Дали наистина в българо-македонските отношения ще има пробив през следващите

Дали в действителност в българо-македонските връзки ще има пробив през идващите два месеца? Първите реакции след вчерашната среща в Скопие сред министър председателите Димитър Ковачевски и Кирил Петков звучат оптимистично.

Анна Люрман, заместник-министър на външните работи от партията на Зелените в Германия през вчерашния ден сподели, че от България идват „ позитивни сигнали “. Тя още веднъж повтори немската позиция, че договарянията за еврочленство със Северна Македония и Албания би трябвало да стартират колкото е допустимо по-скоро. И досегашният евроминистър на Германия Михаел Рот, който в този момент е народен представител в Бундестага, се надява на прогрес:

„ Много добре, че новите държавни ръководители на България и Северна Македония се срещат. Така, както Северна Македония признава българското малцинство в Северна Македония, България най-накрая би трябвало да приложи решението на Европейски съд по правата на човека да признае македонското малцинство в България. В Европейски Съюз нито една страна не трябва да взима решения за езика и културата на друга страна “, написа Рот в Туитър.

Очертава ли се компромис?

София упорства българското малцинство в Северна Македония да бъде прието в конституцията на страната. Но държавното управление в Скопие е сложено под националистически напън от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и от едно малко проруско ляво придвижване да не позволява компромис в това отношение. А и не разполага с нужното болшинство от 2/3, с цел да извърши настояването на София.

Македонският политически анализатор Сашо Ордановски предвижда, че през идните месеци ще се стигне до вероятен компромис, който би могъл да отвори пред Скопие вратата за започване на присъединителния развой, до момента в който диалозите със София не престават през идващите години на двустранно ниво. Според него, интернационалният напън върху София в това отношение нараства.

Ако сред двете страни в действителност бъде реализиран компромис, националистическите сили в Северна Македония няма да могат да му попречат, споделя Ордановски в изявление за Дъждовни води. Той се притеснява обаче от проблеми в прилежащата страна. „ В нашата страна има сили, които от много време считат, че сходна ретроградна политика им обезпечава положителни шансове, само че този развой вероятно ще бъде много по-труден в България “, счита анализаторът.

Вместо да се концентрират само върху нерешените исторически въпроси, двете държавни управления взеха решение идната седмица да се срещнат в София и да образуват работни групи за по-тясно съдействие в търговията, образованието, евроинтеграцията, културата и историята.

България в състояние на цугцванг?

Правителството в Скопие предприе една първа стъпка още преди визитата на Петков. То осведоми Организация на обединените нации, че името „ Северна Македония “ и по-дългата му версия „ Република Северна Македония “ се отнася само до страната, а не до някакъв по-широк географски район. Досега София твърдеше, че късото име съдържа териториални искания към България и нейния район Пиринска Македония.

„ Да, вяра има, тъй като най-сетне чухме магическата дума „ компромис “. Едно по-скоро неуместно условие на България до момента беше постоянно да се употребява дългото име Република Северна Македония “, споделя професор Ивайло Дичев от Софийския университет. Според него сега България се намира в сложна политическа обстановка. „ В шаха го назовават цугцванг. Няма други вероятни ходове, с изключение на тези, които прави сега Петков. Пожелавам му триумф! “ – споделя Дичев в изявление за Дъждовни води.

Автор: Борис Георгиевски