Тодоровден – Конски Великден
Денят на Тодоровден е отдаден, в чест на здравето на конете, на коневъдството и на конния спорт, по тази причина е наименуван „ Конски Великден “.
Тодоровден – Конски Великден
Какво символизира конят?
Конят символизира свободата и независимостта, мощната и необуздана воля, храбростта, мощта, бързината, лоялността, здравето на духа и тялото. От тук води и началото си изразът: „ Здрав като кон “.
Според българските предания конят е знак на небето и Слънцето. „ Мост “ сред Горната и Долната земя. Вярва се, че мощта му е толкоз мощна, че нито една зла мощ, даже и най-силната демонична, не може да го доближи.
Значението на името Тодор, произлиза още от дълбока античност и значи „ Божи Дар “.
Светецът Тодор е изписан на иконите яздейки бял кон и като герой със змейовете.
В този празничен ден Имен ден честват, всички които носят имената и техните производни: Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тео, Тошо, Тошко, Тоше, Божидар, Божо, Божидара, Божанка, Божана, Дарина, Дара, Дора, Дорка, Дарко.
Според старите национални предания, на този ден Св. Тодор яхнал своят мощен кон, обикалял из нивята, с цел да ревизира, дали са поникнали семената. След, което забивал копието си в земята, връзвал конят си за него и започвал да смъква от себе си деветте кожуха, които носел. Сетне отивал при Бога, с цел да го помоли за идване на лятото.
По остарял бит от българският национален календар, младите невести получават правото да месят самун в дома на техните съпрузи.
Обредната пита наложително се оформя като кон или подкова, маже се с мед, по който се залепва варена царевица. От питата се поставя в яслите на конете. Омесеният самун се ревизира от свекървите. Обредът символизира доближаването сред снахите и свекървите.
Според друго вярване, младите девойки омиват косите си с вода с накиснати в нея сламки от яслите, с цел да имат лъскави и здрави коси, тъкмо като гривите на конете.
По остарял български бит, още от ранни зори, щом слънцето покаже първите си лъчи от изток, мъжете се захващат да сплитат опашките и гривите на конете. Задължително ги закичват с пискюли и цветя, след което ги водят на водопой.
Това е подготовка за идното обичайно конно съревнование, така наречен Кушии. Състезанието е извънредно забавно, излъчено генерации наред, изпълнено с дълбока символика.
Победителят от конното надбягване обикаля с коня си всички домове в селото. Домакините го посрещат с респект и почитание, като в символ на признателност за визитата напояват кончето с вода.
Жените пременени в носии, пеят обичайни национални песни и вият тежки български хора.
На Тодоровден на празничната софра се поставя обредна пита, варена царевица, варено жито, чорба леща, варени или печени картофи, гъбена чорба.
