Дълго време се смяташе, че в Древен Египет телата на

Дълго време се смяташе, че в Древен Египет телата на мъртвите са били превръщани в мумии, с цел да бъдат непокътнати. Но се оказва, че това изказване е фундаментално неправилно, пише .

Кембъл Прайс от университета в Манчестър, Обединеното кралство, развенчава дълготраен мит, че античните египтяни са превръщали телата на мъртвите в мумии, с цел да ги запазят. Той има вяра, че тази комплицирана техника на заравяне в действителност е била метод да се трансформира умрелият човек в създание, близо до боговете, и той също да бъде възвишен.

Според Прайс неправилното разбиране за процеса на мумифициране съществува от доста дълго време и се появява през 19 век.

" Тогава археолозите, които изследваха египетските мумии, неправилно откриха, че античните египтяни са съхранявали мъртвите си по същия метод, по който са консервирали риба. Техните причини се основават на обстоятелството, че по време на тези процеси са употребявали една и съща съставна част: сол. Ако рибата са я съхранявали в сол, с цел да я изядат в бъдеще, тогава учените предположили, че са правили същото и с телата на мъртвите, само че не с цел да ги изядат, несъмнено, а тъй че да се съхраняват дълго време “, споделя Прайс.
Снимка: Live Science
Но солта, употребена в Древен Египет, е друга от солта, употребена за предпазване на риба. Това вещество, известно като натрон, е натурален минерал, формиран от примес от натриев карбонат, натриев бикарбонат, натриев хлорид и натриев сулфат, и е основна съставна част по време на мумифицирането. Според Прайс, натрон даже е бил прилаган върху скулптури на богове в антични храмове.

Според учения различен детайл, който се свързва с египетските мумии, е тамянът, който също е служил като подарък за боговете.

„ Когато тамянът е бил употребен в храма или по време на мумифицирането, той е правел пространството в близост божествено. Освен това, когато тамянът е бил прилаган върху тялото на умрелия, същото значение е било вложено в този развой. Тялото се е доближавало до боговете по своята природа. И ние не приказваме за опазване на мъртвите в истинската им форма “, споделя Прайс.
" От друга страна, археолозите през 19 век, сходно на античните египтяни, вярвали, че умрелият ще се нуждае от тялото си в отвъдния живот. Това в допълнение удостоверило неправилната доктрина. Тогава учените не били смутени от обстоятелството, че всички органи са били отстранени от телата преди мумифицирането, т.е. тялото в действителност не е останало непокътнато. Всъщност този развой имал по-дълбок смисъл. Става въпрос за превръщането на умрелия в божествена скулптура “, споделя Прайс. Превод: GlasNews