ден беше импортиран, скърбя, че не беше импортиран няколко дни преди този момент ", добави още министърът на културата.
Приетото решение планува още проектът да съдържа и модел за финансиране на публичните медии, гарантиращ финансовата и публицистичната им самостоятелност.
Решението бе част от плана за разисквания за свободата на словото и бе импортиран от " Българска социалистическа партия за България ".
Първоначалното предложение на социалистите бе Министерски съвет до 1 февруари 2020 година да предложи на Народното събрание тактика за развиването на медийната среда в България.
По предложение на Тома Биков от ГЕРБ планът на решение претърпя публицистична корекция и вместо тактика, държавното управление ще би трябвало да предложи проект за развиването на медийната среда в страната, а срокът за правенето му ще е до 31 март 2020 година
Разисквания
Нямаме нищо срещу да седнем и да помислим за закони за правила на живот за медиите.
Това сподели ръководителят на Комисията по културата и медиите и народен представител от ГЕРБ Вежди Рашидов по време на разискванията за свободата на словото в Народното събрание.
„ Не знам за какво би трябвало да бъде прекомерно огромен този спор. Вие сега имаме отворен спор и нямаме нищо срещу да седнем да помислим всички дружно да създадем закони, правила за живот. Този живот, който всички желаеме да го живеем “, съобщи още Рашидов.
Според него свободата на словото не принадлежи единствено на медиите или на една или друга институция.
„ Демокрацията е низ от правила и закони, то не е безредица, тъй че медиите не вършат изключение да създадем подобен живот, в който да съблюдаваме демократичните порядки на цялото общество “, добави още Рашидов.
„ Относно това да се заиграваме с медиите и да се харесваме, народът е споделил, че политик се убива с вестник – и муха също “ , добави още той.
Той дефинира свободата на словото в медиите като опция всеки да споделя каквото си желае.
„ Категорично се опълчвам на концепцията, съгласно която независимост на словото има, тъй като всеки може да каже каквото си желае. Свободата на словото не е всеки да каже каквото си желае.
Свободата на словото е да се основат условия за публицисти, които да отразяват обективната истина. Свободата на словото е да се подсигурява тези, чиито специалност е това да не бъдат удавяни от анонимни сайтчета за въздействие. Свободата на словото би трябвало да бъде систематична работа на държавното управление “, съобщи още Крум Зарков.
Според него подправените вести не могат да се борят с наредба . „ Единственият метод да се преборят подправените вести е с престижа на изданията, на медията и на публицистите, които се подписват под една позволява или репортаж “, съобщи още зам.-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “.
Според него огромният проблем на свободата на словото е, че през последните 10-15 и може би повече години в България не са останали издания, чието заглавие е обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка и агитация .
Той изясни, че е неотложно държавното управление да не употребява този закон за брутални препирни и набези. " Управляващите би трябвало да преустановят личните си намеси в медиите, като да вземем за пример огромните запаси, които държавното управление разпределя под формата на реклама по разнообразни стратегии. Там е нужна доста повече бистрота ”, добави Зарков. Той сподели, че би трябвало публичните медии да бъдат поръчител на плурализма.
„ Ако продължаваме да се замеряме с прилагателни и да лепим етикети на всеки, с който не сме съгласни, тогава влизаме не в спор, а във война. Няма потребност да заравяме главата си в пясъка, проблеми има, решения са вероятни и съм сигурен, че можем да ги намерим ”, приключи Крум Зарков.
Първото нещо, което би трябвало да се направи в публичните медии, е да се скъса веригата сред държавното управление и финансирането им . Трябва механизъм, който да прави тяхното финансиране без значение от държавното управление. Това счита депутатът от Българска социалистическа партия Антон Кутев.
" Широк кръг от проблеми седят зад медийната среда в България. Логиката, че медиите в България са свободни и могат да вършат каквото желаят, не е напълно вярна.
Не бих претендирал да има интервенция в публицистичните политики на медиите – тъкмо противоположното. Смятам, че законодателството в България има потребност от развиване, с което да се подсигурява публицистичната самостоятелност “.
„ Именно там би трябвало да се насочват основните неща в промяната на медийната среда. От 1998 година насам никой не посмя да задейства Фонд „ Радио и телевизия “, който е изработен по модела на BBC за финансиране – т.е. да не зависи по никакъв метод от ръководството “, акцентира националният представител от левицата.
Кутев означи, че имаме проблем в метода, по който се финансират публичните медии, тъй като всяка година шефовете им застават „ на колене “ пред ръководещите и от това, несъмнено, изпадат в зависимости.
„ От 2017 година това е трети или четвърти опит да сложим тематиката за свободата на словото в България. Досега в множеството случаи използвахме доклада на Съвет за електронни медии. Не считам, че това до момента се получи – всякога тук получавахме еднакъв отговор, тавтология на словото на Бойко Борисов – свободата на словото е проблем на самите публицисти и няма за какво ние да я слагаме на дневен ред “, съобщи на собствен ред представителят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Александър Симов.
Като самопризнание, че нещо „ куца “ в свободата на медиите, по думите на депутата, може да се разчете концепцията министър-председателят да предложения американски специалист, представител администрацията на Тръмп, който да се занимава със свободата на словото в България. „ Свободата на словото не работи по този начин – да пристигна някой извън, с цел да оправи обстановката ни ту к. Няма по какъв начин външен специалист да оправи всичките нередности, най-малкото тъй като ние би трябвало да имаме тактика за свободата на словото и чак тогава да питаме външни специалисти дали вървим в вярната посока “, сподели още Симов.
Всякакви спомагателни регулации на частните медии са отвън демократичните процеси.
Това сподели министърът на културата Боил Банов по време на разискванията за свободата на словото в Народното събрание.
" Това, което стана ясно ще бъде признато единомислещо още веднъж до 31 март гласоподаване, в посока на решението от през вчерашния ден, тъй че единствено дава подтик на държавното управление в границите на три месеца да свърши своята оперативна работа, с цел да може изключително публичните медии да има по-ясна и безапелационна среда ", добави още Банов.
Министърът на културата разяснява и частните медии. " Като министър на културата желая да кажа доста ясно, че всевъзможни спомагателни регулации са отвън демократичните процеси на развиването на страната. Правителството, в това число с решението на премиера във връзка с разпространяването на печатни издания през " Български пощи " и в това число с предлагането на министъра на финансите, което вие приехте да има решение за Фонд " Радио и телевизия " интензивно се пробва да зададе основи и резултат за развиване на публичните медии, които са ключът към плурализма, което прави една медия същинска медия. Законопроектът, който през вчерашния ден беше импортиран, скърбя, че не беше импортиран няколко дни преди този момент ", добави още министърът на културата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ