Александър С. Пушкин - Дама пика
ДАМА ПИКА Дама пика значи скрито зложелателство.
Най-нова книга за гадаене
В мраз, във дъжд и мъгли
те на карти били.
Често.
С стремглав
залог —
да елементарни риска Бог —
до 100.
С тебешир до зори
пишат сметки, пари
взети.
В мраз, във дъжд и мъгли
те заети били.
Тъй заети.
Веднъж играеха на карти у кавалериста гвардеец Нарумов. Дългата зимна нощ мина незабелязано; седнаха да вечерят в пет часа сутринта. Онези, които бяха спечелили, ядяха с огромен вкус, останалите, разсеяни, седяха пред празните си чинии. Но сервираха шампанското, диалогът се оживи и всички взеха присъединяване в него.
– Какво направи, Сурин? – попита домакинът.
– Загубих както постоянно. Трябва да призная, че нямам шанс: играя мирандол, в никакъв случай не се горещя, с нищо не можеш ме обърка, а все изгубвам!
– И ни един път ли не се съблазни? Ни един път ли не заложи на руте?... Твоята неотстъпчивост ме учудва.
– А виждаш ли го Херман – рече един от гостите, като уточни младия инженер, – откогато се е родил, не е вземал карти в ръце, откогато се е родил, не е прегънал нито един парол, а седи до пет часа с нас и гледа играта ни!
– Играта ме занимава мощно – рече Херман, – само че не съм в положение да жертвам нужното с вяра да добия непотребното.
– Херман е германец: той е прозорлив, по тази причина! – видя Томски. – Ако някого не мога да схвана, туй е баба ми, графиня Ана Федотовна.
– Как? Какво? – развикаха се гостите.
– Не мога да проумея – продължи Томски – по какъв начин баба ми не понтира!
– Та какво чудно има в това – рече Нарумов, – че една осемдесетгодишна бабичка не понтира?
– Че вие нищо ли не знаете за нея?
– Не! Наистина нищо!
– О, тогава слушайте.
Трябва да знаете, че моята баба преди към шейсет години ходила в Париж и била там извънредно на мода. Народът се натрупал, с цел да види la Vénus moscovite; Ришельо я ухажвал и баба твърди, че той едвам не се прострелял заради нейната свирепост.
По това време дамите играели на фараон.
Веднъж в двореца тя изгубила на доверие от Орлеанския херцог прекомерно огромна сума. Когато се върнала у дома, баба, като си отлепвала изкуствените бенки от лицето и си отвързвала кринолина, споделила на дядо за своята загуба и му заповядала да я заплати. Покойният ми дядо, доколкото помня, беше нещо като иконом на баба. Той се опасяваше от нея като от огън; но тогава, като чул за тази ужасна загуба, излязъл от кожата си, донесъл сметките, посочил ѝ, че за половин година са изхарчили половин милион, че край Париж те нямат нито краймосковското, нито саратовското имение, и отказал изрично да заплати. Баба му блъснала плесница и легнала да спи сама, с цел да му даде да разбере, че е в недружелюбност.
На другия ден тя заповядала да повикат мъжа ѝ, надявайки се, че домашното наказване му е подействало, само че го намерили хладнокръвен. За първи път в живота си тя стигнала с него до разсъждения и обяснения; мислела да го вразуми, като му доказвала снизходително, че от дълг до дълг има разлика както сред принц и каруцар. Къде ти! Дядо се бунтувал. Не, и толкоз! Баба не знаела какво да прави.
Тя се познавала от близко с един доста изтъкнат човек. Чували сте за граф Сен Жермен, за който разправят толкоз чудесии. Знаете, че той се представял за безконечния евреин, за откривател на еликсира на живота и философския камък и впрочем. Присмивали му се като на самозванец, а Казанова в „ Записките “ си споделя, че бил шпионин; прочее Сен Жермен макар своята загадъчност имал доста честна осанка и в обществото бил доста благ човек. Баба и до момента го обича безумно и се сърди, в случай че приказват с пренебрежение за него. Тя знаела, че Сен Жермен може да разполага с доста пари. Решила да се обърне към него. Написала му писъмце и го помолила незабавно да пристигна при нея.
Старият чешит се явил начаса и я сварил извънредно смутена. Тя му описала с най-черни бои варварството на мъжа си и му разказала най-после, че разпорежда цялата си вяра на другарството и любезността му.
Сен Жермен се замислил. „ Аз мога да ви услужа с тази сума – рекъл той, – само че знам, че няма да бъдете спокойна, до момента в който не ми се издължите, а не бих желал да ви въвеждам в нови грижи. Има друго средство: можете да спечелите още веднъж изгубеното. “ – „ Но общителни графе – отвърнала баба, – споделям ви, че нямаме никакви пари. “ – „ Тук не са нужни пари – възразил Сен Жермен, – благоволете да ме изслушате. “ Тогава той ѝ разкрил една загадка, за която всеки от нас би дал благо и драго...
Младите картоиграчи удвоиха вниманието си. Томски възпламени лулата си, смукна и продължи:
– Същата вечер баба отишла във Версай, au jeu de la Reine. Орлеанският херцог държал банката; баба в резюме се извинила, че не е донесла своя дълг, скроила за опрощение някаква историйка и почнала да понтира против него. Тя избрала три карти, заложила на тях подред: и трите спечелили от първо разпределяне и баба изцяло си върнала изгубеното.
– Случайност! – рече един от гостите.
– Приказка! – видя Херман.
– Може би картите са били подправени? – подзе трети.
– Не мисля – отговори значимо Томски.
– Как – рече Нарумов, – ти имаш баба, която отгатва три карти поред, и до момента не си научил нейната кабалистика?
– Ами, по какъв начин не! – отвърна Томски. – Тя има четирима синове дружно с татко ми: и четиримата са обезверени картоиграчи, а не е разкрила на нито един тайната си, въпреки че това не би било неприятно за тях и даже за мене. Но ето какво ми разправи моят чичо, граф Иван Илич, като се кълнеше в достойнството си, че е правилно. Покойният Чаплицки, същият, който умря бедняк, откакто прахоса милиони, един път на млади години изгубил – доколкото си припомням, от Зорич – към триста хиляди. Бил обезверен. Баба, която беше постоянно строга към лудориите на младежите, кой знае по какъв начин, съжалила Чаплицки. Казала му трите карти, при изискване да ги заложи една след друга, и поискала да ѝ даде почтена дума, че повече в никакъв случай няма да играе. Чаплицки отишъл при своя победител: седнали да играят. Чаплицки заложил на първата карта петдесет хиляди и спечелил от първото раздаване; прегънал парол, па-рол-пе – върнал си изгубеното и даже спечелил...
Но време е да спим: към този момент е шест без четвърт.
И в действителност, развиделяваше се; младежите допиха чашите си и се разотидоха.
