Млякото в ЕС малко, маслото - двойно по-скъпо
Дефицитът на мляко в целия Европейски Съюз докара до удвояване на цената на маслото и непрестанно пълзящо повишаване на останалите млечни артикули. У нас към 80% от кравето масло е вносно и в този момент цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, против 6 лева преди година, изясни ръководителят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров, представен от в. Монитор.
По думите му България внася към половината от мляко (сурово, изсъхнало или концентрат) за произвеждане на млечни артикули от другите страни от Общността и дефицитът на суровината, а оттова и повишението на цената няма по какъв начин да не се отрази и у нас.
„ До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни артикули на Европейски Съюз. След това Европейска комисия предприе ограничения за понижаване на производството на суровото мляко, като се даваха дотации по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай стартира да прави по-голям импорт на млечни артикули от Европа, а са се нараснали и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи региони. Така последователно се стигна дефицит на суровината. В момента датска компания, която е максимален производител на млечни артикули в Европейски Съюз предвижда изострен дефицит на сурово мляко “, изясни той.
По думите му точно дефицитът на мляко у нас е и една от аргументите да се усилва потреблението на неживотински първични материали (основно палмово масло) за произвеждане на млечни артикули, без това да се афишира, като задачата е да се задържи цената. Според Зоров родното произвеждане на мляко понижава, тъй като литър мляко у нас коства по-малко от същото количество вода. „ Затова и никой не желае да се занимава със отглеждане на животни “, добави браншовикът. Той предложи да се спре със дотациите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми.
Другото му предложение е за понижаване на Данък добавена стойност за храните, което ще усили потреблението и ще се отрази позитивно на производителите. Междувременно през вчерашния ден 32 аграрни браншови организации показаха обща позиция на земеделската общественост в страната за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз след 2020 година Те упорстват за запазването на бюджета и трите настоящи съставния елемент - директни заплащания, поддръжка за развиване на селските региони и общата организация на селскостопанските пазари. Едно от другите им претенции е бъдещите търговски договаряния на Европейски Съюз с трети страни да бъдат съобразени с общата промяна на ОСП. Браншовите организации упорстват още и за по-малко и уеднаквено национално съфинансиране от всички страни в Европейски Съюз, което да е най-много 30%.
По думите му България внася към половината от мляко (сурово, изсъхнало или концентрат) за произвеждане на млечни артикули от другите страни от Общността и дефицитът на суровината, а оттова и повишението на цената няма по какъв начин да не се отрази и у нас.
„ До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни артикули на Европейски Съюз. След това Европейска комисия предприе ограничения за понижаване на производството на суровото мляко, като се даваха дотации по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай стартира да прави по-голям импорт на млечни артикули от Европа, а са се нараснали и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи региони. Така последователно се стигна дефицит на суровината. В момента датска компания, която е максимален производител на млечни артикули в Европейски Съюз предвижда изострен дефицит на сурово мляко “, изясни той.
По думите му точно дефицитът на мляко у нас е и една от аргументите да се усилва потреблението на неживотински първични материали (основно палмово масло) за произвеждане на млечни артикули, без това да се афишира, като задачата е да се задържи цената. Според Зоров родното произвеждане на мляко понижава, тъй като литър мляко у нас коства по-малко от същото количество вода. „ Затова и никой не желае да се занимава със отглеждане на животни “, добави браншовикът. Той предложи да се спре със дотациите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми.
Другото му предложение е за понижаване на Данък добавена стойност за храните, което ще усили потреблението и ще се отрази позитивно на производителите. Междувременно през вчерашния ден 32 аграрни браншови организации показаха обща позиция на земеделската общественост в страната за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз след 2020 година Те упорстват за запазването на бюджета и трите настоящи съставния елемент - директни заплащания, поддръжка за развиване на селските региони и общата организация на селскостопанските пазари. Едно от другите им претенции е бъдещите търговски договаряния на Европейски Съюз с трети страни да бъдат съобразени с общата промяна на ОСП. Браншовите организации упорстват още и за по-малко и уеднаквено национално съфинансиране от всички страни в Европейски Съюз, което да е най-много 30%.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ