Светът е разделен в мненията дали заплахата от COVID е била преувеличена
Данните от изследване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ демонстрират, че 45% интервюирани по света са съгласни или изцяло съгласни с изказванието „ Смятам, че опасността от ковид беше пресилена “, спрямо 33%, които не са съгласни или изрично не са съгласни, и още 18%, които не клонят в нито една от двете направления.
У нас оценките на годините на пандемията са по-скоро сериозни – 44% от българите считат опасността за пресилена, 28% не са съгласни, а една четвърт от интервюираните от нас остават сред двете отзиви. Малцина не могат да преценяват.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат опасността със подозрение. Този дял последователно намаляваше, до момента в който доближи до към 40 на 100 през 2022 година, разясняват откривателите.
Обществото ни в този момент заема по-скоро умерени позиции – междинни за Съюза, синхронни най-много с източните страни в него, само че и надалеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там считат, че опасността е преувеличена) или Северна Македония (55%).
При в допълнение изследване на световните данни се откриват обилни разлики сред районите по света, както и сред разнообразни страни в самите райони.
Въпреки че са измежду страните с най-високи дялове на смъртни случаи, страните в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че опасността е пресилена – Босна и Херцеговина (75% подобен вид отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са измежду най-убедените.
Предходни проучвания демонстрират, че страните в Европа са претърпели след пандемията забележителен спад във усещанията за имунизациите като значими.
Предишни проучвания сочат също негативни усещания за националните държавни управления в тази част на света – с болшинства, които са приели работата на държавното управление по време на пандемията като по-скоро разделяща, а не сплотяваща. И доколкото точно държавните управления ръководеха отговора на пандемията от COVID-19, нарушеното доверие към тях очевидно повлиява и на публичните усещания по отношение на сериозността на самата опасността от COVID-19, означават от „ Галъп интернешънъл “.
Близкият изток (47%) също демонстрира високи равнища на единодушие, че опасността от COVID-19 е пресилена. Разпокъсани от войни общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има забележителна опасност за живота, се оказват и измежду страните, най-склонни да се съгласяват, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Съществуват обилни разлики сред страните, изследвани в Африка, като единодушието доближава до 59% в Кения, а е единствено 32% в Нигерия. Предишни проучвания акцентират наблюдението, че страните в Африка са се оказали сериозна цел на дезинформационни акции по отношение на пандемията от COVID-19. През 2022 година трима от десетима (28%) души в седем изследвани африкански страни (включително Кения и Нигерия) имат вяра в слуховете, че пандемията е планувано от външни сили събитие и това евентуално повлиява и на склонността опасността от вируса да се одобри като пресилена.
Същите проучвания преди време демонстрираха, че в такива страни по време на пандемията има закани, които са считани за по-остри от COVID-19 – като маларията и неналичието на достъп до храна и чиста вода. Подобно на Близкия изток, където съществуват други обилни закани, страните в Африка наподобява са по-склонни да се съгласят, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че опасността от COVID-19 е пресилена. Испания (61% отрицателни към сходно разбиране мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), Съединени американски щати (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими образци. Всички тези страни с огромно население имаха доста жертви и сериозен брой доказани случаи[5]. При толкоз доста хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко евентуално да се има вяра, че опасността е пресилена, показват от „ Галъп интернешънъл “.
У нас оценките на годините на пандемията са по-скоро сериозни – 44% от българите считат опасността за пресилена, 28% не са съгласни, а една четвърт от интервюираните от нас остават сред двете отзиви. Малцина не могат да преценяват.
Тези данни не са изненадващи – в самото начало на пандемията 72% от запитаните у нас бяха склонни да възприемат опасността със подозрение. Този дял последователно намаляваше, до момента в който доближи до към 40 на 100 през 2022 година, разясняват откривателите.
Обществото ни в този момент заема по-скоро умерени позиции – междинни за Съюза, синхронни най-много с източните страни в него, само че и надалеч от по-крайните отрицания, регистрирани в някои наши съседки като Румъния (66% там считат, че опасността е преувеличена) или Северна Македония (55%).
При в допълнение изследване на световните данни се откриват обилни разлики сред районите по света, както и сред разнообразни страни в самите райони.
Въпреки че са измежду страните с най-високи дялове на смъртни случаи, страните в Източна и Югоизточна Европа са най-склонни да се съгласят, че опасността е пресилена – Босна и Херцеговина (75% подобен вид отговори), Косово (71%), Азербайджан (68%), Румъния (66%) и Грузия (65%) са измежду най-убедените.
Предходни проучвания демонстрират, че страните в Европа са претърпели след пандемията забележителен спад във усещанията за имунизациите като значими.
Предишни проучвания сочат също негативни усещания за националните държавни управления в тази част на света – с болшинства, които са приели работата на държавното управление по време на пандемията като по-скоро разделяща, а не сплотяваща. И доколкото точно държавните управления ръководеха отговора на пандемията от COVID-19, нарушеното доверие към тях очевидно повлиява и на публичните усещания по отношение на сериозността на самата опасността от COVID-19, означават от „ Галъп интернешънъл “.
Близкият изток (47%) също демонстрира високи равнища на единодушие, че опасността от COVID-19 е пресилена. Разпокъсани от войни общества – Афганистан (62%), Ирак (59%) и Сирия (57%), където има забележителна опасност за живота, се оказват и измежду страните, най-склонни да се съгласяват, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Съществуват обилни разлики сред страните, изследвани в Африка, като единодушието доближава до 59% в Кения, а е единствено 32% в Нигерия. Предишни проучвания акцентират наблюдението, че страните в Африка са се оказали сериозна цел на дезинформационни акции по отношение на пандемията от COVID-19. През 2022 година трима от десетима (28%) души в седем изследвани африкански страни (включително Кения и Нигерия) имат вяра в слуховете, че пандемията е планувано от външни сили събитие и това евентуално повлиява и на склонността опасността от вируса да се одобри като пресилена.
Същите проучвания преди време демонстрираха, че в такива страни по време на пандемията има закани, които са считани за по-остри от COVID-19 – като маларията и неналичието на достъп до храна и чиста вода. Подобно на Близкия изток, където съществуват други обилни закани, страните в Африка наподобява са по-склонни да се съгласят, че опасността от COVID-19 е пресилена.
Страните в Западна Европа, Северна Америка и Латинска Америка са най-склонни да отхвърлят мнението, че опасността от COVID-19 е пресилена. Испания (61% отрицателни към сходно разбиране мнения), Мексико (57%), Обединеното кралство (49%), Германия (48%), Съединени американски щати (47%), Канада (47%) и Португалия (46%) са най-видими образци. Всички тези страни с огромно население имаха доста жертви и сериозен брой доказани случаи[5]. При толкоз доста хора, изложени на опустошителните въздействия на COVID-19, не е изненада, че е по-малко евентуално да се има вяра, че опасността е пресилена, показват от „ Галъп интернешънъл “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ