Българинът варди повече колата, отколкото дома и главата
Данчо Данчев е роден през 1971 година в Ловеч. Завършва Стопанската академия "Димитър Ценов " в Свищов. Започва работа в застрахователния отрасъл през 1995 година. Участва в ръководството на ДЗИ, "Армеец " и други Бил е ръководител на управителния съвет и изпълнителен шеф на ЗАД "Виктория ". Председателствал е УС на Асоциацията на българските застрахователи. В момента е ръководител на УС и основен изпълнителен шеф на "Дженерали Застраховане " АД.
Г-н Данчев, има ли първи проблясъци на европейско мислене у българина във връзка с целите в застраховането? Неговата ценностна подчиненост е, първо, колата, след това - дома, и най-после - животът и здравето. А в развитите страни е тъкмо противоположното.
- Не, не считам, че има смяна в настройките. Българинът продължава да следва тази последователност на целите, а ненапълно нещата са и по-зле, тъй като, в действителност, първо застрахова автомобила си, рядко - домът, само че за живота си съвсем не се сеща. Това ясно се вижда от статистиката на застрахователния пазар. Автобизнесът продължава да доминира в българското обезпечаване. Българинът пази повече колата, в сравнение с дома и главата...
В автозастраховането се готви една основна смяна, за която се приказва към този момент второ десетилетие - системата "бонус-малус ". Коя беше главната спънка пред реализирането й?
- Връзката с КАТ беше главната спънка толкоз години. Но обаче не би трябвало да имаме никакви проблеми, тъй като към този момент получихме базата данни от Министерство на вътрешните работи. Всичко е въпрос единствено на методология, а тя би трябвало да е резултат от разбирателството сред регулатора и бизнеса.
Оптимист ли сте за стартирането на новата система, която ще прави оценка равнището на риск на лидера?
- Да. Мисля, че системата ще започва сполучливо от 1 януари следващата година.
Но и в този момент застрахователите вършат без да пита - и всяко сдружение единствено за себе си, оценка на рисковия профил на клиентите си.
- Да, вършим оценки, само че единствено за остарели клиенти, и то единствено в една посока. Ние можем да създадем "малус " на наш клиент, който се е държал неприятно на пътя през изтеклата година, само че за новия клиент нямаме информация и не можем нито да го глобяваме с "малус ", нито да го подтикваме с "бонус " в цената.
Е, да, само че като му извършите "малус ", т.е като му вдигнете цената на полицата "Гражданска отговорност ", той ще избяга и ще иде при конкуренцията, където не го познават, и няма да заплаща повече поради безразсъдното си държание на пътя.
- Да, тъкмо по този начин се случва, тъй като при сътрудниците от другите сдружения няма информация за неприятното му минало, до момента в който е бил наш клиент.
Затова е значимо да се построи цялостна единна система - с цел да не може калпавият водач да се крие и да лавира сред застрахователите, търсейки по-евтина лавица.
- Да, тъй като като влезе в деяние новата система, всеки осигурител ще разполага с цялата информация за всеки клиент. С едно кликване на компютъра ще излиза профилът на всеки претендент за "Гражданска отговорност ". Това ще бъде нещо като Централния кредитен указател на Българска народна банка - всеки кредитен контрольор от която и да е банка може да влезе и да види кредитната история на индивида, пристигнал да желае заем.
В последно време и една друга тематика взе "преднина " - естествените бедствия в България зачестяват и стават все по-опасни. Вие подкрепяте ли концепцията да се сътвори Катастрофичен пул, т.е. застраховането на здания и имущество да стане наложително или не я одобрявате?
- Аз съм срещу Катастрофичния пул и имам доста елементарен отговор за какво съм на това мнение. Когато си притежател на парцел, би трябвало самичък да си виновен за него. Не би трябвало страната да насилва никого да застрахова имуществото си.
Да, само че страната играе против логиката на пазара - тя раздава помощи на калпак след наводнения, след земетресения и свлачища... Това развращава още повече хората, които губят всевъзможен интерес да застраховат домовете си.
- Да, тъй като си мислят, че едва ли естествената буря ще удари тъкмо тях, само че в случай че не дай си, Боже, това въпреки всичко стане, страната ще се погрижи.
Неотдавна получихте наградата "За повсеместен принос в развиването на българското обезпечаване ". Какво е за Вас тази висока премия?
- Това е голямо самопризнание, най-голямата премия - най-малко в моите очи, която съм получавал. Въпреки че през 2011 година получих наградата "Мистър Икономика " за повсеместен принос в развиването на търговията и услугите, тази премия е доста по-ценна за мен, защото е от гилдията, от бизнеса, с който постоянно съм се занимавал през цялата си кариера досега. Изключително влиятелна премия, изключително като се има поради кои персони са я получавали преди мен.
Да се върнем малко обратно - с първите си стъпки в застраховането попаднахте в доста забавно време, във водещото сдружение, което не беше реформирано - ДЗИ. От една страна, имахте опцията да черпите необикновен опит от най-старото застрахователно сдружение у нас, само че, от друга - то изоставаше от времето. Как се справихте?
- Участвах доста интензивно в работата. В общи линии през първата си година там - персонално през мен, за жалост, мина процесът по редуциране на личния състав. Съкратихме над 400 души, някои от тях с 30-годишен стаж, а аз нямах 30 години възраст. Даже имах един подобен диалог: "Аз съм 30 години тук, ти какъв си, с цел да ме съкращаваш? " А аз споделих: "Аз съм на позиция, която редуцира. Считаме, че не си потребен с твоите познания и умения. " Всъщност направихме големи промени, страхотни промени особено в метода на разпродажба, неведнъж променяхме и състава на личния състав. Променихме продуктите, направихме голяма промяна в границите на две-три години.
А каква е историята Ви с "Дженерали Застраховане “ - сдружението, което през днешния ден ръководите.
- Нашата история с Generali датира от 2007 година, когато бях изцяло уверен, че развиването на ръководеното от мен сдружение "Виктория " няма да може да продължи без присъединяване на огромен осигурител. И в действителност тогава направихме конкурс и аплайваха седем-осем компании. Да бъда почтен - аз постоянно съм имал уязвимост към всичко италианско и избрах Generali. Те пък дадоха най-ниската цена и една година водихме договаряния по изискванията и цената на контракта. Отне ни една година, защото искахме да бъдем сътрудник с Generali, а не да се продадем непременно. Г-н Гущеров продаде всичко за един месец и някогашният "Орел " взе марката. Но няколко години по-късно Generali беше управлявано от Марио Греко и той сподели: не желая на никое място партньорства, желая Generali да е 100% притежател на акциите, на това, което купува. Тогава купиха PPF холдинг в Прага, знаете тази феноменална договорка, когато изкупиха и нашите акции. Едно нещо съм научил от един другар, за жалост към този момент мъртвец: "Когато някой е по-стар от теб и по-богат - слушай го. " Generali е към 200 години по-стара от нас, сигурно по-богата, и аз незабавно се съгласих. Не можеш да се бориш с нещо такова - основният изпълнителен шеф на международната компания е решил да изкупи акциите - в противоположен случай щеше да си тръгне от България, което щеше да е крах за мен. Тази договорка апропо стана доста бързо. Не сме имали огромни полемики по цената.
Имаше ли различен вид с изключение на сливането на "Виктория " и "Дженерали "?
- Сливането беше най-разумното решение на акционерите, тъй като България е дребна страна - с 1 милиарда лева премиен доход - и да имаш две компании, да поддържаш две структури с две централи няма никаква икономическа логичност. Това беше едно обикновено решение, откакто изкупиха акциите и станаха 100% притежател и на двете сдружения.
Върху какво се фокусирате в този момент?
- Максимално съсредоточен съм върху това да създадем "Дженерали " най-печелившата компания в България. Не сме доста надалеч от това, тъй като за мен има два индикатора, които би трябвало да се гледат в застраховането, и премийният доход не е от тях. Това са качеството и количеството на запасите и капитала на компанията. За наша наслада всички тези индикатори са включени като критерии за установяване на премиите "Застраховател на годината ", на една от които станах притежател аз.
Г-н Данчев, има ли първи проблясъци на европейско мислене у българина във връзка с целите в застраховането? Неговата ценностна подчиненост е, първо, колата, след това - дома, и най-после - животът и здравето. А в развитите страни е тъкмо противоположното.
- Не, не считам, че има смяна в настройките. Българинът продължава да следва тази последователност на целите, а ненапълно нещата са и по-зле, тъй като, в действителност, първо застрахова автомобила си, рядко - домът, само че за живота си съвсем не се сеща. Това ясно се вижда от статистиката на застрахователния пазар. Автобизнесът продължава да доминира в българското обезпечаване. Българинът пази повече колата, в сравнение с дома и главата...
В автозастраховането се готви една основна смяна, за която се приказва към този момент второ десетилетие - системата "бонус-малус ". Коя беше главната спънка пред реализирането й?
- Връзката с КАТ беше главната спънка толкоз години. Но обаче не би трябвало да имаме никакви проблеми, тъй като към този момент получихме базата данни от Министерство на вътрешните работи. Всичко е въпрос единствено на методология, а тя би трябвало да е резултат от разбирателството сред регулатора и бизнеса.
Оптимист ли сте за стартирането на новата система, която ще прави оценка равнището на риск на лидера?
- Да. Мисля, че системата ще започва сполучливо от 1 януари следващата година.
Но и в този момент застрахователите вършат без да пита - и всяко сдружение единствено за себе си, оценка на рисковия профил на клиентите си.
- Да, вършим оценки, само че единствено за остарели клиенти, и то единствено в една посока. Ние можем да създадем "малус " на наш клиент, който се е държал неприятно на пътя през изтеклата година, само че за новия клиент нямаме информация и не можем нито да го глобяваме с "малус ", нито да го подтикваме с "бонус " в цената.
Е, да, само че като му извършите "малус ", т.е като му вдигнете цената на полицата "Гражданска отговорност ", той ще избяга и ще иде при конкуренцията, където не го познават, и няма да заплаща повече поради безразсъдното си държание на пътя.
- Да, тъкмо по този начин се случва, тъй като при сътрудниците от другите сдружения няма информация за неприятното му минало, до момента в който е бил наш клиент.
Затова е значимо да се построи цялостна единна система - с цел да не може калпавият водач да се крие и да лавира сред застрахователите, търсейки по-евтина лавица.
- Да, тъй като като влезе в деяние новата система, всеки осигурител ще разполага с цялата информация за всеки клиент. С едно кликване на компютъра ще излиза профилът на всеки претендент за "Гражданска отговорност ". Това ще бъде нещо като Централния кредитен указател на Българска народна банка - всеки кредитен контрольор от която и да е банка може да влезе и да види кредитната история на индивида, пристигнал да желае заем.
В последно време и една друга тематика взе "преднина " - естествените бедствия в България зачестяват и стават все по-опасни. Вие подкрепяте ли концепцията да се сътвори Катастрофичен пул, т.е. застраховането на здания и имущество да стане наложително или не я одобрявате?
- Аз съм срещу Катастрофичния пул и имам доста елементарен отговор за какво съм на това мнение. Когато си притежател на парцел, би трябвало самичък да си виновен за него. Не би трябвало страната да насилва никого да застрахова имуществото си.
Да, само че страната играе против логиката на пазара - тя раздава помощи на калпак след наводнения, след земетресения и свлачища... Това развращава още повече хората, които губят всевъзможен интерес да застраховат домовете си.
- Да, тъй като си мислят, че едва ли естествената буря ще удари тъкмо тях, само че в случай че не дай си, Боже, това въпреки всичко стане, страната ще се погрижи.
Неотдавна получихте наградата "За повсеместен принос в развиването на българското обезпечаване ". Какво е за Вас тази висока премия?
- Това е голямо самопризнание, най-голямата премия - най-малко в моите очи, която съм получавал. Въпреки че през 2011 година получих наградата "Мистър Икономика " за повсеместен принос в развиването на търговията и услугите, тази премия е доста по-ценна за мен, защото е от гилдията, от бизнеса, с който постоянно съм се занимавал през цялата си кариера досега. Изключително влиятелна премия, изключително като се има поради кои персони са я получавали преди мен.
Да се върнем малко обратно - с първите си стъпки в застраховането попаднахте в доста забавно време, във водещото сдружение, което не беше реформирано - ДЗИ. От една страна, имахте опцията да черпите необикновен опит от най-старото застрахователно сдружение у нас, само че, от друга - то изоставаше от времето. Как се справихте?
- Участвах доста интензивно в работата. В общи линии през първата си година там - персонално през мен, за жалост, мина процесът по редуциране на личния състав. Съкратихме над 400 души, някои от тях с 30-годишен стаж, а аз нямах 30 години възраст. Даже имах един подобен диалог: "Аз съм 30 години тук, ти какъв си, с цел да ме съкращаваш? " А аз споделих: "Аз съм на позиция, която редуцира. Считаме, че не си потребен с твоите познания и умения. " Всъщност направихме големи промени, страхотни промени особено в метода на разпродажба, неведнъж променяхме и състава на личния състав. Променихме продуктите, направихме голяма промяна в границите на две-три години.
А каква е историята Ви с "Дженерали Застраховане “ - сдружението, което през днешния ден ръководите.
- Нашата история с Generali датира от 2007 година, когато бях изцяло уверен, че развиването на ръководеното от мен сдружение "Виктория " няма да може да продължи без присъединяване на огромен осигурител. И в действителност тогава направихме конкурс и аплайваха седем-осем компании. Да бъда почтен - аз постоянно съм имал уязвимост към всичко италианско и избрах Generali. Те пък дадоха най-ниската цена и една година водихме договаряния по изискванията и цената на контракта. Отне ни една година, защото искахме да бъдем сътрудник с Generali, а не да се продадем непременно. Г-н Гущеров продаде всичко за един месец и някогашният "Орел " взе марката. Но няколко години по-късно Generali беше управлявано от Марио Греко и той сподели: не желая на никое място партньорства, желая Generali да е 100% притежател на акциите, на това, което купува. Тогава купиха PPF холдинг в Прага, знаете тази феноменална договорка, когато изкупиха и нашите акции. Едно нещо съм научил от един другар, за жалост към този момент мъртвец: "Когато някой е по-стар от теб и по-богат - слушай го. " Generali е към 200 години по-стара от нас, сигурно по-богата, и аз незабавно се съгласих. Не можеш да се бориш с нещо такова - основният изпълнителен шеф на международната компания е решил да изкупи акциите - в противоположен случай щеше да си тръгне от България, което щеше да е крах за мен. Тази договорка апропо стана доста бързо. Не сме имали огромни полемики по цената.
Имаше ли различен вид с изключение на сливането на "Виктория " и "Дженерали "?
- Сливането беше най-разумното решение на акционерите, тъй като България е дребна страна - с 1 милиарда лева премиен доход - и да имаш две компании, да поддържаш две структури с две централи няма никаква икономическа логичност. Това беше едно обикновено решение, откакто изкупиха акциите и станаха 100% притежател и на двете сдружения.
Върху какво се фокусирате в този момент?
- Максимално съсредоточен съм върху това да създадем "Дженерали " най-печелившата компания в България. Не сме доста надалеч от това, тъй като за мен има два индикатора, които би трябвало да се гледат в застраховането, и премийният доход не е от тях. Това са качеството и количеството на запасите и капитала на компанията. За наша наслада всички тези индикатори са включени като критерии за установяване на премиите "Застраховател на годината ", на една от които станах притежател аз.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ