Тези мишки порастват по-големи от едната страна на планината. И вече знаем защо
Дълго време учени, работещи в Андите в Патагония, бяха изправени пред една мистерия – мишките от един и същи тип порастват по-големи от западния, в сравнение с от източния скат на планините.
Сега ново проучване дава отговор на тази тайнственост.
Изглежда, че с помощта на валежната сянка - намаляване на количествата на дъжда по подветрената страна на орографско затруднение спрямо наветрената страна – мишките, живеещи от западната страна, разполагат с повече храна и надлежно – нарастват в допълнение.
Валежната сянка е постоянно срещан феномен, който се случва при голям брой планински вериги. Заради нея едната страна на планините остава по-суха от другата.
Учените обаче към момента изследват по какъв начин тъкмо това трансформира средата и локалните диви животни.
„ Съществуват голям брой екогеографски правила, които учените употребяват, с цел да обяснят трендовете, които следим непрекъснато в природата “, споделя мамолога Ное де ла Санча от Университета „ ДеПол “ в Чикаго. „ Смятам, че с този теоретичен труд ние евентуално открихме ново [правило] – резултатът на валежната сянка може да провокира промени в размера и формата на бозайниците. “
Въпросните мишки са от рунтавия тип Abrothrix hirta. Екипът проучва 450 техни черепа – почти еднакъв брой мъжки и женски – с цел да дефинира разликите размера.
Впоследствие откривателите вземат решение да потърсят евентуално пояснение – те търсят евентуални корелации сред размера и височината, температурата, географската широчина или количеството превалявания.
В края на краищата се оказва, че точно географската широчина играе роля при размера и по-конкретно – какъв брой по на изток или на запад живеят мишките. Като прибавим към това и правилото за ресурсите, при което по-голямото количество води до по-големи животни, и откривателите получават своя отговор. Почти.
Източник: Teta et al., Journal of Biogeography, 2022
Остава единствено един въпрос – за какво има повече запаси от западната страна?
В края на краищата екипът осъзнава, че роля има валежната сянка. Вятърът поема водата от океана и издухва към планините. Когато въздухът се изкачва, той се охлажда. Това от своя страна провокира дъжд, което значи, че от едната страна вали доста повече, в сравнение с от другата.
„ С други думи, едната страна на планината ще е влажна и дъждовна, а другата ще се отличава със леден и изсъхнал въздух “, споделя Де ла Санча.
„ При някои планини това разграничение е рисково. Едната страна може да бъде тропична дъждовна гора, а другата – съвсем пустинна. “
Съществуват и други естествени закони като този. Да вземем за образец правилото на Бергман. То свързва по-големите животни от един и същи тип с по-студените среди – в този съответен случай това е по този начин, защото по-едрите тела спомагат за по-доброто задържане на топлината.
Изследването е оповестено в Journal of Biogeography.
Източник: Science Alert
