Как да обичаш държавата
Държавата е парадигма, набор от институции, в които от време на време се сменят някакви персони. Държавата не може да бъде обичана. Тава е все едно да обичаш Менделеевата таблица. Но точно заради повода, че не може да бъде обичана, страната не може да бъде и ненавиждана. Защо тогава българите са първенци по мразене на страната си?
„ Защото страната всекидневно ги прецаква! “ – ще изстенат измъчени гласове. Спокойно, ще стигнем и до такава степен. Но преди този момент си има и някои справедливи аргументи.
Първата и най-решаващата е надълбоко вкорененият у българите инстинкт, че страната е зложелател на индивида. Не организация, която го прави по-сигурен, по-здрав и по-богат, а точно ВРАГ. „ Обществото да го духа! “ – пееха младежите през 70-те и горяха със запалки бутоните в асансьорите на личните си панелни блокове, като че ли не бяха техни, а нечии непознати и не просто непознати, а на ВРАГА. И това е изцяло обяснимо след 500 години в рамките на Османската империя и още 50 години тоталитарен комунизъм, през които страната беше само наказателен уред и героите, тези, дето народът песни им пее, бяха точно тези жители, които успяваха по някакъв метод да преметнат страната, да я заобиколят и да ѝ се изсмеят зад тила.
Втората причина да ненавиждаме страната е, че я идентифицираме с хората, които я съставляват. Злобно желаеме ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ с цел да се махнат тези ненавистни нарушители и да дойдат лъчезарните им съперници, на които единствено след година ще се разкрещим по същия метод ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ в един глас с неотдавна свалените и в това време приели ролята на следващите „ спасители “. Какво е отговорна страната за всичко това? Какво са отговорни министерствата поради министрите? Какво е отговорно президентството поради президента или Народното събрание поради депутатите? Ако ненавиждаме страната, значи желаеме да я унищожим, а като унищожим страната, какво ще пристигна на нейно място? Анархия? Чрезвичайни комисии? Трибунали?
Чакайте! Не спирайте още да ненавиждате страната.
Въпреки историческите и психическите напластявания, страната безусловно си заслужава да бъде ненавиждана. Заслужава, тъй като е превърната в инструмент на непочтеност и лакомия, тъй като чрез страната хората се разделят на „ шматки “ и „ тарикати “, като тарикатите брулят шматките за персонално обогатяване, а от време на време просто и за наслаждение. Държавата е превърната в това нещо и като такава развращава всеки, който се настани в нейните институции и не успее да устои на изкушението да бъде най-големият хитрец, който тези институции са виждали по коридорите си.
Погледнете единствено последните дни.
Застрахователите за следващ път получиха подарък закон, съгласно който шматките (застрахованите) ще заплащат повече, а тарикатите (застраховащите) ще заплащат по-малко и то в случай че въобще им се наложи да заплащат, в случай че някоя нещастна шматка инцидентно успее да потвърди, че е налице „ застрахователно събитие “ съгласно стандартите на съответния хитрец. Пробвали ли сте да си извършите здравна застраховка? Карат ви да си извършите всички вероятни проучвания, надали не и аутопсия, и все пак ви застраховат единствено до избрана възраст. След това, когато стартира да се появява действителен риск да се разболеете и да се възползвате от обстоятелството че сте застраховани, стопират да ви застраховат, тъй като сте рискови. А парите, които сте платили в годините, в които сте били млади богове с атлетично телосложение и сияещи от здраве органи – тези пари отиват ей по този начин, тъй като вие сте шматки, а те – тарикати.
Що е то „ наложителна застраховка “, че освен за колите, ами и здравна съгласно последните хрумвания за промяна в опазването на здравето (предложени, апропо, не от доктор, а от финансист)? Защо? Застраховането не е ли частен бизнес? Ако страната желае да ме застрахова, да възвърне Държавния осигурителен институт и да работи посредством него. Иначе е все едно да се съберат няколко печатници и депутатите да им гласоподават закон, съгласно който всеки жител е задължен да си отпечата визитни картички, с цел да може да ги дава като го попитат по какъв начин се споделя. И без да спори за цената. При това всеки бизнес може да претендира пред страната услугите му да станат наложителни за всички. Топлофикация към този момент се любува на тези плодове. Да обичаш страната ли?
Вижте тази отдавнашна тематика за налозите върху старите коли, която и тя на собствен ред най-накрая получи удобна за тарикатите развръзка. Защо старите коли да заплащат по-големи налози? Защото са по-вредни? С какво и за кого е по-вреден един мерцедес от 2003 спрямо един мерцедес от 2018? Каква е тази угриженост, какъв е този хуманизъм, какъв е тоя CSR (Corporate social responsibility)! Но даже и да е по-вреден остарелият мерцедес, какво – чакат да повярваме, че парите от по-големите му налози ще отидат за директна битка с вредата и за нищо друго? Че няма да се влеят в баснословния бюджет и да бъдат гепени през публични поръчки за нещо напълно друго?
Да не се заблуждаваме. Има си нарочна асоциация на вносителите на коли. Стара борба на тази асоциация са колите втора употреба. Посредством лизингови условия, сервизно обслужване, гаранционни периоди, застрахователни условия, доставка на аварийни елементи тези търговци преследват една единствена цел – на всеки 5 години да си купуваш от тях нов автомобил и то при условия, които ти продиктуват те. Боли ги, че можеш да си купиш на остаряло превъзходна кола на половината от цената, на която те ти оферират някое, меко казано, прекомерно компромисно возило. Голяма тъга е това. Но за благополучие, ето я страната въвлечена в помощ на тарикатите – тя ще ги поддържа през данъчно облагане. Да обичаш страната ли?
Вижте мобилните оператори. Да турим на страна всички безбройни облаги, които са извоювали за себе си посредством страната. Вижте единствено асансьорите. Чрез изменение в „ Наредбата за безвредна употреба и механически контрол на асансьорите “ всеки асансьор е задължен да има SIM карта, на която, несъмнено, си тече месечна такса, без значение дали асансьорът засяда или не, без значение дали дириш помощ по тая SIM карта или по персоналния си GSM. Говори се, че упоменатите нагоре благи застрахователи ще изискат и наложителни GPS устройства за колите, които също минават през мобилните оператори. Няма неприятно. Нека хората си развиват бизнеса и да печелят. Но да намесват страната – това към този момент леко намирисва на рекет. Държавата, това е онази организация, която разполага с армията, полицията, данъчните и съдилищата; онази организация, която е основана да пази ползите на жителите, на шматките, а не на тарикатите. Затова от време на време е леко дразнещо. Да обичаш страната ли?
Да оставим настрани цените на горивата, на силата въобще, да оставим всичко останало, което от километри проличава по какъв начин е направено в нечий корпоративен интерес. Да оставим настрани по какъв начин администрацията работи с тъкмо избрани банки. Защо? Да оставим настрани компаниите за топлинно счетоводство и всевъзможни други изкуствени монополи, основани по законодателен път. Примерите несъмнено са десетки и всеки от вас ще може да добави по нещо. Принципът обаче е един и той е извънредно провокиращ – посредством лостовете на властта се основават условия за нечестна конкуренция и за наложително плячкосване на „ шматките “. Горките шматки. То и тяхното житейско предопределение е да ги яха който свари, но дано има най-малко малко благосклонност. Нека най-малко страна понякога да бъде на тяхна страна, тъй като нали сякаш е тяхна, нали по тази причина си заплащат налозите – с цел да ги пази. Иначе каква е разликата сред страната, банките, мобилните оператори, застрахователите, комерсиалните вериги, бензиностанциите, топлофикация и така нататък? Как да обичаш страната, за какво да не я мразиш? А да мразиш страната е неприятно. Много неприятно. Когато една нация стартира да ненавижда страната си, това е началото на нейния край. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
„ Защото страната всекидневно ги прецаква! “ – ще изстенат измъчени гласове. Спокойно, ще стигнем и до такава степен. Но преди този момент си има и някои справедливи аргументи.
Първата и най-решаващата е надълбоко вкорененият у българите инстинкт, че страната е зложелател на индивида. Не организация, която го прави по-сигурен, по-здрав и по-богат, а точно ВРАГ. „ Обществото да го духа! “ – пееха младежите през 70-те и горяха със запалки бутоните в асансьорите на личните си панелни блокове, като че ли не бяха техни, а нечии непознати и не просто непознати, а на ВРАГА. И това е изцяло обяснимо след 500 години в рамките на Османската империя и още 50 години тоталитарен комунизъм, през които страната беше само наказателен уред и героите, тези, дето народът песни им пее, бяха точно тези жители, които успяваха по някакъв метод да преметнат страната, да я заобиколят и да ѝ се изсмеят зад тила.
Втората причина да ненавиждаме страната е, че я идентифицираме с хората, които я съставляват. Злобно желаеме ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ с цел да се махнат тези ненавистни нарушители и да дойдат лъчезарните им съперници, на които единствено след година ще се разкрещим по същия метод ОСТАВКА и ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ в един глас с неотдавна свалените и в това време приели ролята на следващите „ спасители “. Какво е отговорна страната за всичко това? Какво са отговорни министерствата поради министрите? Какво е отговорно президентството поради президента или Народното събрание поради депутатите? Ако ненавиждаме страната, значи желаеме да я унищожим, а като унищожим страната, какво ще пристигна на нейно място? Анархия? Чрезвичайни комисии? Трибунали?
Чакайте! Не спирайте още да ненавиждате страната.
Въпреки историческите и психическите напластявания, страната безусловно си заслужава да бъде ненавиждана. Заслужава, тъй като е превърната в инструмент на непочтеност и лакомия, тъй като чрез страната хората се разделят на „ шматки “ и „ тарикати “, като тарикатите брулят шматките за персонално обогатяване, а от време на време просто и за наслаждение. Държавата е превърната в това нещо и като такава развращава всеки, който се настани в нейните институции и не успее да устои на изкушението да бъде най-големият хитрец, който тези институции са виждали по коридорите си.
Погледнете единствено последните дни.
Застрахователите за следващ път получиха подарък закон, съгласно който шматките (застрахованите) ще заплащат повече, а тарикатите (застраховащите) ще заплащат по-малко и то в случай че въобще им се наложи да заплащат, в случай че някоя нещастна шматка инцидентно успее да потвърди, че е налице „ застрахователно събитие “ съгласно стандартите на съответния хитрец. Пробвали ли сте да си извършите здравна застраховка? Карат ви да си извършите всички вероятни проучвания, надали не и аутопсия, и все пак ви застраховат единствено до избрана възраст. След това, когато стартира да се появява действителен риск да се разболеете и да се възползвате от обстоятелството че сте застраховани, стопират да ви застраховат, тъй като сте рискови. А парите, които сте платили в годините, в които сте били млади богове с атлетично телосложение и сияещи от здраве органи – тези пари отиват ей по този начин, тъй като вие сте шматки, а те – тарикати.
Що е то „ наложителна застраховка “, че освен за колите, ами и здравна съгласно последните хрумвания за промяна в опазването на здравето (предложени, апропо, не от доктор, а от финансист)? Защо? Застраховането не е ли частен бизнес? Ако страната желае да ме застрахова, да възвърне Държавния осигурителен институт и да работи посредством него. Иначе е все едно да се съберат няколко печатници и депутатите да им гласоподават закон, съгласно който всеки жител е задължен да си отпечата визитни картички, с цел да може да ги дава като го попитат по какъв начин се споделя. И без да спори за цената. При това всеки бизнес може да претендира пред страната услугите му да станат наложителни за всички. Топлофикация към този момент се любува на тези плодове. Да обичаш страната ли?
Вижте тази отдавнашна тематика за налозите върху старите коли, която и тя на собствен ред най-накрая получи удобна за тарикатите развръзка. Защо старите коли да заплащат по-големи налози? Защото са по-вредни? С какво и за кого е по-вреден един мерцедес от 2003 спрямо един мерцедес от 2018? Каква е тази угриженост, какъв е този хуманизъм, какъв е тоя CSR (Corporate social responsibility)! Но даже и да е по-вреден остарелият мерцедес, какво – чакат да повярваме, че парите от по-големите му налози ще отидат за директна битка с вредата и за нищо друго? Че няма да се влеят в баснословния бюджет и да бъдат гепени през публични поръчки за нещо напълно друго?
Да не се заблуждаваме. Има си нарочна асоциация на вносителите на коли. Стара борба на тази асоциация са колите втора употреба. Посредством лизингови условия, сервизно обслужване, гаранционни периоди, застрахователни условия, доставка на аварийни елементи тези търговци преследват една единствена цел – на всеки 5 години да си купуваш от тях нов автомобил и то при условия, които ти продиктуват те. Боли ги, че можеш да си купиш на остаряло превъзходна кола на половината от цената, на която те ти оферират някое, меко казано, прекомерно компромисно возило. Голяма тъга е това. Но за благополучие, ето я страната въвлечена в помощ на тарикатите – тя ще ги поддържа през данъчно облагане. Да обичаш страната ли?
Вижте мобилните оператори. Да турим на страна всички безбройни облаги, които са извоювали за себе си посредством страната. Вижте единствено асансьорите. Чрез изменение в „ Наредбата за безвредна употреба и механически контрол на асансьорите “ всеки асансьор е задължен да има SIM карта, на която, несъмнено, си тече месечна такса, без значение дали асансьорът засяда или не, без значение дали дириш помощ по тая SIM карта или по персоналния си GSM. Говори се, че упоменатите нагоре благи застрахователи ще изискат и наложителни GPS устройства за колите, които също минават през мобилните оператори. Няма неприятно. Нека хората си развиват бизнеса и да печелят. Но да намесват страната – това към този момент леко намирисва на рекет. Държавата, това е онази организация, която разполага с армията, полицията, данъчните и съдилищата; онази организация, която е основана да пази ползите на жителите, на шматките, а не на тарикатите. Затова от време на време е леко дразнещо. Да обичаш страната ли?
Да оставим настрани цените на горивата, на силата въобще, да оставим всичко останало, което от километри проличава по какъв начин е направено в нечий корпоративен интерес. Да оставим настрани по какъв начин администрацията работи с тъкмо избрани банки. Защо? Да оставим настрани компаниите за топлинно счетоводство и всевъзможни други изкуствени монополи, основани по законодателен път. Примерите несъмнено са десетки и всеки от вас ще може да добави по нещо. Принципът обаче е един и той е извънредно провокиращ – посредством лостовете на властта се основават условия за нечестна конкуренция и за наложително плячкосване на „ шматките “. Горките шматки. То и тяхното житейско предопределение е да ги яха който свари, но дано има най-малко малко благосклонност. Нека най-малко страна понякога да бъде на тяхна страна, тъй като нали сякаш е тяхна, нали по тази причина си заплащат налозите – с цел да ги пази. Иначе каква е разликата сред страната, банките, мобилните оператори, застрахователите, комерсиалните вериги, бензиностанциите, топлофикация и така нататък? Как да обичаш страната, за какво да не я мразиш? А да мразиш страната е неприятно. Много неприятно. Когато една нация стартира да ненавижда страната си, това е началото на нейния край. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ