Вече всички искат Румен Радев да управлява
Държавният глава привикна да държи мотивите на изпълнителната власт
Никой не се пита до каква степен ще стигнем, в случай че българите свикнат президентът да оглавява държавното управление.
Една от главните задания на Народното събрание е да прави живота на държавното управление сложен. Но не в смисъл да спъва работата му. А да го държи изкъсо, с цел да не злоупотребява с властта си и с парите на гражданите; да му търси отговорност, когато се провини. Това е концепцията на парламентарния надзор върху изпълнителната власт, написа Людмил Илиев в собствен коментар, оповестен в .
Служебните кабинети, които назначава президентът Румен Радев, обаче се радват на невиждана привилегия – те ръководят, без да търпят рестриктивните мерки, които депутатският контрол постанова на постоянните държавни управления. Представете си единствено какъв комфорт е това! Взимаш решения, които засягат сегашното, а от време на време и бъдещето на нацията (например във връзка с енергетиката), и няма кой да ти каже: Ей, я ела тука да се обясниш какви ги вършиш!
Вярно, в предишното Народното събрание не вършеше кой знае каква работа в контрола над държавните управления. Епохата „ Борисов “, когато на Народното събрание се лепна обидното название „ гумен щемпел “, остана като исторически урок за това какъв брой ненужен може да е слабият парламент. Но най-малко имаше теоретична опция парламентарната съпротива да държи сметка на изпълнителната власт. А при служебното ръководство даже и това липсва.
Е, в този момент имаме Народно заседание. И какво от това? Няма никакви признаци, че ще се сформира постоянно държавно управление. Дори и нещо да се получи, никой не има вяра, че ще изтрае дълго във времето. Без държавно управление обаче отиваме на нови избори, т.е. ще се разтури и този парламент. Значи Радев остава отпред на страната. Вероятно за още дълго време. Кой да си намерения, че ще се стигне дотук, откакто години наред решително си обяснявахме, че от президента нищо не зависи. Каква илюзия!
На тези, на които им се нрави концепцията за президентска република (като лидера на Има Такъв Народ Слави Трифонов например), актуалното състояние несъмнено им подхожда. За всички останали обаче (вероятно болшинството в страната), които избират републиката ни да остане парламентарна, обстановката е, меко казано, плашеща. Но политиците няма да извърнат внимание на тези страхове. Всъщност за тях е изгодно да оставят служебното държавно управление да ръководи страната.
Това звучи парадоксално – нали главната цел на всеки политик е да грабне властта за себе си. В друга обстановка това безспорно би било по този начин. Не и в този момент. Както се загатна, основаването на управническа коалиция, която да обезпечи устойчиво и дълготрайно ръководство, наподобява мъчно, в случай че ли не и напряко невероятно. Водещите политически сили се сложиха в такова състояние, че с цел да основат парламентарно болшинство, би трябвало да създадат взаимни отстъпки, които ще ги компрометират грубо пред поддръжниците им. Хайде, ГЕРБ и Движение за права и свободи нямат проблем с каквито и да било обединения. Не е подобен казусът обаче с Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия, които неведнъж се заклеваха, че няма да се съюзяват на никаква цена с партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган. При това състояние новите предварителни избори наподобяват като най-вероятният сюжет – в случай че не незабавно, то в напълно близко в бъдеще. Междувременно някой би трябвало да дава отговор за страната. Така излиза, че за политиците служебното държавно управление е допустим краткотраен вид.
Ако нещата в действителност се развият по този начин, тогава за какво им би трябвало да клатят кабинета на Радев?
Защо Борисов да вземем за пример да подхваща борба с президента, откакто той му прави толкоз добра работа против личните му съперници? Вярно, в продължение на 5 години, откогато Радев беше определен, борбата посред им не стихваше и кулминира в апела на президента за гражданска гражданска война против кабинета „ Борисов 3 “. В края на 2021 година обаче пристигна държавното управление на Кирил Петков, което се оказа еднообразно неловко и за президента, и за вожда на ГЕРБ. Така непредпазливо двамата враждуващи някогашни генерали се оказаха съдружници. А Борисов по този начин смекчи реториката си във връзка с Радев, че човек напряко може да не помни, че са били във война в предишното. И в този момент Политическа партия остава главен зложелател на ГЕРБ. За какво му е на Борисов да хване Радев на мушката? Нищо трагично не се е трансформирало, с цел да нарочи президента още веднъж за собствен съперник.
В същото състояние се намира и Движение за права и свободи. Движението грубо намрази Радев поради назначението на Бойко Рашков за началник на Министерство на вътрешните работи и последвалата полицейска акция против търговията с гласове, която засегна партийните структури. Още повече обаче депесарите се озлобиха против Кирил Петков, който ги „ опасяваше “ с нови наказания против депутата предприемач от придвижването Делян Пеевски. Така Движение за права и свободи, също като ГЕРБ, бързо разпознава Политическа партия и неговите водачи като по-сериозна опасност за своите ползи от „ Дондуков “ 2.
Странното е, че Кирил Петков и политическият му сътрудник Асен Василев също не протягат ръка на служебното държавно управление.
По време на ръководството на четворната коалиция връзките им с Радев бързо и доста съществено се утежниха – първо поради нежеланието на тандема да резервира президентските фрагменти в изпълнителната власт, а след това и заради противоположните им позиции за възможна военна помощ за Украйна. Сега обаче Петков и Василев гледат въобще да не загатват президента, а когато им се наложи поради журналистически питания, го разясняват оптимално неутрално.
Също по този начин внимателни във връзка с Радев са „ Възраждане “ и „ Български напредък “. Партията на Костадин Костадинов го поддържа за втори мандат и деликатно заобикаля тематиките, свързани със служебното държавно управление, като избира да насочва стрелите си към другите политически сили. Що се отнася до Стефан Янев, някогашният длъжностен министър председател на Радев, той няма да се измъкне от дебелата сянка на президента, до момента в който намерено не се разгласи против него – а не дава никакви признаци, че има сходно желание.
Само Българска социалистическа партия и Демократична България приказват непрекъснато против президента.
Мотивите на левицата обаче са напълно себични – подмолните опити на Радев да смъкна соцлидера Корнелия Нинова от поста ѝ се възприемат като екзистенциална опасност от върхушката на „ Позитано “ 20. В десницата пък недоволстват от нежеланието на служебния кабинет да се опълчи на Москва. За отбелязване е, че Демократична България е безусловно единствената политическа мощ, която предизвестява, че възходът на Радев е опасност за парламентаризма. Всички други, в това число Политическа партия, подминават тази парлива тематика.
Очевидно е, че поради конюнктурни политически съображения политиците нямат проблем да подценяват дълготрайните последствия от президентското ръководство. Всички чакат избори и тайничко се надяват, че някак парламентарната настройка ще се размести в тяхна изгода. Междувременно оставят Радев да се трансформира в опекун на страната и да упражнява власт, каквато не би трябвало да има. И не се питат до каква степен може да стигнем, в случай че българите свикнат президентът да оглавява държавното управление.
Никой не се пита до каква степен ще стигнем, в случай че българите свикнат президентът да оглавява държавното управление.
Една от главните задания на Народното събрание е да прави живота на държавното управление сложен. Но не в смисъл да спъва работата му. А да го държи изкъсо, с цел да не злоупотребява с властта си и с парите на гражданите; да му търси отговорност, когато се провини. Това е концепцията на парламентарния надзор върху изпълнителната власт, написа Людмил Илиев в собствен коментар, оповестен в .
Служебните кабинети, които назначава президентът Румен Радев, обаче се радват на невиждана привилегия – те ръководят, без да търпят рестриктивните мерки, които депутатският контрол постанова на постоянните държавни управления. Представете си единствено какъв комфорт е това! Взимаш решения, които засягат сегашното, а от време на време и бъдещето на нацията (например във връзка с енергетиката), и няма кой да ти каже: Ей, я ела тука да се обясниш какви ги вършиш!
Вярно, в предишното Народното събрание не вършеше кой знае каква работа в контрола над държавните управления. Епохата „ Борисов “, когато на Народното събрание се лепна обидното название „ гумен щемпел “, остана като исторически урок за това какъв брой ненужен може да е слабият парламент. Но най-малко имаше теоретична опция парламентарната съпротива да държи сметка на изпълнителната власт. А при служебното ръководство даже и това липсва.
Е, в този момент имаме Народно заседание. И какво от това? Няма никакви признаци, че ще се сформира постоянно държавно управление. Дори и нещо да се получи, никой не има вяра, че ще изтрае дълго във времето. Без държавно управление обаче отиваме на нови избори, т.е. ще се разтури и този парламент. Значи Радев остава отпред на страната. Вероятно за още дълго време. Кой да си намерения, че ще се стигне дотук, откакто години наред решително си обяснявахме, че от президента нищо не зависи. Каква илюзия!
На тези, на които им се нрави концепцията за президентска република (като лидера на Има Такъв Народ Слави Трифонов например), актуалното състояние несъмнено им подхожда. За всички останали обаче (вероятно болшинството в страната), които избират републиката ни да остане парламентарна, обстановката е, меко казано, плашеща. Но политиците няма да извърнат внимание на тези страхове. Всъщност за тях е изгодно да оставят служебното държавно управление да ръководи страната.
Това звучи парадоксално – нали главната цел на всеки политик е да грабне властта за себе си. В друга обстановка това безспорно би било по този начин. Не и в този момент. Както се загатна, основаването на управническа коалиция, която да обезпечи устойчиво и дълготрайно ръководство, наподобява мъчно, в случай че ли не и напряко невероятно. Водещите политически сили се сложиха в такова състояние, че с цел да основат парламентарно болшинство, би трябвало да създадат взаимни отстъпки, които ще ги компрометират грубо пред поддръжниците им. Хайде, ГЕРБ и Движение за права и свободи нямат проблем с каквито и да било обединения. Не е подобен казусът обаче с Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия, които неведнъж се заклеваха, че няма да се съюзяват на никаква цена с партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган. При това състояние новите предварителни избори наподобяват като най-вероятният сюжет – в случай че не незабавно, то в напълно близко в бъдеще. Междувременно някой би трябвало да дава отговор за страната. Така излиза, че за политиците служебното държавно управление е допустим краткотраен вид.
Ако нещата в действителност се развият по този начин, тогава за какво им би трябвало да клатят кабинета на Радев?
Защо Борисов да вземем за пример да подхваща борба с президента, откакто той му прави толкоз добра работа против личните му съперници? Вярно, в продължение на 5 години, откогато Радев беше определен, борбата посред им не стихваше и кулминира в апела на президента за гражданска гражданска война против кабинета „ Борисов 3 “. В края на 2021 година обаче пристигна държавното управление на Кирил Петков, което се оказа еднообразно неловко и за президента, и за вожда на ГЕРБ. Така непредпазливо двамата враждуващи някогашни генерали се оказаха съдружници. А Борисов по този начин смекчи реториката си във връзка с Радев, че човек напряко може да не помни, че са били във война в предишното. И в този момент Политическа партия остава главен зложелател на ГЕРБ. За какво му е на Борисов да хване Радев на мушката? Нищо трагично не се е трансформирало, с цел да нарочи президента още веднъж за собствен съперник.
В същото състояние се намира и Движение за права и свободи. Движението грубо намрази Радев поради назначението на Бойко Рашков за началник на Министерство на вътрешните работи и последвалата полицейска акция против търговията с гласове, която засегна партийните структури. Още повече обаче депесарите се озлобиха против Кирил Петков, който ги „ опасяваше “ с нови наказания против депутата предприемач от придвижването Делян Пеевски. Така Движение за права и свободи, също като ГЕРБ, бързо разпознава Политическа партия и неговите водачи като по-сериозна опасност за своите ползи от „ Дондуков “ 2.
Странното е, че Кирил Петков и политическият му сътрудник Асен Василев също не протягат ръка на служебното държавно управление.
По време на ръководството на четворната коалиция връзките им с Радев бързо и доста съществено се утежниха – първо поради нежеланието на тандема да резервира президентските фрагменти в изпълнителната власт, а след това и заради противоположните им позиции за възможна военна помощ за Украйна. Сега обаче Петков и Василев гледат въобще да не загатват президента, а когато им се наложи поради журналистически питания, го разясняват оптимално неутрално.
Също по този начин внимателни във връзка с Радев са „ Възраждане “ и „ Български напредък “. Партията на Костадин Костадинов го поддържа за втори мандат и деликатно заобикаля тематиките, свързани със служебното държавно управление, като избира да насочва стрелите си към другите политически сили. Що се отнася до Стефан Янев, някогашният длъжностен министър председател на Радев, той няма да се измъкне от дебелата сянка на президента, до момента в който намерено не се разгласи против него – а не дава никакви признаци, че има сходно желание.
Само Българска социалистическа партия и Демократична България приказват непрекъснато против президента.
Мотивите на левицата обаче са напълно себични – подмолните опити на Радев да смъкна соцлидера Корнелия Нинова от поста ѝ се възприемат като екзистенциална опасност от върхушката на „ Позитано “ 20. В десницата пък недоволстват от нежеланието на служебния кабинет да се опълчи на Москва. За отбелязване е, че Демократична България е безусловно единствената политическа мощ, която предизвестява, че възходът на Радев е опасност за парламентаризма. Всички други, в това число Политическа партия, подминават тази парлива тематика.
Очевидно е, че поради конюнктурни политически съображения политиците нямат проблем да подценяват дълготрайните последствия от президентското ръководство. Всички чакат избори и тайничко се надяват, че някак парламентарната настройка ще се размести в тяхна изгода. Междувременно оставят Радев да се трансформира в опекун на страната и да упражнява власт, каквато не би трябвало да има. И не се питат до каква степен може да стигнем, в случай че българите свикнат президентът да оглавява държавното управление.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ