Мира Добрева: Тъгата ме вълнува повече от радостта
Дебютният разказ на Мира Добрева – „ Светулки зад решетките “, е като кадифена ария, изпята от Ленард Коен. В нея има мрак, вибрации и междина, която е от огромно значение. Защото, отново съгласно Коен, всички имаме пукнатини и единствено по този начин светлината може да проникне в нас.В живота на Мира Добрева до неотдавна малкия екран присъстваше като непрекъсната големина, само че от известно време е напълно изместена от предизвикването на думите. Четири години откакто показа своята книга за срещи със столетници – „ Столетниците – благословия или орис “ (издателство „ Книгомания “), една от най-красивите дами на дребния екран потапя перо в спорните истории на живота. Осем месеца след близката ѝ среща със гибелта (вследствие на комплицирана и незабавна коремна операция) Мира Добрева се изправя лице в лице с друго страшилище – алкохолизма, в дебютния си разказ „ Светулки зад решетките “. 
Помня, че когато се срещнахме преди години, с цел да приказваме за столетниците и техните истории, Мира като че ли беше на отдалеченост от самата себе си. Поставяше на фокус своите вековни музи, претърпяното от тях, препоръките им, мъдростта на годините им. Все още подхождаше с любознанието на водещ, който задава въпроси и получава отговори. Сега, когато раззеленявам романа, срещам се с героите и необикновената история, в която се забъркват, чувствам, че въпросите и отговорите са единствено знаци по пътя, който върви осъзнато и умерено.Силен, почтен и трогателен разказ е „ Светулки зад решетките “. Разбирам, че около него Мира е направила доста и значими промени в живота си. За тях си приказваме в един топъл, съвсем кино следобяд.
Мира, поздравления за книгата и куража, с който се впускаш в света на литературата. Лично на мен романът ми подсети за магическия натурализъм на Исабел Алиенде и Лаура Ескивел. Със сигурност всеки, който потъне в света на светулките ти, ще се запита до каква степен автобиографична е тази книга? Може би читателите ще са разочаровани да открият, че не съм аз основната героиня в този разказ, само че това, което казваш, не ме изненадва, тъй като доста хора ми пишат, че имат чувството, че описвам персонална история, което е причина да имам вяра, че мога да влизам в душите и да претърпявам техните истории все едно че са мои. Всъщност книгата се роди от диалозите ми с четирима близки до сърцето ми хора – трима мъже и една жена, които ми описаха с какво се сблъскват, когато се изправят против чудовището алкохолизъм.
В началото признанията им ме изненадаха и смутиха толкоз мощно, бях уверена, че това, което ми описват, не е допустимо да се случи. Преди си мислех, че всеки пияч претърпява нещо свое и че няма общ индикатор, само че чувайки историите им, разбрах, че това страшилище унищожава всички хора по еднакъв метод – „ изяжда ги “. Първоначалната ми концепция бе да опиша историите на тези четирима герои, само че се оказа, че значително се припокриват, и взех решение да обединя споделеното и да го слея в два облика. Защо от всички тематики на света ти избра тъкмо алкохолизма? Защото един от така наречен информатори е доста, доста мой непосредствен човек, човек от фамилията. Всъщност в моето семейство имам двама алкохолици.Знам, че се твърди, че от време на време това се предава по завещание. Била съм очевидец на подиуми, провокирани от въздействието на алкохола, и ми стана забавно да потегли по тази диря. Освен това след излизането на моята книга, отдадена на столетниците, която се появи на бял свят с помощта на издателство „ Книгомания “, хората в екипа на издателството все ме подпитваха дали работя върху нещо ново, дали няма да напиша продължение на книгата. Имах такава концепция, тъй като съм събрала диалозите си със столетници – двойки в живота, само че те не са задоволителни за цяла книга. Та тъкмо в този миг узря концепцията, след споделеното от моите другари – информатори, и по този начин започнах да пиша.Увлякох се, пишех страница след страница и когато събрах задоволително, с цел да се вникне в историята, дадох написаното на моята щерка Лори. Трябва да ти призная, че с нея се чуваме много постоянно, от време на време по три-четири пъти дневно. Изненадах се, че не ми върна някакъв противоположен знак или коментар на написаното. След четири дни ми се обади и сподели, че книгата я докоснала толкоз мощно и съм съумяла да предам историите на героите си толкоз искрено и с чувство за характера и заобикалящата ги среда. В една от сцените има миг, в който разказвам потрепването на пижамата. Лори ми сподели, че до момента в който е чела сцената, усетила вятъра, който е разбутал въздуха, с цел да сътвори трептението, и няма да укривам, че това ме накара да имам вяра, че съм в вярната посока. 
Терапевтично ли беше за теб това прекарване – и писането, и предварителната работа върху книгата? Слушах вътрешния си глас. Всъщност, мисля си, че в случай че един пияч беше написал тази книга, тя нямаше да звучи по този метод, както и в случай че я беше написал някогашен пияч. Но когато не си в този пъкъл, можеш да поемеш върху плещите си заболяването, да я преживееш, до момента в който алкохоликът е податлив постоянно да се оправдае с нея. Не ме изненадва въпросът ти до каква степен това е лечебно, тъй като преди дни ми го зададе и мой доста непосредствен другар, етнолог, който също участва като ентусиазъм в един от облиците, без изобщо да има някакъв проблем с алкохола.Казах му, че една огромна част от историите в романа са хиперболизирани, само че все пак нямам доверие, че има лечебен резултат. Аз нямам допир с това, с тази болежка, с цел да нуждая се да я извадя на бял свят. И като цяло не писането има лечебен резултат, а четенето.Преди време ми се обади един от моите информатори, който беше и един от първите читатели на книгата, още когато не бях доста сигурна в каква посока отивам.Та, обади ми се и ми сподели: „ Знаеш ли, четох и плаках, плаках и четох и по този начин три дни и към този момент съм подготвен да ти благодаря, че ме накара да се видя в профил и да схвана, че нуждая се от лекуване “. Ще се веселя, в случай че книгата влияе по този начин и на други хора с сходен проблем. Ако им оказа помощ с нея. Ти си водещ по душа, не ти ли липсва малкия екран, откакто си толкоз отдадена на писането? Напуснах екрана с такава решителност, че няма връщане обратно и не скърбя нито за годините, прекарани в малкия екран, нито за тези, в които я няма в живота ми по този начин интензивно, както преди. Защото въпреки всичко още работя и върша документални филми, само че през разум не ми минава да се върна още веднъж на екран. Може би единствено най-близките ми хора, както и издателите ми знаят, че до момента в който работех върху романа, където има и набожен детайл, желаех да усетя това знание.
Помня, че когато се срещнахме преди години, с цел да приказваме за столетниците и техните истории, Мира като че ли беше на отдалеченост от самата себе си. Поставяше на фокус своите вековни музи, претърпяното от тях, препоръките им, мъдростта на годините им. Все още подхождаше с любознанието на водещ, който задава въпроси и получава отговори. Сега, когато раззеленявам романа, срещам се с героите и необикновената история, в която се забъркват, чувствам, че въпросите и отговорите са единствено знаци по пътя, който върви осъзнато и умерено.Силен, почтен и трогателен разказ е „ Светулки зад решетките “. Разбирам, че около него Мира е направила доста и значими промени в живота си. За тях си приказваме в един топъл, съвсем кино следобяд. Мира, поздравления за книгата и куража, с който се впускаш в света на литературата. Лично на мен романът ми подсети за магическия натурализъм на Исабел Алиенде и Лаура Ескивел. Със сигурност всеки, който потъне в света на светулките ти, ще се запита до каква степен автобиографична е тази книга? Може би читателите ще са разочаровани да открият, че не съм аз основната героиня в този разказ, само че това, което казваш, не ме изненадва, тъй като доста хора ми пишат, че имат чувството, че описвам персонална история, което е причина да имам вяра, че мога да влизам в душите и да претърпявам техните истории все едно че са мои. Всъщност книгата се роди от диалозите ми с четирима близки до сърцето ми хора – трима мъже и една жена, които ми описаха с какво се сблъскват, когато се изправят против чудовището алкохолизъм.
В началото признанията им ме изненадаха и смутиха толкоз мощно, бях уверена, че това, което ми описват, не е допустимо да се случи. Преди си мислех, че всеки пияч претърпява нещо свое и че няма общ индикатор, само че чувайки историите им, разбрах, че това страшилище унищожава всички хора по еднакъв метод – „ изяжда ги “. Първоначалната ми концепция бе да опиша историите на тези четирима герои, само че се оказа, че значително се припокриват, и взех решение да обединя споделеното и да го слея в два облика. Защо от всички тематики на света ти избра тъкмо алкохолизма? Защото един от така наречен информатори е доста, доста мой непосредствен човек, човек от фамилията. Всъщност в моето семейство имам двама алкохолици.Знам, че се твърди, че от време на време това се предава по завещание. Била съм очевидец на подиуми, провокирани от въздействието на алкохола, и ми стана забавно да потегли по тази диря. Освен това след излизането на моята книга, отдадена на столетниците, която се появи на бял свят с помощта на издателство „ Книгомания “, хората в екипа на издателството все ме подпитваха дали работя върху нещо ново, дали няма да напиша продължение на книгата. Имах такава концепция, тъй като съм събрала диалозите си със столетници – двойки в живота, само че те не са задоволителни за цяла книга. Та тъкмо в този миг узря концепцията, след споделеното от моите другари – информатори, и по този начин започнах да пиша.Увлякох се, пишех страница след страница и когато събрах задоволително, с цел да се вникне в историята, дадох написаното на моята щерка Лори. Трябва да ти призная, че с нея се чуваме много постоянно, от време на време по три-четири пъти дневно. Изненадах се, че не ми върна някакъв противоположен знак или коментар на написаното. След четири дни ми се обади и сподели, че книгата я докоснала толкоз мощно и съм съумяла да предам историите на героите си толкоз искрено и с чувство за характера и заобикалящата ги среда. В една от сцените има миг, в който разказвам потрепването на пижамата. Лори ми сподели, че до момента в който е чела сцената, усетила вятъра, който е разбутал въздуха, с цел да сътвори трептението, и няма да укривам, че това ме накара да имам вяра, че съм в вярната посока. Терапевтично ли беше за теб това прекарване – и писането, и предварителната работа върху книгата? Слушах вътрешния си глас. Всъщност, мисля си, че в случай че един пияч беше написал тази книга, тя нямаше да звучи по този метод, както и в случай че я беше написал някогашен пияч. Но когато не си в този пъкъл, можеш да поемеш върху плещите си заболяването, да я преживееш, до момента в който алкохоликът е податлив постоянно да се оправдае с нея. Не ме изненадва въпросът ти до каква степен това е лечебно, тъй като преди дни ми го зададе и мой доста непосредствен другар, етнолог, който също участва като ентусиазъм в един от облиците, без изобщо да има някакъв проблем с алкохола.Казах му, че една огромна част от историите в романа са хиперболизирани, само че все пак нямам доверие, че има лечебен резултат. Аз нямам допир с това, с тази болежка, с цел да нуждая се да я извадя на бял свят. И като цяло не писането има лечебен резултат, а четенето.Преди време ми се обади един от моите информатори, който беше и един от първите читатели на книгата, още когато не бях доста сигурна в каква посока отивам.Та, обади ми се и ми сподели: „ Знаеш ли, четох и плаках, плаках и четох и по този начин три дни и към този момент съм подготвен да ти благодаря, че ме накара да се видя в профил и да схвана, че нуждая се от лекуване “. Ще се веселя, в случай че книгата влияе по този начин и на други хора с сходен проблем. Ако им оказа помощ с нея. Ти си водещ по душа, не ти ли липсва малкия екран, откакто си толкоз отдадена на писането? Напуснах екрана с такава решителност, че няма връщане обратно и не скърбя нито за годините, прекарани в малкия екран, нито за тези, в които я няма в живота ми по този начин интензивно, както преди. Защото въпреки всичко още работя и върша документални филми, само че през разум не ми минава да се върна още веднъж на екран. Може би единствено най-близките ми хора, както и издателите ми знаят, че до момента в който работех върху романа, където има и набожен детайл, желаех да усетя това знание. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ