Държавата ще отдели 1.15 млрд. евро, или 2.2 млрд. лева,

Държавата ще отдели 1.15 милиарда евро, или 2.2 милиарда лв., за справяне с последствията от затварянето на въглищните централи и прекосяването към неутрална по отношение на климата стопанска система. Това е записано в последния вид на териториалните проекти, оповестени от Министерството на енергетиката на 9 август. Утре се чака те да бъдат прегледани от Министерския съвет.

Плановете демонстрират защо ще бъдат отделени парите, тъй че най-силно засегнатите райони да се оправят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат построени нови 7,5 гигавата възобновими източници, захранвани от слънце и вятър. Тецовете ще стартират да понижават своята работа още от началото на идната година, когато изтича и първият контракт на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3 ”. Очаква се тя да спре работа и да бъде употребена като възможен запас при потребност. Все още не е ясно какви средства ще получава сдружението, с цел да бъде поддържано като запас.

В териториалните проекти са записани няколко насочни години. По отношение на добива на въглищата основна година ще бъде 2026. След нея стартират действителното понижаване на добива и рекултивацията на терените.

До 2038 година би трябвало да бъдат затворени централите на въглища, които да са минали към различен тип гориво.

До 2050 година стопанската система на България би трябвало да е климатично неутрална, т.е. последствията от произвеждане да не водят до промени в климата.

Най-засегнатите области от прекъсването на въгледобива и производството на сила от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен резултат ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток ”. Според данни на Министерството на енергетиката сега в тази промишленост в района работят над 11 хиляди души. Това обаче са единствено директно засегнатите. Около мините и тецовете има цели промишлености, които работят за тях.

Целта на териториалните проекти е да се подкрепят предприятия и бизнеси, които да обезпечат на тези хора претовареност и в това време стопанската система да бъде трансформирана от замърсяваща във високоефективна. Планът съдържа три съществени стълба:

СТЪЛБ 1

рекултивация на кариерите за лигнитни въглища;подпомагане на основаване на вериги за добавена стойност, основани на водород;подкрепа за основаване на индустриални паркове за чисти технологии;схема за подкрепяне на фотоволтаични паркове;схема за подкрепяне на потреблението на зелен водород;подкрепа на произвеждане на биометан и вятърна енергия;

Една от лансираните хрумвания е да бъдат построени огромни паркове за слънчева сила на мястото на мините. В същото време ще се търси опция тецовете да преминат на различен тип гориво. Като преходно е обсъждан природният газ.

СТЪЛБ 2

картографиране на уменията на засегнатата работна сила;преквалификация и повишение на квалификацията;мерки за енергийна успеваемост с фокус върху енергийната бедност;

В момента изследванията демонстрират, че множеството от хората, работещи в мините, са с ниска подготовка, която е профилирана в механически действия. Много мъчно сходни служащи могат да си намерят работа в по-различен бранш.

СТЪЛБ 3

Разнообразяване на локалната стопанска система

диверсификация и адаптиране на локалната икономика;подкрепа за научни проучвания и нововъведения за предприятията;

Целта на този дирек е да бъдат отделени пари за насърчаване на нови предприятия в разнообразни от енергетиката сфери.

Едновременно с това ще бъдат отделени средства за техническа поддръжка по по този начин наречения водоравен дирек. Подкрепата ще бъде оказана от страната през министерствата на районното развиване, на енергетиката и на труда и обществената политика.

Заложено и основаването на нова държавна компания “Конверсия на въглищните райони ” или кратко КВР. Тя ще се занимава с рекултивация на терените след въгледобива и основаване на нужната нова инфраструктура.

Въпреки че се чака териториалните проекти да бъдат утвърдени на следващия ден и изпратени в Брюксел, те към момента не са срещнали цялостната поддръжка на локалната власт и на синдикатите. Остава под въпрос и по какъв начин се пишат териториални проекти, без да има енергийна тактика, която да указва по какъв начин и по кое време тъкмо ще се минава към нисковъглеродна стопанска система. В проектите няколко пъти се загатва, че ще бъдат построени нови нуклеарни мощности, както и паркове с акумулатори за предпазване на сила.

Вчера финансовият министър Асен Василев обаче разгласи, че страната се отхвърля от плана за акумулатори, с цел да осъществя икономии по проекта за възобновяване и резистентност, откъдето се очакваше да дойдат парите. Липсва и повече изясненост за бъдещите нуклеарни мощности. Няма нито периоди, нито съответни предложения или процедури за избор на вложители.

В същото време в проекта се споделя, че следва нарастване на търсенето на електрическа енергия до 2030 година. Справка в оперативния баланс на Електроенергийния систематичен оператор демонстрира, че сега най-вече ток се създава от АЕЦ “Козлодуй ” – съвсем 38%, от слънчеви централи – 26,78% и от тецове – 21,75%. Данните се трансформират поради метеорологичното време – когато е слънчево, производството на ток от фотоволтаици може да надвиши 40 на 100, когато е облачно обаче, внезапно понижава.

Парите за териториалните проекти са обезпечени от разнообразни източници. Освен от Плана за възобновяване и резистентност се разчита и на оперативни стратегии и съфинансиране от държавния бюджет./БНТ