Опитайте се да не обръщате внимание на онези, които ще ви вгорчават живота ♥ Йосиф БРОДСКИ
„ Делата на враговете ви черпят смисъл и значимост от вашите реакции. Затова притичайте край или през тях като да са жълти, а не червени светлини. “
♥ Из речта на Бродски пред випускниците на Мичиганския университет, 1988 година (Реч на стадиона)
Светът, в който се каните да навлезете и да съществувате, няма добра известност. Справя се по-добре географски, в сравнение с исторически; към момента е по-привлекателен образно, в сравнение с обществено. Не е хубаво място, както скоро ще откриете, и мощно се колебая да се пооправи, преди да е пристигнало време да го напускате. И въпреки всичко с различен не разполагаме; няма опция, пък и да имаше, няма гаранция, че щеше да е по-добра от тази. Светът е джунгла, както и пустиня, хлъзгав скат, тресавище и прочее - буквално, само че за жал и в преносен смисъл. И въпреки всичко, както споделя Робърт Фрост, „ най-хубавият излаз е косо “. В друго стихотворение пък той декларира, че „ да общуваш значи да прощаваш “. Бих желал да приключа с няколко забележки за това минаване директно всичко.
Опитайте се да не обръщате внимание на тези, които ще ви вгорчават живота. Такива ще ги има доста - и публично назначени, и самодейци. Изтърпете ги, в случай че не можете да ги избегнете, само че щом се освободите от тях, неотложно ги забравете. Най-вече избягвайте да разказвате какъв брой незаслужено са се отнесли те към вас; избягвайте това, колкото и състрадателна да е публиката ви. Подобни разкази сякаш удължават живота на враговете ви; те най-вероятно разчитат на вашата словоохотливост, с цел да предадете всичко на другите. Сам по себе си никой обособен човек не си коства да извърши неправда (или пък заслужено дело). Съотношението едно към едно не оправдава усилието; ехото е къде-къде по-важно. Това е главният принцип на всеки подтисник, все едно дали работи от името на страната или от свое име. Затова прогонете или заглушете ехото, с цел да не позволите на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да заема повече време, в сравнение с е лишило случването му.
Делата на враговете ви черпят смисъл и значимост от вашите реакции. Затова притичайте край или през тях като да са жълти, а не червени светлини. Не се спирайте на тях в мислите или в думите си; не се гордейте, че сте ги дали прошка или сте ги забравили; в най-лошия случай гледайте първо да ги забравите. Така ще спестите на мозъчните си кафези доста ненужни вълнения; по този начин може даже да спасите сходни твърдоглавци от самите тях, защото вероятността да бъдеш пропуснат е по-застрашителна от вероятността да бъдеш банален. Тъй че сменете канала: може да не накарате мрежата да банкрутира, само че най-малко ще смъкнете рейтинга й. Е, това решение надали ще се понрави на ангелите, само че пък несъмнено ще уязви демоните, а за момента това е най-важното.
Из: „ За скръбта и разсъдъка “, Йосиф Бродски, изд. Факел Експрес, 2003 година
Снимка: Russia Beyond
