Икономически неактивните русенци са близо 24 000
Данните са на база на последното броене през 2021 година
Броят на стопански неактивното население (15 - 64 г) в Русенско е 23 794 души. Данните са на база на последното броене през 2021 година, научаваме от
Изчерпателните данни от Преброяване ’21 разкриват редица забавни трендове, да вземем за пример ненадейно високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в тематиката за пазара на труда, само че с фокус върху заетостта на общинско равнище. Повечето общини в страната като цяло реализират положителни резултати, макар сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничаващите ограничения върху локалните трудови пазари на някои райони.
Това е следващият образец за данни и информация, която на общинско равнище получаваме само от преброяването. Докато на общинско равнище настоящите статистически наблюдения регистрират само броя на наетите в предприятията, то тук получаваме цялостната картина, която включва и самонаетите – с други думи, всички работещи в страната.
Очаквано, болшинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 г.) са струпани в огромните стопански центрове – в София към есента на 2021 година броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна - 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надвишават 100 хиляди души. Челната десетка се добавя от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, само че единствено първите три поддържат над 50 хиляди заети.
Тъй като София (столица) е и област, това разрешава директно съпоставяне сред данните, събирани посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 година бил 657 хиляди – леко надценяване спрямо данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на осъществяване на интервютата на извадковото проучване. Остават доста дребни и фрагментирани местни пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.
Коефициентите на претовареност на общините в страната демонстрират доста огромни разлики сред локалните пазари на труда. Очаквано и тук водач е столицата със 75% претовареност измежду популацията на 15-64-годишна възраст, а измежду водещите пет общини се подреждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С доста висока претовареност са и Божурище, Елин пелин и Горна Малина в непосредствената индустриална външна страна на София, което за следващ път показва, че столицата и обвързваните с нея дребни общини образуват най-силния и динамичен пазар на труда в страната.
Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-общо имаме учредения да заключим, че пазарите на труда на огромните градове доближават до доста подобен резултат, макар другата конструкция на заетостта.
При по-малките общини най-хубавите резултати се следят при тези с преобладаваща в локалната стопанска система преработваща индустрия, както и интегрирани с непосредствен огромен икономически център. Същевременно има 33 общини, в които заетостта е под 40% - съсредоточени най-много в Северозападна и Североизточна България, както и елементи от Родопите и Сливенско.
Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито интензивно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надвишава 1/3 от трудоспособните, а над 50% е той в 11 общини, най-голям – в Макреш (71%).
Видими скупчвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – към Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с невисок дял на неактивните са в периферията на София, към Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло огромните градове и регионалните центрове се показват по-добре, което се удостоверява и от забележителните разлики в резултатите на пазара на труда сред урбанизираните и селските региони.
Като безспорна стойност най-вече неактивни има в огромните градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, само че това отразява най-много огромното концентриране на популацията в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза популацията над 15 годишна възраст, забележителна част от него е на възраст, в която неактивността на пазара на труда е резултат от присъединяване в обучение - учебно или висше. Ако отчетем настрана учениците и студентите, това би понижило доста броя на неактивните в огромните градове, и изключително тези с университети..
Най-общо, разпределението на заетите в общините удостоверява досегашните заключения, че най-хубавите резултати на пазара на труда реализират огромните стопански центрове, които съчетават в себе си най-голямото разнообразие на работни места, както в другите типове услуги, по този начин и в промишлеността, само че и оферират най-хубавото обучение и професионална подготовка. Данните за неактивните пък дават значима тенденция за съсредоточаването на напъните и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с районните особености.
Броят на стопански неактивното население (15 - 64 г) в Русенско е 23 794 души. Данните са на база на последното броене през 2021 година, научаваме от
Изчерпателните данни от Преброяване ’21 разкриват редица забавни трендове, да вземем за пример ненадейно високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в тематиката за пазара на труда, само че с фокус върху заетостта на общинско равнище. Повечето общини в страната като цяло реализират положителни резултати, макар сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничаващите ограничения върху локалните трудови пазари на някои райони.
Това е следващият образец за данни и информация, която на общинско равнище получаваме само от преброяването. Докато на общинско равнище настоящите статистически наблюдения регистрират само броя на наетите в предприятията, то тук получаваме цялостната картина, която включва и самонаетите – с други думи, всички работещи в страната.
Очаквано, болшинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 г.) са струпани в огромните стопански центрове – в София към есента на 2021 година броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна - 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надвишават 100 хиляди души. Челната десетка се добавя от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, само че единствено първите три поддържат над 50 хиляди заети.
Тъй като София (столица) е и област, това разрешава директно съпоставяне сред данните, събирани посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 година бил 657 хиляди – леко надценяване спрямо данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на осъществяване на интервютата на извадковото проучване. Остават доста дребни и фрагментирани местни пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.
Коефициентите на претовареност на общините в страната демонстрират доста огромни разлики сред локалните пазари на труда. Очаквано и тук водач е столицата със 75% претовареност измежду популацията на 15-64-годишна възраст, а измежду водещите пет общини се подреждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С доста висока претовареност са и Божурище, Елин пелин и Горна Малина в непосредствената индустриална външна страна на София, което за следващ път показва, че столицата и обвързваните с нея дребни общини образуват най-силния и динамичен пазар на труда в страната.
Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-общо имаме учредения да заключим, че пазарите на труда на огромните градове доближават до доста подобен резултат, макар другата конструкция на заетостта.
При по-малките общини най-хубавите резултати се следят при тези с преобладаваща в локалната стопанска система преработваща индустрия, както и интегрирани с непосредствен огромен икономически център. Същевременно има 33 общини, в които заетостта е под 40% - съсредоточени най-много в Северозападна и Североизточна България, както и елементи от Родопите и Сливенско.
Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито интензивно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надвишава 1/3 от трудоспособните, а над 50% е той в 11 общини, най-голям – в Макреш (71%).
Видими скупчвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – към Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с невисок дял на неактивните са в периферията на София, към Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло огромните градове и регионалните центрове се показват по-добре, което се удостоверява и от забележителните разлики в резултатите на пазара на труда сред урбанизираните и селските региони.
Като безспорна стойност най-вече неактивни има в огромните градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, само че това отразява най-много огромното концентриране на популацията в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза популацията над 15 годишна възраст, забележителна част от него е на възраст, в която неактивността на пазара на труда е резултат от присъединяване в обучение - учебно или висше. Ако отчетем настрана учениците и студентите, това би понижило доста броя на неактивните в огромните градове, и изключително тези с университети..
Най-общо, разпределението на заетите в общините удостоверява досегашните заключения, че най-хубавите резултати на пазара на труда реализират огромните стопански центрове, които съчетават в себе си най-голямото разнообразие на работни места, както в другите типове услуги, по този начин и в промишлеността, само че и оферират най-хубавото обучение и професионална подготовка. Данните за неактивните пък дават значима тенденция за съсредоточаването на напъните и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с районните особености.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ