Виж над маската
Дали маските пазят или не от вируси се спори непрекъснато и наподобява даже хората, които постановат носенето им, не са изцяло сигурни, както се видя от променливите разпореждания за мярката. Сега обаче надалеч няма да разискваме медицински и хигиенични аспекти.
Откакто се старая да привикна да виждам против себе си хора с маски на всички места виждам, че гледката е потискаща единствено отдалеко. Защото когато се приближат, по-ясно от всеки път виждам...очи. Без престорени усмивки и кифленски джуки. Просто очи.
Психолозите настояват, че с цел да разпознаем откровеност в нечия усмивка е задоволително да потърсим бръчици към очите на събеседника си. И в случай че не ги намерим, колкото и необятна да е усмивката, то тя не е плод на чист прочувствен ентусиазъм.
Социалните опити „ еye gazing " (взиране очи в очи) дават извънредно любопитни, даже разтърсващи резултати. Участниците в тях се вглеждат в очите на чужд неразделно в продължение на несъмнено време (най-малко 10 минути) и след края на практиката описват, че са „ видели " изображения, измежду които своето лично лице, картини в пъстри цветове, чудовища, ангели, умряли свои близки, причудливи подиуми и обстановки и още доста други. Мъдростта на вековете е събрала безчет брилянтни цитати за истината, прозираща през човешките очи, която нищо не е в положение да замаже и изкриви. Някои даже настояват, че през очите можем да забележим душата на човек в най-чистата й форма.
Като някой, който търси ползотворния резултат на всяка неволя и дискомфорт, виждам, че безсмислени или не, маските могат да ни предпазят от нещо надалеч по-болезнено от признаците на който и да е грип или вирус – това да бъдем заблудени и излъгани. Ако, несъмнено, сме задоволително проницателни и задълбочени.
Липсата навън лице и мимики (за някои и тази на надълбоко деколте) на отсрещния човек ни дава неповторимия късмет да прозрем душата му през незамъглимия прозорец, който постоянно ще бъдат очите.
Ситуацията е такава, каквато е и преди да отмине, може да ни научи да откриваме истината за другите по-лесно и да сложим душевната бляскавост над тази на зъбите в усмивките си. Това време ни провокира още и да се запитаме какво би се видяло оттатък нашите лични очи и да го подобрим, в случай че не ни удовлетворява.
Дали маските са, с цел да мълчим, както се изрази починалият Милен Цветков към момента е рано да се каже, само че сигурно те са, с цел да се забележим един различен по-ясно.
И в случай че някой ден в погледа на човек се вижда същото като в оня на сърна или куче, то носенето на маски, както и тези редове, изрично са си коствали напъните.
Откакто се старая да привикна да виждам против себе си хора с маски на всички места виждам, че гледката е потискаща единствено отдалеко. Защото когато се приближат, по-ясно от всеки път виждам...очи. Без престорени усмивки и кифленски джуки. Просто очи.
Психолозите настояват, че с цел да разпознаем откровеност в нечия усмивка е задоволително да потърсим бръчици към очите на събеседника си. И в случай че не ги намерим, колкото и необятна да е усмивката, то тя не е плод на чист прочувствен ентусиазъм.
Социалните опити „ еye gazing " (взиране очи в очи) дават извънредно любопитни, даже разтърсващи резултати. Участниците в тях се вглеждат в очите на чужд неразделно в продължение на несъмнено време (най-малко 10 минути) и след края на практиката описват, че са „ видели " изображения, измежду които своето лично лице, картини в пъстри цветове, чудовища, ангели, умряли свои близки, причудливи подиуми и обстановки и още доста други. Мъдростта на вековете е събрала безчет брилянтни цитати за истината, прозираща през човешките очи, която нищо не е в положение да замаже и изкриви. Някои даже настояват, че през очите можем да забележим душата на човек в най-чистата й форма.
Като някой, който търси ползотворния резултат на всяка неволя и дискомфорт, виждам, че безсмислени или не, маските могат да ни предпазят от нещо надалеч по-болезнено от признаците на който и да е грип или вирус – това да бъдем заблудени и излъгани. Ако, несъмнено, сме задоволително проницателни и задълбочени.
Липсата навън лице и мимики (за някои и тази на надълбоко деколте) на отсрещния човек ни дава неповторимия късмет да прозрем душата му през незамъглимия прозорец, който постоянно ще бъдат очите.
Ситуацията е такава, каквато е и преди да отмине, може да ни научи да откриваме истината за другите по-лесно и да сложим душевната бляскавост над тази на зъбите в усмивките си. Това време ни провокира още и да се запитаме какво би се видяло оттатък нашите лични очи и да го подобрим, в случай че не ни удовлетворява.
Дали маските са, с цел да мълчим, както се изрази починалият Милен Цветков към момента е рано да се каже, само че сигурно те са, с цел да се забележим един различен по-ясно.
И в случай че някой ден в погледа на човек се вижда същото като в оня на сърна или куче, то носенето на маски, както и тези редове, изрично са си коствали напъните.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ