Държавата подмина Кървавата Коледа и паметта на избитите в Македония хиляди българи
Държавата и формалните управляващи не уважиха паметта на жертвите от Кървавата Коледа, когато по заповед на Тито на 6 и 7 януари 1945 година са избити 1200 българи в Македония. През идващите дни са премахнати още 23 000 българи, а над 130 000 други са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Тогава стартира всеобщо изтребване на кметове, свещеници, учители, елементарни селяни из цяла Македония. Те са били наричани " бугараши " и " помагачи на бугарскиот фашистки окупатор ". Като предтекст е употребен преди малко гласуван закон за отбрана на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония.
Най-черни са пътят сред Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на доста от избитите са хвърлени напряко в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата " Свети Спас " и край Пуста кула.
От репресиите са наранени всички градове във Вардарска Македония, като в някои са премахнати цели фамилии. Най-пострадали са представителите на интелигенцията.
Преди Кървавата Коледа, на 26 декември 1944 година в казармите в Скопие и Щип се разпалват няколко хиляди бойци и над 100 офицери. Офицерите са примамени в Офицерския клуб, където оръжието им е отнето, задържани са и след няколко часа са разстреляни 70 от тях. 100 от техните бойци са убити на площада, а останалите 900 са хвърлени в пандиза в крепостта " Калето ", където след месец без самун, вода и завивки съвсем всички умират от апетит и мраз.
Кървавата баня над българите е осъществена по персонално разпореждане на маршал Йосип Броз Тито и Югославската компартия, а описите на хората, които би трябвало да бъдат премахнати, са формирани от локалния комунистически началник Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското съзнание в Македония.
77 години по-късно Народното събрание не уважи паметта на хилядите убити, а единствените, които се поклониха с цветя и венци пред Паметника на Незнайния боец и проведоха помен за жертвите, бяха от към този момент извънпарламентарната партия Вътрешна македонска революционна организация.
Лидерът на войводите изрази възмущението си от намеците за взаимни отстъпки, които е подготвена през днешния ден да направи българската страна.
" В името на какво да вършим взаимни отстъпки? Не може да има взаимни отстъпки, когато Македония не желае да промени политиката си на втълпяване на ненавист. Това ли заслужават всичките избити българи? ", попита Каракачанов.
Той разкритикува тезата на премиера Кирил Петков, че би трябвало да не сме толкоз вторачени в историческия въпрос, а да гледаме прагматично на икономическите и инфраструктурни общи връзки и планове. " Отношенията не са в това да има автобусна и самолетна линии. Тези хора (б.а.- правителството) не знаят какво е народен интерес. Това са момчета, пристигнали по един план, да свършат две-три задачки и да забогатеят ", съобщи пред публицистите Каракачанов. Той не подмина и концепцията на Слави Трифонов да пуснем Северна Македония в Европейски Съюз против отпадане на американските визи за българите.
" Темата Македония търгувана с визи - е несериозно. Днес означаваме следващата годишнина от клането на българите в Македония. С какво ще купим страданията на българите - с американски визи или със самолетна линия? ", възмути се водачът на Вътрешна македонска революционна организация.
Тогава стартира всеобщо изтребване на кметове, свещеници, учители, елементарни селяни из цяла Македония. Те са били наричани " бугараши " и " помагачи на бугарскиот фашистки окупатор ". Като предтекст е употребен преди малко гласуван закон за отбрана на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония.
Най-черни са пътят сред Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на доста от избитите са хвърлени напряко в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата " Свети Спас " и край Пуста кула.
От репресиите са наранени всички градове във Вардарска Македония, като в някои са премахнати цели фамилии. Най-пострадали са представителите на интелигенцията.
Преди Кървавата Коледа, на 26 декември 1944 година в казармите в Скопие и Щип се разпалват няколко хиляди бойци и над 100 офицери. Офицерите са примамени в Офицерския клуб, където оръжието им е отнето, задържани са и след няколко часа са разстреляни 70 от тях. 100 от техните бойци са убити на площада, а останалите 900 са хвърлени в пандиза в крепостта " Калето ", където след месец без самун, вода и завивки съвсем всички умират от апетит и мраз.
Кървавата баня над българите е осъществена по персонално разпореждане на маршал Йосип Броз Тито и Югославската компартия, а описите на хората, които би трябвало да бъдат премахнати, са формирани от локалния комунистически началник Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското съзнание в Македония.
77 години по-късно Народното събрание не уважи паметта на хилядите убити, а единствените, които се поклониха с цветя и венци пред Паметника на Незнайния боец и проведоха помен за жертвите, бяха от към този момент извънпарламентарната партия Вътрешна македонска революционна организация.
Лидерът на войводите изрази възмущението си от намеците за взаимни отстъпки, които е подготвена през днешния ден да направи българската страна.
" В името на какво да вършим взаимни отстъпки? Не може да има взаимни отстъпки, когато Македония не желае да промени политиката си на втълпяване на ненавист. Това ли заслужават всичките избити българи? ", попита Каракачанов.
Той разкритикува тезата на премиера Кирил Петков, че би трябвало да не сме толкоз вторачени в историческия въпрос, а да гледаме прагматично на икономическите и инфраструктурни общи връзки и планове. " Отношенията не са в това да има автобусна и самолетна линии. Тези хора (б.а.- правителството) не знаят какво е народен интерес. Това са момчета, пристигнали по един план, да свършат две-три задачки и да забогатеят ", съобщи пред публицистите Каракачанов. Той не подмина и концепцията на Слави Трифонов да пуснем Северна Македония в Европейски Съюз против отпадане на американските визи за българите.
" Темата Македония търгувана с визи - е несериозно. Днес означаваме следващата годишнина от клането на българите в Македония. С какво ще купим страданията на българите - с американски визи или със самолетна линия? ", възмути се водачът на Вътрешна македонска революционна организация.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ