Аделина Радева за бягането на далечни разстояния
Дали ще повярвате, че след толкоз сериозен опит в продължение на години на екран Аделина Радева към момента помни първия си ефирен ефир? „ Беше утринна емисия вести – споделя тя. – Не знам дали бих могла да я преживея още веднъж, като си спомня какъв брой бях уплашена и обезпокоена. Вяра Анкова, тогава шеф на новините в Българска национална телевизия, ми сподели: „ Искам да знаеш, че можеш да мигаш, до момента в който си в ефир. Не е нужно да си с необятно отворени очи от самото начало “.Аделина Радева е измежду емблематичните лица на Българската национална телевизия. Присъствието на водещата на централната емисия „ По света и у нас “ в тандем с Даниел Чипев, както и коментарът ѝ на огромните публично значими събития са постоянно красиви, интелигентни и професионални.Води основни политически диалози като предизборния спор сред Румен Радев и Анастас Герджиков и специфичното изборно студио на Българска национална телевизия в нощта на изборите. Автор е на обзора за значимите събития през миналата година, на документални филми. Има над двайсетгодишен опит в радиа и малките екрани, доста професионални награди и сериозен бекграунд като класическа гимназия, класическа лингвистика и „ Комуникации и средства за всеобщо информиране “ в Държавния Каподистрийски университет на Атина. Лице е на доста благотворителни акции и начинания. А преди година направи и галерия на свои картини в Копривщица.Обичам да виждам телевизия, дори, когато не я виждам – споделя Аделина. – У дома има тв приемници във всяка стая. Поне един работи непрестанно и съчетавам предаванията, които ме интересуват по всички малките екрани, без да се застъпват. Чета и новините в осведомителните уеб сайтове. Нуждата ми да се усещам непрекъснато осведомена се е трансформирала в инстикт и ми дава успокоение. Не поучавам никого, несъмнено, да прави същото. Сигурна съм, че има доста по-приятни и потребни неща за извършване вкъщи, само че при мен е професионално деформиране.
Кое е най-голямото ви предизвикателство в работата ви в Българска национална телевизия в този момент? Да имам сили и ентусиазъм за маратонското тичане, което съставлява нашата специалност, изключително в тези времена на гранични тествания за духа, които ни се сервират. Случвало ли ви се е неприятното ви въодушевление да повлияе на работата ви? Имате ли направен модел да го изключвате? Надявам се, че не. Още повече че аз мъчно работя без въодушевление. Затова се грижа да бъдем добре и спокойни с сътрудниците. Не е мъчно, поради че с множеството сме в действителност близки другари и от дълго време не ни свързва единствено работата, а и доста персонални моменти, които са били специфични в моя живот и поради тях. Смятам, че основно в работата ни, която фактически е доста напрегната, е възприятието за комизъм. И в тази връзка – доста е значимо да не се страхуваш да се измачкаш, да се пошегуваш със себе си, нещо да не знаеш, да поискаш помощ, да си признателен за помощта – такива дребни, само че доста забележими работи.
Как обяснявахте какво работите на сина ви, когато беше дребен? Наложи се да пораства, до момента в който аз работя. И когато беше напълно дребен, гасеше тв приемника, когато ме види – като митинг, че в този миг не съм до него. Надявам се въпреки всичко времето ни дружно да е било задоволително, с цел да усети не просто какъв брой го обичам, само че и това по какъв начин и с труда си човек може да демонстрира грижа и отговорност към хората. Мисля, че това е значимо. Доколко е значимо положителното обучение за един публицист? Какви преимущества дава в работата ви? За всеки, без изключение, положителното обучение е плюс и е багаж за дълъг път в мечтани направления. Липсата или съществуването му личат доста в ефир, тъй като живите излъчвания ясно и бързо демонстрират потенциала и реакциите на един публицист. Както и неговата просвета. Няма диалог, емисия или предаване, за което можеш да се подготвиш в границите на няколко часа или дни – работата ти в публицистиката е плод на наученото през целия ти живот. Телевизионният опит и вътрешната мярка за това какво и какъв брой от себе си да покажеш пък дават разликата сред добре образованите публицисти. Какви са качествата на един добър публицист? Да бъде любопитен, да слуша събеседниците си и да не основава другарства с тези, на които просто би трябвало да задава въпроси.
Добрият публицист поставя в центъра на своя интерес дребния човек и е на страната на слабия. Силните на деня би трябвало да бъдат питани и да дават отговор таман за това. Кой беше най-напрегнатият ви миг в малкия екран в последно време? Може би президентският спор по Българска национална телевизия, който водих преди балотажа сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Време за подготовка съвсем нямаше, отговорността беше голяма, зрителският интерес – също (около 1,5 млн. зрители). Дебатът беше тестване за всички участници в него. Българска национална телевизия направи без всякакво подозрение най-хубавото за организацията на този спор и това пролича в резултатите на малкия екран. Как бихте дефинирали триумфа – в персонален и в професионален проект? Напоследък си мисля, че триумф е да не се изгубиш, както и да не спреш. Успех е да усещаш, че любовта е още наоколо. Голямото ми предпочитание за мен и за околните ми е да сме здрави. Иначе съм признателна на Господ за всичко, за безусловно всичко. Щастлива съм, уповавам се да съм научила някои уроци, а на другите да се явя на изправителен и да съумея. На какво съгласно вас е значимо да научите сина ви? Надявам се да го науча да цени положителното, с цел да желае да бъде добър с хората и да може да бъде признателен, когато срещне положително. Има и доста други значими неща, само че това е най-важното съгласно мен. Как наподобяват вашите сутрини? Как наподобяват вашите вечери? Зависи дали работя в утринния блок, или в централната емисия. Шегувам се, че цялостен живот, когато ме поканят на посетители, или стигам до салатата и би трябвало да отивам да дремя, или идвам за десерта, откакто всички към този момент са вечеряли. Когато съм вкъщи обаче – сутрините ухаят на палачинки, а вечерите – на морска храна. Как наподобяват ваканциите ви? Тихи, мудни и на отдалечено от многото почиващи място на Българското Черноморие. Любимият ми ден от ваканцията не включва плаж, а единствено разходки измежду скалите и топла вечер с другари към масата, за които съм готвила с обич. Има ли нещо в живота ви, което да обичате да вършиме постепенно? Почти не помня какво беше да правиш нещо постепенно, само че доста желая да си спомня. По принцип съм нетърпелива и това е едно от нещата, които би трябвало да поправя. Продължавам да се изучавам на примирение. Мисля, че рисуването е най-близо до това, за което ме питате. Имате ли си ателие? Много желая да имам, само че и вкъщи е добре да се рисува, стига да събера куража да извадя платната, да подредя боите и четките, а след това и да прибера всичко назад. Трябва си време за тази работа. Какво последно ви въодушеви да рисувате? Последно рисувах серия картини, въодушевени от пъстрите шалове с рози, които бабите в предишното слагаха на главите си в празнични дни и още съм виждала да носят. Има едно постоянно, зряло лято, заключено в тях, като прошепнато заричане.
Кое е най-голямото ви предизвикателство в работата ви в Българска национална телевизия в този момент? Да имам сили и ентусиазъм за маратонското тичане, което съставлява нашата специалност, изключително в тези времена на гранични тествания за духа, които ни се сервират. Случвало ли ви се е неприятното ви въодушевление да повлияе на работата ви? Имате ли направен модел да го изключвате? Надявам се, че не. Още повече че аз мъчно работя без въодушевление. Затова се грижа да бъдем добре и спокойни с сътрудниците. Не е мъчно, поради че с множеството сме в действителност близки другари и от дълго време не ни свързва единствено работата, а и доста персонални моменти, които са били специфични в моя живот и поради тях. Смятам, че основно в работата ни, която фактически е доста напрегната, е възприятието за комизъм. И в тази връзка – доста е значимо да не се страхуваш да се измачкаш, да се пошегуваш със себе си, нещо да не знаеш, да поискаш помощ, да си признателен за помощта – такива дребни, само че доста забележими работи.
Как обяснявахте какво работите на сина ви, когато беше дребен? Наложи се да пораства, до момента в който аз работя. И когато беше напълно дребен, гасеше тв приемника, когато ме види – като митинг, че в този миг не съм до него. Надявам се въпреки всичко времето ни дружно да е било задоволително, с цел да усети не просто какъв брой го обичам, само че и това по какъв начин и с труда си човек може да демонстрира грижа и отговорност към хората. Мисля, че това е значимо. Доколко е значимо положителното обучение за един публицист? Какви преимущества дава в работата ви? За всеки, без изключение, положителното обучение е плюс и е багаж за дълъг път в мечтани направления. Липсата или съществуването му личат доста в ефир, тъй като живите излъчвания ясно и бързо демонстрират потенциала и реакциите на един публицист. Както и неговата просвета. Няма диалог, емисия или предаване, за което можеш да се подготвиш в границите на няколко часа или дни – работата ти в публицистиката е плод на наученото през целия ти живот. Телевизионният опит и вътрешната мярка за това какво и какъв брой от себе си да покажеш пък дават разликата сред добре образованите публицисти. Какви са качествата на един добър публицист? Да бъде любопитен, да слуша събеседниците си и да не основава другарства с тези, на които просто би трябвало да задава въпроси. Добрият публицист поставя в центъра на своя интерес дребния човек и е на страната на слабия. Силните на деня би трябвало да бъдат питани и да дават отговор таман за това. Кой беше най-напрегнатият ви миг в малкия екран в последно време? Може би президентският спор по Българска национална телевизия, който водих преди балотажа сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Време за подготовка съвсем нямаше, отговорността беше голяма, зрителският интерес – също (около 1,5 млн. зрители). Дебатът беше тестване за всички участници в него. Българска национална телевизия направи без всякакво подозрение най-хубавото за организацията на този спор и това пролича в резултатите на малкия екран. Как бихте дефинирали триумфа – в персонален и в професионален проект? Напоследък си мисля, че триумф е да не се изгубиш, както и да не спреш. Успех е да усещаш, че любовта е още наоколо. Голямото ми предпочитание за мен и за околните ми е да сме здрави. Иначе съм признателна на Господ за всичко, за безусловно всичко. Щастлива съм, уповавам се да съм научила някои уроци, а на другите да се явя на изправителен и да съумея. На какво съгласно вас е значимо да научите сина ви? Надявам се да го науча да цени положителното, с цел да желае да бъде добър с хората и да може да бъде признателен, когато срещне положително. Има и доста други значими неща, само че това е най-важното съгласно мен. Как наподобяват вашите сутрини? Как наподобяват вашите вечери? Зависи дали работя в утринния блок, или в централната емисия. Шегувам се, че цялостен живот, когато ме поканят на посетители, или стигам до салатата и би трябвало да отивам да дремя, или идвам за десерта, откакто всички към този момент са вечеряли. Когато съм вкъщи обаче – сутрините ухаят на палачинки, а вечерите – на морска храна. Как наподобяват ваканциите ви? Тихи, мудни и на отдалечено от многото почиващи място на Българското Черноморие. Любимият ми ден от ваканцията не включва плаж, а единствено разходки измежду скалите и топла вечер с другари към масата, за които съм готвила с обич. Има ли нещо в живота ви, което да обичате да вършиме постепенно? Почти не помня какво беше да правиш нещо постепенно, само че доста желая да си спомня. По принцип съм нетърпелива и това е едно от нещата, които би трябвало да поправя. Продължавам да се изучавам на примирение. Мисля, че рисуването е най-близо до това, за което ме питате. Имате ли си ателие? Много желая да имам, само че и вкъщи е добре да се рисува, стига да събера куража да извадя платната, да подредя боите и четките, а след това и да прибера всичко назад. Трябва си време за тази работа. Какво последно ви въодушеви да рисувате? Последно рисувах серия картини, въодушевени от пъстрите шалове с рози, които бабите в предишното слагаха на главите си в празнични дни и още съм виждала да носят. Има едно постоянно, зряло лято, заключено в тях, като прошепнато заричане.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ