Данъж „Живот“: Как ЕС ще се справи с крайната бедност
Данъж „ Живот “: Как Европейски Съюз ще се оправи с крайната беднотия? Срутването на постройката „ Рана Плаза “ в Дака, Бангладеш, преди 10 години се е запечатало в паметта на доста хора.
На този ден над 1100 души починаха
при ужасни условия, откакто бяха принудени да работят в рушащата се постройка. Собствениците са били изцяло наясно с рисковете, както са знаели, че служащите им създават тениските и маратонките на останалата част от света при безчовечен условия: безкрайни часове на повтаряща се тежка работа, неприятна хигиена и единствено една шевна машина за компания. И всичко това единствено за 1,25 $ дневно – мизерна заплата,
за която те заплащат с живота си.
Днес плевелите са покрили останалите отломки в покрайнините на Дака. Въпреки това редица институции – от Международната организация на труда към Организация на обединените нации до Transparency International – оповестяват, че изискванията на труд в шивашката индустрия не са се подобрили значително и че служащите не престават да страдат от финансова употреба.
Правата на индивида, достолепието
и справедливото възнаграждение остават в риск в бранша на производството на облекло. Същото се отнася и за други браншове, като да вземем за пример добивната индустрия, електрониката или селското стопанство.
Ако има нещо, от което всички би трябвало да се срамим, то е, че не вършим задоволително, с цел да подобрим изискванията на живот на най-бедните хора по света – а тежкото им състояние постоянно се подхранва от личните ни привички за извършване на покупки.
Затова, с цел да се оправим с този скандал,
е необходим „ обективен граничен налог “, който да изисква от фирмите, внасящи артикули в Европейския съюз, да заплащат налог за всеки служащ в тяхната световна верига за доставки, който получава заплата под прага на бедността.
Част от решението ще бъде да се подсигурява, че фирмите, които внасят и продават артикули от трети страни, не се възползват от неприятните разпореждания, оставяйки по този метод хората на другия завършек на света в потребност – или под
интернационалния предел на беднотия,
открит от Световната банка. В взаимозависимост от категорията на страната, към която принадлежат – с ниски приходи, с ниски и междинни приходи или с високи и междинни приходи – Световната банка смята, че служащите, които получават по-малко от 2,15, 3,65 или 6,85 $ дневно надлежно, са (изключително) небогати.
Ето за какво Валери Хайер от групата
„ Обнови Европа “ и Жозе Мануел Фернандес от групата на Европейската национална партия, съдокладчици на Европейския парламент за установяване на личните запаси за бюджета на Европейски Съюз, се застъпват за основаването на този „ обективен граничен налог “, оповестява „ Политико “.
Този механизъм ще следва една доста
елементарна логичност: Всяко сдружение, което внася артикули на единния пазар на Европейски Съюз, които са създадени от служащи, получаващи заплащане,
по-ниско от прага на бедността в
съответната страна, ще би трябвало да заплаща мито в размер на разликата сред посочения предел и заплатата, която получават служащите му. Например, в случай че марка дрехи внася тениски
от Бангладеш, където прагът на бедността
е 3,65 $, с цел да ги продава в Европейски Съюз, компанията ще би трябвало да заявява пред
митническите управляващи разноските за заплата
на работника/ците, които са изработили тези тениски. И в случай че се окаже, че той или, по-често, тя, е получавала да вземем за пример 2,60 $ дневно, компанията ще би трябвало да заплати разликата на Европейски Съюз – т.е. 1,05 $.
Предимствата на този механизъм са три.
На първо място, сдруженията, работещи в Европейски Съюз, ще имат явен тласък да покачат заплатите в своята световна верига за доставки, като по този метод подобрят изискванията на живот на служащите в трети страни. Второ, той би трябвало да подтиква промените в страните с неприятни трудови стандарти и разпореждания. Трето, европейските консуматори ще спрат да способстват за крайната употреба.
Разбира се, както беше упоменато нагоре,
това не е проблем само на шивашката индустрия. Затова мярката следва да се ползва и за други браншове, с цел да се подсигурява, че Европейски Съюз прави всичко допустимо за понижаване на крайната беднотия.
Дoкладчиците считат, че при неналичието на
подобен механизъм разликата сред служащите от богатите страни и тези, които живеят в страни с съвсем изчезнало обществено обезпечаване, единствено ще продължи да се задълбочава. Западните страни могат да подсигуряват, че техните служащи ще продължат да получават
почтени заплати даже в изискванията на рецесия
– тъкмо както направиха по време на пандемията от COVID-19. Това обаче е разкош, който бедните страни не могат да си разрешат – или най-малко подобен, на който техните водачи не отдават приоритет.
„ Въпреки това европейците към момента могат да
създадат нещо, с цел да се оправят с крайната беднотия, и то е да спрат да подхранват една порочна система, която вкарва работливите хора по света в клопката на мизерията “, настояват двамата докладчици.
Източник: БГНЕС
На този ден над 1100 души починаха
при ужасни условия, откакто бяха принудени да работят в рушащата се постройка. Собствениците са били изцяло наясно с рисковете, както са знаели, че служащите им създават тениските и маратонките на останалата част от света при безчовечен условия: безкрайни часове на повтаряща се тежка работа, неприятна хигиена и единствено една шевна машина за компания. И всичко това единствено за 1,25 $ дневно – мизерна заплата,
за която те заплащат с живота си.
Днес плевелите са покрили останалите отломки в покрайнините на Дака. Въпреки това редица институции – от Международната организация на труда към Организация на обединените нации до Transparency International – оповестяват, че изискванията на труд в шивашката индустрия не са се подобрили значително и че служащите не престават да страдат от финансова употреба.
Правата на индивида, достолепието
и справедливото възнаграждение остават в риск в бранша на производството на облекло. Същото се отнася и за други браншове, като да вземем за пример добивната индустрия, електрониката или селското стопанство.
Ако има нещо, от което всички би трябвало да се срамим, то е, че не вършим задоволително, с цел да подобрим изискванията на живот на най-бедните хора по света – а тежкото им състояние постоянно се подхранва от личните ни привички за извършване на покупки.
Затова, с цел да се оправим с този скандал,
е необходим „ обективен граничен налог “, който да изисква от фирмите, внасящи артикули в Европейския съюз, да заплащат налог за всеки служащ в тяхната световна верига за доставки, който получава заплата под прага на бедността.
Част от решението ще бъде да се подсигурява, че фирмите, които внасят и продават артикули от трети страни, не се възползват от неприятните разпореждания, оставяйки по този метод хората на другия завършек на света в потребност – или под
интернационалния предел на беднотия,
открит от Световната банка. В взаимозависимост от категорията на страната, към която принадлежат – с ниски приходи, с ниски и междинни приходи или с високи и междинни приходи – Световната банка смята, че служащите, които получават по-малко от 2,15, 3,65 или 6,85 $ дневно надлежно, са (изключително) небогати.
Ето за какво Валери Хайер от групата
„ Обнови Европа “ и Жозе Мануел Фернандес от групата на Европейската национална партия, съдокладчици на Европейския парламент за установяване на личните запаси за бюджета на Европейски Съюз, се застъпват за основаването на този „ обективен граничен налог “, оповестява „ Политико “.
Този механизъм ще следва една доста
елементарна логичност: Всяко сдружение, което внася артикули на единния пазар на Европейски Съюз, които са създадени от служащи, получаващи заплащане,
по-ниско от прага на бедността в
съответната страна, ще би трябвало да заплаща мито в размер на разликата сред посочения предел и заплатата, която получават служащите му. Например, в случай че марка дрехи внася тениски
от Бангладеш, където прагът на бедността
е 3,65 $, с цел да ги продава в Европейски Съюз, компанията ще би трябвало да заявява пред
митническите управляващи разноските за заплата
на работника/ците, които са изработили тези тениски. И в случай че се окаже, че той или, по-често, тя, е получавала да вземем за пример 2,60 $ дневно, компанията ще би трябвало да заплати разликата на Европейски Съюз – т.е. 1,05 $.
Предимствата на този механизъм са три.
На първо място, сдруженията, работещи в Европейски Съюз, ще имат явен тласък да покачат заплатите в своята световна верига за доставки, като по този метод подобрят изискванията на живот на служащите в трети страни. Второ, той би трябвало да подтиква промените в страните с неприятни трудови стандарти и разпореждания. Трето, европейските консуматори ще спрат да способстват за крайната употреба.
Разбира се, както беше упоменато нагоре,
това не е проблем само на шивашката индустрия. Затова мярката следва да се ползва и за други браншове, с цел да се подсигурява, че Европейски Съюз прави всичко допустимо за понижаване на крайната беднотия.
Дoкладчиците считат, че при неналичието на
подобен механизъм разликата сред служащите от богатите страни и тези, които живеят в страни с съвсем изчезнало обществено обезпечаване, единствено ще продължи да се задълбочава. Западните страни могат да подсигуряват, че техните служащи ще продължат да получават
почтени заплати даже в изискванията на рецесия
– тъкмо както направиха по време на пандемията от COVID-19. Това обаче е разкош, който бедните страни не могат да си разрешат – или най-малко подобен, на който техните водачи не отдават приоритет.
„ Въпреки това европейците към момента могат да
създадат нещо, с цел да се оправят с крайната беднотия, и то е да спрат да подхранват една порочна система, която вкарва работливите хора по света в клопката на мизерията “, настояват двамата докладчици.
Източник: БГНЕС
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ