Демонична система за престъпен терор, която роди цяло поколение от

Демонична система за незаконен гнет, която роди цяло потомство от примитивни джихадисти без морални задръжки - такава е същинската " Ислямска страна ", показва Дойче веле.
Тя няма да бъде победена, в случай че не се случат някои значими неща, предвижда коментаторът Лоай Мъдхун.

Няма спор. В териториално отношение джихадисткият план за халифат на самопровъзгласилата се " Ислямска страна " се провали.

През миналите месеци терористите от ИД претърпяха редица унищожителни провали от иракската войска и проведените от Иран шиитски паравоенни елементи. От решаващо значение за този поврат в битката против терора бяха солидните въздушни удари на водената от Съединени американски щати коалиция.

Именно те проправиха пътя за разпадането на халифата, въпреки и с цената на съдбовни " колатерални " вреди измежду цивилното население. Повторното преодоляване на двата основни града - Мосул в Ирак и Рака в Сирия - по всяка възможност ще маркира физическото заличаване на ислямисткия халифат в арабския Изток.

Но тези триумфи не трябва да ни заблуждават, че е настъпил и краят на терористичната " Ислямска страна " в Ирак, а и другаде по света. Голяма част от джихадистите към този момент минаха в конспиративност и евентуално се готвят за дълга и изтощителна партизанска война против държавната власт в Предна Азия. Има и не малко джихадисти, които се завърнаха назад в Европа - част от тях са към този момент " излекувани " от увлечението си по войнствения ислям, само че има и други, които са като " бомби със закъснител ", тъй като желаят да пренесат своята сякаш свещена война и в западните градове.

Халифатът на ИД е признак на рецесия

За псевдохалифата на ИД няма нито религиозно, нито историческо опрощение. Идеолозите към самопровъзгласилия се, а в това време вероятно към този момент погубен, халиф Абу Бакр ал-Багдади имат детски показа за развиването на цивилизацията. Те построиха демонична система за незаконен гнет, която роди цяло ново потомство от примитивни насилници без всевъзможни морални задръжки.

И макар че концепциите на ИД още са живи, действителната заплаха от тяхното прераждане не се корени в привлекателността на новата салафистка идеология. Истинската заплаха се крие в това, че обществените и политически аргументи за възникването на тази идеология не престават да съществуват и през днешния ден.

Както знаем, възходът на ИД е тясно обвързван с разпадането на държавността в Ирак и Сирия. Ако не беше сектантската политика на някогашния иракски министър председател Нури ал Малики, който подложи сунитите на систематични гонения, и в случай че не бяха неконтролируемите нападения на шиитските милиции, проповедниците на терора от ИД вероятно нямаше да получат никаква поддръжка от сунитското население.

Защо се роди джихадизмът на ИД?

Яростта на сунитите и отчаянието им от потисническата политика в Ирак, както и бомбеният гнет на Асад в Сирия просто ги тласнаха в прегръдките на тази джихадистка фракция. Антисунитската политика в Ирак и Сирия беше главният фактор, породил основаването на ИД. Затова оня, който желае радикално да изтръгне корена на джихадизма, би трябвало да даде действителна вероятност за бъдещето на тези милиони сунити сред Ирак и Сирия, които се оказаха без дом и татковина. Местните и интернационалните политици би трябвало да работят за това иракските сунити да получат действително посланичество в политическата система на опустошения Ирак.

А това може да се реализира единствено в случай че в сегашен Ирак бъде мощно лимитирано въздействието на прилежащ Иран. Едновременно с това би трябвало да се подсилят позициите на централното иракско държавно управление, с цел да се предотврати по-нататъшното накъсване на страната по ливански модел.

Трайна победа над ИД няма да има, в случай че не се стигне до решение на главните спорове и несъгласия в Средния изток. Защото би било наивно да се има вяра, че ИД може да бъде победена благодарение на доброжелателна разяснителна работа и превантивни стратегии.