Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство
Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на наредбите, свързани със служебното държавно управление. Спорен се оказа кръгът от лица, всред които, президентът може да избира за длъжностен министър-председател.
Според препоръчаните текстове от Христо Иванов „ за длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. “
В хода на разискванията министърът на правораздаването Атанас Славов съобщи, че има постъпило мнение от Върховния касационен съд (ВКС), изпратено до комисията и Министерство на правораздаването. От Върховен касационен съд категорично възразяват на това – председателят на Върховен касационен съд да е едно от лицата, всред които може да се избира длъжностен министър-председател. Славов сподели, че по този начин по неприемлив метод биха се смесили управляващите.
Министърът означи, че ръководителят на Върховен касационен съд ще е основата фигура, която ще ръководи новия формат на Висш съдебен съвет и общото заседание. По думите му се основава колизия с главния принцип за самостоятелност на правосъдната власт. Тази редакция не е била обект на обзор и коментар от Венецианската комисия, добави той.
Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова означи, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също ръководителят и заместник-председателят на Сметната палата, защото те правят одит на разноските на страната и огромна част от дейностите, които ще прави служебното държавно управление предстои на одит. По думите ѝ има два метода – да бъдат лимитирани дейностите, които служебното държавно управление прави или да не се намесва Конституцията, когато се образува служебното държавно управление. Другият метод е персонално да се лимитират лицата или да се лимитират пълномощията на служебното държавно управление. Двата метода могат да доведат до блокиране и държавна рецесия, добави тя.
Надежда Йорданова от " Продължаваме промяната - Демократична България " отговори, че съществуването на лист не е най-хубавият метод и по тази причина е бил уголемен описът, тъй че президентът да има опция за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до обстановка, в която всички да откажат и да се стигне до държавна рецесия, защото в огромна степен това са лица, които осъзнават гражданския си дълг. Гроздан Караджов от " ИТН " разяснява, че следва да се възпрат служебните държавни управления да вършат съществени промени в страната. Той предложи функционалностите на служебното държавното управление да бъдат избрани с обособен закон, написа Българска телеграфна агенция.
Депутатите одобриха текстовете, съгласно които за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване " отнемане от независимост " и е живял последните пет години в страната.
Последвайте канала на
Според препоръчаните текстове от Христо Иванов „ за длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. “
В хода на разискванията министърът на правораздаването Атанас Славов съобщи, че има постъпило мнение от Върховния касационен съд (ВКС), изпратено до комисията и Министерство на правораздаването. От Върховен касационен съд категорично възразяват на това – председателят на Върховен касационен съд да е едно от лицата, всред които може да се избира длъжностен министър-председател. Славов сподели, че по този начин по неприемлив метод биха се смесили управляващите.
Министърът означи, че ръководителят на Върховен касационен съд ще е основата фигура, която ще ръководи новия формат на Висш съдебен съвет и общото заседание. По думите му се основава колизия с главния принцип за самостоятелност на правосъдната власт. Тази редакция не е била обект на обзор и коментар от Венецианската комисия, добави той.
Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова означи, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също ръководителят и заместник-председателят на Сметната палата, защото те правят одит на разноските на страната и огромна част от дейностите, които ще прави служебното държавно управление предстои на одит. По думите ѝ има два метода – да бъдат лимитирани дейностите, които служебното държавно управление прави или да не се намесва Конституцията, когато се образува служебното държавно управление. Другият метод е персонално да се лимитират лицата или да се лимитират пълномощията на служебното държавно управление. Двата метода могат да доведат до блокиране и държавна рецесия, добави тя.
Надежда Йорданова от " Продължаваме промяната - Демократична България " отговори, че съществуването на лист не е най-хубавият метод и по тази причина е бил уголемен описът, тъй че президентът да има опция за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до обстановка, в която всички да откажат и да се стигне до държавна рецесия, защото в огромна степен това са лица, които осъзнават гражданския си дълг. Гроздан Караджов от " ИТН " разяснява, че следва да се възпрат служебните държавни управления да вършат съществени промени в страната. Той предложи функционалностите на служебното държавното управление да бъдат избрани с обособен закон, написа Българска телеграфна агенция.
Депутатите одобриха текстовете, съгласно които за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване " отнемане от независимост " и е живял последните пет години в страната.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ