50 години от смъртта на Гунди и Котков
Датата 30 юни 1971 година носи тъга и мрак в сърцата и душите на близки и другари на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков. Легендарните футболисти на Левски и националния тим умират в автомобилна злополука край Витиня.
На път за Враца, автомобилът на Гунди се блъска в камион, възпламенява се и двамата с Котков умират на място. Сестрата на Гудни схваща трагичната новина на морето, бременна и незабавно се връщат в София, спомня си брачният партньор й.
" Тук пред къщата им беше цялостно с хора. Хората на колене, валеше дъжд, всички плачеха, аз не бях виждал такова нещо ", сподели брачният партньор на сестрата на Георги Аспарухов - Гунди Димитър Каров.
Тъгата по загубата на Аспарухов и Котков не е просто тъга по двама велики футболисти. Тя е загуба за цяла България. Затова свидетелстват хилядите, които изпращат двете футболни митове до последния им път.
" Това, което направиха от стадиона от стадиона на Левски до софийските гробища, беше едно шествие неповторимо. Всичко това приказва че тези двама футболисти бяха изключителни персони, изключителни хора и народът им даде заслужена любов и почитание ". Дори министърът на вътрешните работи Солаков, който участва на погребението тогава, беше уволнен. Защото не участва на почитането на тримата руски космонавти, които бяха също в този ден ", спомня си Димитър Каров.
Половин век Гунди и Котков не престават да живеят в сърцата и душите на българите, посредством спомените за тях. Спомените за достиженията им на зеления терен и за тези отвън футболния стадион.
" Когато вървяхме по Раковски, 500 метра ги изминахме за час и половина. Това беше нещо фантастично. Не можех да си показва, че може да има такава обич. Всички го спираха и желаеха подпис. Това беше най-великото нещо, което изживях ", сподели брачен партньор на сестрата на Георги Аспарухов - Гунди.
" Една бележита персона в всички сфери на човешкия живот, коректрен, етичен, гальовен. Няма да не помни многото срещи с него, които съм провел. И го водил в стъкларски живот, и те пожелаха, беше радушен и извънредно непретенциозен ", споделя близкият другар на Гунди Архангел Петров.
" Така 50 години тъга, 50 години мемоари, 50 години обич, към този извънреден футболист, който радваше хората и който направи такива неща, че не могат да се не помнят във футболната игра ", споделя брачен партньор на сестрата на Георги Аспарухов.
В изявление Гунди споделя: " Много ми подхожда играта на Алберт, за мене той е добър футболист, одобрявам играта на Еузебио и Пеле ".
" Учил съм се играта на Гацо Панаьотовна Йорданов, от Колев от футболистите, с които в този момент играя - ми харесва играта на Котков ", споделя още именитият футболист.
На път за Враца, автомобилът на Гунди се блъска в камион, възпламенява се и двамата с Котков умират на място. Сестрата на Гудни схваща трагичната новина на морето, бременна и незабавно се връщат в София, спомня си брачният партньор й.
" Тук пред къщата им беше цялостно с хора. Хората на колене, валеше дъжд, всички плачеха, аз не бях виждал такова нещо ", сподели брачният партньор на сестрата на Георги Аспарухов - Гунди Димитър Каров.
Тъгата по загубата на Аспарухов и Котков не е просто тъга по двама велики футболисти. Тя е загуба за цяла България. Затова свидетелстват хилядите, които изпращат двете футболни митове до последния им път.
" Това, което направиха от стадиона от стадиона на Левски до софийските гробища, беше едно шествие неповторимо. Всичко това приказва че тези двама футболисти бяха изключителни персони, изключителни хора и народът им даде заслужена любов и почитание ". Дори министърът на вътрешните работи Солаков, който участва на погребението тогава, беше уволнен. Защото не участва на почитането на тримата руски космонавти, които бяха също в този ден ", спомня си Димитър Каров.
Половин век Гунди и Котков не престават да живеят в сърцата и душите на българите, посредством спомените за тях. Спомените за достиженията им на зеления терен и за тези отвън футболния стадион.
" Когато вървяхме по Раковски, 500 метра ги изминахме за час и половина. Това беше нещо фантастично. Не можех да си показва, че може да има такава обич. Всички го спираха и желаеха подпис. Това беше най-великото нещо, което изживях ", сподели брачен партньор на сестрата на Георги Аспарухов - Гунди.
" Една бележита персона в всички сфери на човешкия живот, коректрен, етичен, гальовен. Няма да не помни многото срещи с него, които съм провел. И го водил в стъкларски живот, и те пожелаха, беше радушен и извънредно непретенциозен ", споделя близкият другар на Гунди Архангел Петров.
" Така 50 години тъга, 50 години мемоари, 50 години обич, към този извънреден футболист, който радваше хората и който направи такива неща, че не могат да се не помнят във футболната игра ", споделя брачен партньор на сестрата на Георги Аспарухов.
В изявление Гунди споделя: " Много ми подхожда играта на Алберт, за мене той е добър футболист, одобрявам играта на Еузебио и Пеле ".
" Учил съм се играта на Гацо Панаьотовна Йорданов, от Колев от футболистите, с които в този момент играя - ми харесва играта на Котков ", споделя още именитият футболист.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ