Всеки в този свят не е прав по своему ♠ Анна Фёдоровна ТЮТЧЕВА
Дъщеря на съветския стихотворец Фьодор Тютчев, брачна половинка на публициста и славянофил Иван Сергеевич Аксаков, придворна дама в двора на Николай I и Александър II, възпитателка на царските деца. Родена на 21 април 1829 година в Мюнхен, най-голямата щерка на Тютчев от първата му брачна половинка Елеонора Петерсон, се ражда в Германия и получава своето обучение в Мюнхенския Кралски институт. Анна Тютчева идва в Русия на 18 години, а поради скромното материално състояние на фамилията, нейният баща-поет ходатайства за назначението й в императорския двор. През 1853 година Анна е назначена за придворна дама на принцеса Мария Александровна – брачната половинка на наследника на престола избира да има до себе си некрасива, само че сериозна госпожица.
Умна, наблюдателна и без значение размишляваща, по европейски образована и в това време патриотка по душа – такава била Анна, която става фаворитка на принцесата и възпитателка на по-малките й деца. Неочакван поврат на ориста предопределя по-нататъшният й път. Анна Тютчева става публичен активист и мемоарист. Мнозина в императорския двор я недолюбват поради нейната откровеност, близостта й със славянофилите и дързостта, с която отстоява своите възгледи. През 1866 година Анна се омъжва за Иван Аксаков и е правилен негов сподвижник и асистент през целия им взаимен живот. От 1853 до 1882 година, по рекомендация на своя брачен партньор, Анна си води дневник, в който записва многобройните мемоари от службата си в двора на двамата съветски императори. Надарена с невероятен книжовен гений, Тютчева прави завладяващ портрет на съветските върхове сега на прехода сред две столетия.
Споделяме една нейна рецепта за превъзмогване на гнева – аристократично, умно, царствено.
А.Ф. Тютчева (1829 ~ 1889), Фотограф А. И. Деньер, 1865
Бих посъветвала всеки, който е сърдит и ядосан от постъпката на някой човек, да вземе лист красива хартия, положително перо и да запише всички свои искания и упреци към виновника. Първата страница ще е напоена с злопаметност, на втората вие откровено ще съжалявате себе си, на третата ще започнете да изпитвате пренебрежително състрадание към съперника си, на четвъртата ще се замислите, че е допустимо и самите вие да не сте напълно прави, и когато цялата хартия бъде изписана с вашите думи, вие ще сте се успокоили и даже ще сте леко засрамени, за това че сте придали толкоз огромно значение на нещо неуместно, и в края на краищата метафизичен ще заключите, че всеки в този свят не е прав по своему.
Анна Федоровна Тютчева,
11 август 1850 година
Снимки: А.Ф. Тютчева, 1862 година, Википедия
