Държа да Ви споделя за новата дейност, която развива Спешен

Държа да Ви споделя за новата активност, която развива Спешен център при МБАЛ " Св. Анна “ Варна. С тези думи се обърнаха към " Граждани на квартала “ близки на потърпевша варненка.

Играта с пациентите можем да я назовем " Тука има, тука няма… фотоси! “. Щеше да е занимателно, в случай че залог в нея не беше здравето и живота ни, по тази причина е безпределно тъжно. Ето какво описаха в резюме околните на потърпевшата жена.

На 27 август в късния следобяд варненката – да я назовем госпожа Николова, пада и получава контузии с остра болежка в рамото, глезена и таза. По неотложност близки я карат в незабавния център на МБАЛ “Св. Анна “ или някогашната Окръжна болница.

И се стартира с огромното очакване на рецепцията дружно с още 25 души, 4 деца и едно бебе в относително дребната приемна зала. Всички получават " номерче “ и търпеливо чакат да ги одобри един от четиримата дежурни лекари – педиатър, ортопед, експерт в шокова зала или общи заболявания. От време на време търпението на някой пациент се изчерпва и се основават конфликтни обстановки.

След час и половина очакване госпожа Николова съумява да влезе за обзор, разпитват я и я изпращат на рентген – 10 минути за фотография и отново на рецепцията – чакаш, с цел да влезеш още веднъж при ортопед.

Оказва се, че дамата има строшаване на раменни кости, таз и крайник с натъртвания. Кракът и лакътят ѝ кървят, само че съгласно дежурните тя сама би трябвало да се оправи с този проблем. После бутат на околните ѝ една рекламна листовка, лекарят изписва името си на нея и ги изпраща да закупят Ортеза за обездвижване на горен крак, струваща 50 лв..

Пак рецепция, отново очакване за лекаря, само че въпреки всичко здравна сестра ѝ оказва помощ да си постави ортезата.

Няма рецепта, няма даже изписани обезболяващи. Лекарят я поучава да се подложи на интервенция и я изпраща с диск за второ мнение.

На идващия ден околните търсят експерт за второ мнение, само че в диска фотоси няма.

И се стартира нов обаян кръг: регистратура-ортопедия–ренген… Оттам споделят на околните, че не могат да им оказват помощ и ги пращат още веднъж на регистратурата, с цел да си платят повторното качване на фотосите. Там, след обстойно пояснение на проблема, различен доктор им прави втори диск със фотосите от рентгена.

Близките на потърпевшата още веднъж отиват при различен ортопед за второ мнение, само че в диска снимки… отново няма!!!

За трети път те се връщат в Спешния център и попадат още веднъж при същата администраторка на рецепция. После отново по познатия маршрут до рентгена. Там здравната сестра вади един бележник и споделят: " Няма подобен пациент със записана поръчка “.

Отново се връщат на регистратурата – за четвърти път в границите на 2 дни, и молят да платят за диск със фотоси.

Три имена, ЕГН, плюс 10 лева – и дискът би трябвало да е техен на идната заран.

На третия ден след контузията околните сполучливо взимат диска със фотосите и отиват при експерт за второ мнение. Той споделя, че… интервенция не се постанова. След тая сага остават много въпроси:

1. Защо е този безпорядък в Спешния център?

2. Достатъчно ли е да има 4-ма дежурни лекари, по един експерт на направление, за цяла Варна?  

3. Има ли нужните експерти?

4. Кой дава отговор за организацията в този ѝ тип?

5. Какво се случва с пациентката, в случай че няма близки? Кой ще обикаля 3 дни за едни фотоси?

6. Кой носи отговорност, в случай че пациентката бъде оперирана, без това да се постанова?