БСК: Държавата е изгубила 22.6 млрд. лв. от укрити данъци
Делът на Данък добавена стойност и налог облага от Брутният вътрешен продукт е по-нисък през 2016 година по отношение на 10 години по-рано, което е знак за растеж на сивия бранш, съгласно БСК.
© Анелия Николова Още по тематиката
Тъмната каса на компаниите
Към края на предходната година българските компании са отчели общо 13 милиарда лева на каса, което е невероятно, тъй като толкоз са съвсем всички банкноти и монети в обращение
8 сеп 2017
Сивата стопанска система в България е 28 милиарда лева
Сметката е на интернационална организация на счетоводителите
2 юли 2017
Сивата стопанска система се е свила през 2016 година
Според АИКБ фактори са ограниченията за понижаване на административната тежест за бизнеса, финансовата и икономическата непоклатимост на страната и увеличеният експорт
12 юни 2017
Сивата стопанска система в България е повишена доста сред 2007 и 2016 година, като от укрити налози страната е изгубила 22.6 милиарда лева Това излиза наяве от отчет на Българска стопанска камара (БСК), основан на параленост сред растежа на стопанската система и този на постъпленията от налози. Идеята е, че последните се усилват с по-бавни темпове по отношение на покачването на Брутният вътрешен продукт през годините, което съгласно организацията значи, че сивата стопанска система нараства.
Това не е първото проучване, което прави опит да наблюдава размера на сивия бранш в страната. Със същата задача до момента са се заели и Световната банка, Европейска комисия, АИКБ, VISA Europe, а оценките за 2016 година варират към една трета от Брутният вътрешен продукт на България. БСК базира изводите си на националната статистика и на логиката, че измененията в размера на постъпленията към бюджета би трябвало да следват растежа на Брутният вътрешен продукт.
Данъчните доходи порастват по-бавно
Увеличението на цената на създадените артикули и услуги в страната е доста през последните 10 години - от 63.5 милиарда лева на 92.6 милиарда лева по настоящи цени. Спрямо 2007 година това се равнява на номинален растеж от 46%, или 5.1% междинен годишен ритъм. Същевременно обаче данъчните доходи за обсъждания интервал не нарастват със същите темпове, а с по-бавни - нарастването е 35% по отношение на равнището от 2007 година
Освен това, обсъждани като % от Брутният вътрешен продукт, данните демонстрират спад. Така да вземем за пример делът на Данък добавена стойност и налог облага е по-нисък през 2016 година, в сравнение с през 2007 година " Рязкото понижаване на приходите от налог облага и налог върху добавената стойност е прецизен знак за растеж на сивата стопанска система, в това число заради обстоятелството, че данъчните им ставки не са променяни в обсъждания интервал ", показва отчетът.
Данните демонстрират и че равнището на постъпленията от акцизи е останало непроменено сред 2007 и 2016 година макар по-високите ставки и размери на продажбите. Например ставката за горивата отбелязва растеж от 12% до 33%. Това е спомагателен знак за повишаването на сивата стопанска система съгласно БСК.
Същевременно обаче през обсъждания интервал имаше нарастване на минималната и междинната работна заплата, минималния застрахователен приход, осигурителната ставка. Всичко това би трябвало на доктрина да докара до покачване и на данъчните доходи. Увеличение на постъпленията от осигурителни вноски и ДДФЛ обаче компенсира спада в тези от Данък добавена стойност и налог облага, вследствие на което общите доходи не нарастват като дял от Брутният вътрешен продукт.
" На основата на препоръчаната методология можем да заключим, че промените в размерите на сивата стопанска система за интервала 2007 - 2016 година са пропорционални на понижения дял на данъчните доходи в Брутният вътрешен продукт ", показва отчетът.
Причините
Според БСК повишаването на размера на сивия бранш е най-вече вследствие на несъответстващата данъчно-осигурителна политика. " Намалението на данъчните доходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на страната да се оправи със събираемостта на данъчните доходи ", разяснява изпълнителният ръководител на БСК Божидар Данев. Според него законодателят организира неверна политика във връзка с покачването на облагането, с цел да компенсира понижените данъчни доходи, вместо да основава тласъци за увеличение на събираемостта. Допълнително отчетът подлага на критика неналичието на неоправдателни присъди и събрани средства макар новите ограничения за криминализиране на укриването на налози и осигуровки.
За да се понижи сивата стопанска система, БСК предлага няколко промени. Като да вземем за пример вниманието на страната да се насочи към нарастване на събираемостта, а не към промени в облагането. Други оферти са опростяването на данъчната система, подсилване на аналитичното звено в Национална агенция за приходите за определяне на нарушавания, въвеждане на ефикасни принадлежности за отговорност на държавни органи при несъблюдение на законови отговорности и други.
© Анелия Николова Още по тематиката
Тъмната каса на компаниите
Към края на предходната година българските компании са отчели общо 13 милиарда лева на каса, което е невероятно, тъй като толкоз са съвсем всички банкноти и монети в обращение
8 сеп 2017
Сивата стопанска система в България е 28 милиарда лева
Сметката е на интернационална организация на счетоводителите
2 юли 2017
Сивата стопанска система се е свила през 2016 година
Според АИКБ фактори са ограниченията за понижаване на административната тежест за бизнеса, финансовата и икономическата непоклатимост на страната и увеличеният експорт
12 юни 2017
Сивата стопанска система в България е повишена доста сред 2007 и 2016 година, като от укрити налози страната е изгубила 22.6 милиарда лева Това излиза наяве от отчет на Българска стопанска камара (БСК), основан на параленост сред растежа на стопанската система и този на постъпленията от налози. Идеята е, че последните се усилват с по-бавни темпове по отношение на покачването на Брутният вътрешен продукт през годините, което съгласно организацията значи, че сивата стопанска система нараства.
Това не е първото проучване, което прави опит да наблюдава размера на сивия бранш в страната. Със същата задача до момента са се заели и Световната банка, Европейска комисия, АИКБ, VISA Europe, а оценките за 2016 година варират към една трета от Брутният вътрешен продукт на България. БСК базира изводите си на националната статистика и на логиката, че измененията в размера на постъпленията към бюджета би трябвало да следват растежа на Брутният вътрешен продукт.
Данъчните доходи порастват по-бавно
Увеличението на цената на създадените артикули и услуги в страната е доста през последните 10 години - от 63.5 милиарда лева на 92.6 милиарда лева по настоящи цени. Спрямо 2007 година това се равнява на номинален растеж от 46%, или 5.1% междинен годишен ритъм. Същевременно обаче данъчните доходи за обсъждания интервал не нарастват със същите темпове, а с по-бавни - нарастването е 35% по отношение на равнището от 2007 година
Освен това, обсъждани като % от Брутният вътрешен продукт, данните демонстрират спад. Така да вземем за пример делът на Данък добавена стойност и налог облага е по-нисък през 2016 година, в сравнение с през 2007 година " Рязкото понижаване на приходите от налог облага и налог върху добавената стойност е прецизен знак за растеж на сивата стопанска система, в това число заради обстоятелството, че данъчните им ставки не са променяни в обсъждания интервал ", показва отчетът.
Данните демонстрират и че равнището на постъпленията от акцизи е останало непроменено сред 2007 и 2016 година макар по-високите ставки и размери на продажбите. Например ставката за горивата отбелязва растеж от 12% до 33%. Това е спомагателен знак за повишаването на сивата стопанска система съгласно БСК.
Същевременно обаче през обсъждания интервал имаше нарастване на минималната и междинната работна заплата, минималния застрахователен приход, осигурителната ставка. Всичко това би трябвало на доктрина да докара до покачване и на данъчните доходи. Увеличение на постъпленията от осигурителни вноски и ДДФЛ обаче компенсира спада в тези от Данък добавена стойност и налог облага, вследствие на което общите доходи не нарастват като дял от Брутният вътрешен продукт.
" На основата на препоръчаната методология можем да заключим, че промените в размерите на сивата стопанска система за интервала 2007 - 2016 година са пропорционални на понижения дял на данъчните доходи в Брутният вътрешен продукт ", показва отчетът.
Причините
Според БСК повишаването на размера на сивия бранш е най-вече вследствие на несъответстващата данъчно-осигурителна политика. " Намалението на данъчните доходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на страната да се оправи със събираемостта на данъчните доходи ", разяснява изпълнителният ръководител на БСК Божидар Данев. Според него законодателят организира неверна политика във връзка с покачването на облагането, с цел да компенсира понижените данъчни доходи, вместо да основава тласъци за увеличение на събираемостта. Допълнително отчетът подлага на критика неналичието на неоправдателни присъди и събрани средства макар новите ограничения за криминализиране на укриването на налози и осигуровки.
За да се понижи сивата стопанска система, БСК предлага няколко промени. Като да вземем за пример вниманието на страната да се насочи към нарастване на събираемостта, а не към промени в облагането. Други оферти са опростяването на данъчната система, подсилване на аналитичното звено в Национална агенция за приходите за определяне на нарушавания, въвеждане на ефикасни принадлежности за отговорност на държавни органи при несъблюдение на законови отговорности и други.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ