Датата е 21.12.2020 г… За повечето хора е ден на

Датата е 21.12.2020 г… За множеството хора е ден на еуфория, няколко дни преди коледните празници. За момчетата от една българска музикална група обаче това се оказва най-мрачният ден. Вокалистът им – Димо Стоянов, губи борбата с поразилия ни ковид.

Днес ви предлагаме едно пътешестване във времето. Нека леко носталгично и с бучка мъка, заседнала в гърлото, си спомним за група P.I.F. – нейната история, развиване и триумфи до момента. Нещо като ретроспекция на цялостната им активност.

Защото няма какво да се лъжем, след загубата на стожера ѝ, нищо няма да е същото. И не тъй като останалите момчета от групата няма да положат старания да запазят духа и силата на P.I.F. Но когато основателят на тези дух и сила си отиде, смяната е неизбежна.

Толкова малко беше с нас, а толкоз доста остави. А ние можем единствено да си напомним, че всичко на този свят е прахуляк и пепел; „ море-небе, небе-море… луни-мечти, фантазии – луни “…

1. Срещата

Често същински значимите неща се появяват в живота ни като че ли инцидентно, някак на смешка, ненадейно. Такава се оказва и срещата сред Димо Стоянов и Иван Велков – създателите на група P.I.F. Димо желае да си направи група в ученическите години във Варна и негов другар го среща с Иван – претендент за член в бъдещата тайфа.

Така, тази на пръв взор безусловно инцидентна среща, се оказва знакова в живота и на двамата. Белязва ги и ги обвързва вечно – в творчеството, в концепциите за развиване, в живота им. И от хора, незнаещи дали ще могат въобще да образуват тайфа, се трансформират в създателите на една от най-разпознаваемите и обичани групи в българската музика от 90-те години на XX век.

2. Името

В своите първи театрални изяви съставът се показва с името Resemblance. Под това име стартират да се прочуват из Варна със свои авторски части. Първите им 10 песни се оказват 10 тотални шлагера. Като един от тях е „ Невидимо дете “, само че на британски. Идвайки в София, сменят името си на P.I.F.

Собственик на заведение, който ги кани да свирят при него, им дава тази концепция. Resemblance му се коства много комплицирано за изговаряне и за запомняне. Съветва ги да е нещо елементарно и малко. Тогавашният пианист на групата – Павлин Бъчваров, споделя „ Защо не „ P.I.F. “? И по този начин се трансформира неумишлено в кръстник на бандата.

3. Големият напредък

Преходът от Варна към София не е по никакъв начин елементарен. Дошли в столицата, без никакъв останал лев в джоба, момчетата от групата стартират да свирят в новооткрито заведение в Студентски град, с общо 5-ма гости на вечер, в случай че не броим личния състав на бара.

Много мъчно и гладно начало. Но за фантазиите няма граници и изрази като „ Не мога, не става! “. Въпреки ниската посещаемост, групата не се пести и свири като за цялостен стадион аудитория. Собственикът на бара вижда това, харесва ги и ги предлага на собствен прочут, който също има бар.

Така с доста труд и гений P.I.F. съумяват да си проправят път към софийската музикална сцена, като лека-полека я превземат със страхотните си текстове, брилянтния тон на инструментите и чудесните композиции на авторските си песни. Не инцидентно те остават в златната ранглиста на българските безконечни класики в жанра!

4. Членовете

През разнообразни стадии от живота на групата, доста надарени музиканти са ставали част от нея. Зад барабаните са заставали Божидар Атанасов, Валери Ценков, Димитър Симеонов, Желяз Желязов, Атанас Касабов, Никола Джоков-Никсъна и свирещият досега Мартин Профиров.

Китаристи, които са се изявявали в състава, са Христо Христов и Иван Велков, който е неизменима част от групата, с изключение на в интервала 2010-2012 година На баса са били Филип Атанасов, Георги Пехливанов, Емилиян Бонев, Стойко Милев, Юрий Божинов и настоящият към днешна дата Христо Михалков.

Клавиристи са били Георги Ангелов-Гечето, Павлин Бъчваров, Любомир Петков. Единственият несменен кадър в групата остава нейното сърце – вокалистът Димо Стоянов. Магнетичният му и сетивен глас е в основата на цялостното лъчение на P.I.F., което в действителност я отличава от всички останали.

5. Песните

Чуваш акомпанименти от китара, примесени с лека меланхоличност, само че и доза рок звучене. Долавяш и клавир. Слухът ти е погален от леко пресипнал на моменти, гальовен, само че в същото време постоянен мъжки глас. Заслушваш се в думите, които ти приказват. Текстовете постоянно са семпли, само че цялостни със наличие. Без нищо ненужно. И докосващи душата. Това са група P.I.F. – рок страст!

Този безподобен жанр се открива и до през днешния ден във всяка тяхна ария. И не инцидентно. Автор на текстовете на песните е самият Димо Стоянов. Защото той съумява да сътвори с гласа си това необхоДимо нещо, което ти сграбчва вниманието, слуха и погледа, приковава ги в себе си и не те пуска до края на песента… на всяка ария в действителност.

Музиката главно се композира от Иван Велков и Димо Стоянов, а аранжиментите са дело и на останалите момчета в групата, без значение в какъв състав са били.

6. Концертите

Първият концерт на групата, още с името Resemblance, е в „ Дома на транспортните служащи “ във Варна през 1993 година Пускат билети в деня на събитието и концертът се оказва разпродаден до следобяд. Заети седалки, седящи хора по земята и всички пристигнали да слушат група, която няма един рекламен клип из медиите, нито разлепени плакати из града. Реклама единствено от уста на уста.

Още тогава момчетата схващат, че има аудитория за тяхната музика и по тази причина се осмеляват да мечтаят и за огромна сцена. Срещата с нея по никакъв начин не закъснява. След преместването си в София имат клубни участия, само че те желаят повече. Едномесечно турне от концерти съумяват да създадат чак през 2000 година след излизането на първия им албум. През 2005 година вършат още по-мащабно турне – европейско (Париж, Кьолн, Бохум, Карлсруе, Прага), което повтарят и през 2008 година

През 2011 година взимат присъединяване в един от най-грандиозните музикални фестивали в страната по това време – Spirit of Burgas. А през 2015 година изнасят взаимен концерт с Остава в Берлин.

Малко преди Димо да се разболее, групата взима присъединяване и в първите по рода си „ концерти вкъщи “, провеждащи се онлайн, само че предавани онлайн. Техният беше най-гледаният от всички случили се на актьори от всевъзможен жанр. Това за следващ път потвърди какъв брой обичани са – те самите и творчеството им.

7. Албумите

В своята дискография P.I.F. имат 6 албума. Първите три албума носят имена, чиято абревиатура е името на групата. Стартират с „ Patriots In Fashion “, който става албум на годината на премиите на телевизия ММ.

След него издават „ Pictures In Frames ”. Трети излиза „ Passion In Fact ”, който пък е пуснат за свободно събаряне в формалния уебсайт на групата. Останалите просто не престават по реда си на издаване, предшествани единствено от името на групата.

8. Инициативи

През цялата си дейна музикална кариера групата е подкрепяла доста и разнообразни публично ангажирани начинания. Част от тях са „ Шофирай рационално, избави живот! “, ориентирана към битка с войната по пътищата; „ Записвай с експертите “ – даваща късмет на млади музиканти да се учат от най-хубавите в занаята; „ От обич към живота “ – насочваща вниманието към битката с рака; „ Не затваряй очи! “ – акция против насилието в учебно заведение.

За самодейността „ Невидимата Министерски съвет “, информираща хората за признаците на множествената склероза и резултатът им върху диагностицираните с това заболяване, P.I.F. вършат ария и я подаряват на организацията. Кръщават я „ Понякога “.

9. Загубата

Абсолютно шокираща. Неочаквана. Като гръм от ясно небе. Едва на 45 години. Толкова млад и деятелен. В разцвета на силите си, работещ по последния албум на групата. Явно ще го пее не на земната, а на небесната сцена обаче.

Толкова тежка и сложна загуба. Не единствено за околните на Димо, освен за групата и феновете им. А за цялата музикална и артистична колегия в България. Защото един безоблачен лъч угасна. Но през днешния ден ни припомня, че не е значимо какво си взел, а какво си дал. А Димо на първо място даваше. С цялостни шепи. Всичко и на всички – на фамилията си, приятелите си, на публиката си. А даващият човек, няма по какъв начин да бъде пропуснат. Само постоянно помнен като „ Приказка една… “.

10. Неизвестното бъдеще

А отсам накъде? За всички е ясно, че нов вокал, значи нов образ на групата. Не единствено при осъществяване на класическите техни шлагери, те ще звучат друго. Но и новите текстове на бъдещи песни ще са други. Защото геният и усетът на Димо към думите е извънредно необичаен и няма по какъв начин различен да написа текстове като неговите. А текстът е 50% от песента.

Музикантите от P.I.F. направиха серия от прощални по някакъв метод концерти с гост-вокали, изпълняващи персоналното творчество на групата, в памет на Димо Стоянов. Рекламираха и издаването на последния си албум – „ P.I.F.6 “. В него са включени последните създадени песни във типа, до който самият Димо е взел участие в основаването им. Отново в негова чест. Случи се и издаването на книга, отдадена на групата – „ Приказката P.I.F. “. В нея влизат огромна част от истории, разказани от самия Димо.

Все отново някакво по-дългосрочно решение би трябвало да бъде взето. Това зависи единствено от момчетата. Знаем, че времето единствено ще им покаже кой е най-правилният вид. Дотогава обаче, чакайки да забележим в каква посока ще поеме групата, тихичко в съзнанието ни ще звучи нежният тембър на Димо, шептящ „ рам тарари рарарера рарура рейра, тури рам там там… “. А ние ще припяваме с него… със сълза, стичаща се по бузата и взор към небето.