Дългите болнични скочили драстично в последните години
Дългите болнични са с максимален растеж през последните години. Това се показва в разбор на специалистите на КНСБ за издадените болнични листове в интервала 2011 - 2018 година Според него увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Според данните на Националния застрахователен институт броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на 100 повече през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се усилва от 4 млн. през 2011 година на 5,7 млн., което е растеж 42 на 100. Експертите акцентират, че работодателите заплащат първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност.
В разбора се регистрира, че за същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни през 2011 година до 8,36 дни през 2018 година, т.е. с 0,18 дни, осведоми Българска телеграфна агенция.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване - от 21,58 лева през 2011 година на 31,22 лева през 2018 година или с 44,7 на 100 за 8 години.
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали - сред 15-30 дни води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто), се показва в разбора.
В резюме специалистите на КНСБ регистрират, че общият годишен разход за общо заболяване се е нараснал 2,1 пъти или от 256,4 млн. лева през 2011 година на 556,6 млн. лева през 2018 година
Според данните от Национален осигурителен институт с най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични е все по-големият брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни в това число. В разбора се показва, че те са 58,5 на 100 от общото повишаване на болничните за интервала 2014-2018 година, следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни в това число, които са 19,7 на 100 от общото повишаване на болничните за същия интервал.
През 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни през 2018 година по отношение на 2 616,1 хиляди дни през 2014 година Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 на 100 и те съставляват 17,9 на 100 от общо изплатените дни за този риск. Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година е повишен до 899 хиляди през 2018 година или с 14,9 на 100. От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15 и 30 дни или 47,8 на 100 от общия брой и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни, към 30,6 на 100, акцентират от КНСБ.
Анализът се концентрира и върху динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Посочва се, че броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди или 37,0 на 100 от общия брой, а изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО, са 1 573,1 хиляди дни или 9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване. Разходите за тях са 53,9 млн. лева или 9,9 на 100 от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване.
Експертите на синдиката заключават, че посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
От КНСБ регистрират още, че в последните години е налице и нарастване на каузи на получателите на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност от най-високодоходните групи. Докато през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5 на 100, то през 2018 година този дял е повишен до 34,2 на 100 от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25,2 на 100 през 2014 година са се нараснали до 27,0 на 100 през 2018 г
Според данните на Националния застрахователен институт броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на 100 повече през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се усилва от 4 млн. през 2011 година на 5,7 млн., което е растеж 42 на 100. Експертите акцентират, че работодателите заплащат първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност.
В разбора се регистрира, че за същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни през 2011 година до 8,36 дни през 2018 година, т.е. с 0,18 дни, осведоми Българска телеграфна агенция.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване - от 21,58 лева през 2011 година на 31,22 лева през 2018 година или с 44,7 на 100 за 8 години.
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали - сред 15-30 дни води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто), се показва в разбора.
В резюме специалистите на КНСБ регистрират, че общият годишен разход за общо заболяване се е нараснал 2,1 пъти или от 256,4 млн. лева през 2011 година на 556,6 млн. лева през 2018 година
Според данните от Национален осигурителен институт с най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични е все по-големият брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни в това число. В разбора се показва, че те са 58,5 на 100 от общото повишаване на болничните за интервала 2014-2018 година, следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни в това число, които са 19,7 на 100 от общото повишаване на болничните за същия интервал.
През 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни през 2018 година по отношение на 2 616,1 хиляди дни през 2014 година Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 на 100 и те съставляват 17,9 на 100 от общо изплатените дни за този риск. Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година е повишен до 899 хиляди през 2018 година или с 14,9 на 100. От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15 и 30 дни или 47,8 на 100 от общия брой и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни, към 30,6 на 100, акцентират от КНСБ.
Анализът се концентрира и върху динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Посочва се, че броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди или 37,0 на 100 от общия брой, а изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО, са 1 573,1 хиляди дни или 9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване. Разходите за тях са 53,9 млн. лева или 9,9 на 100 от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване.
Експертите на синдиката заключават, че посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
От КНСБ регистрират още, че в последните години е налице и нарастване на каузи на получателите на компенсации за краткотрайна нетрудоспособност от най-високодоходните групи. Докато през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5 на 100, то през 2018 година този дял е повишен до 34,2 на 100 от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25,2 на 100 през 2014 година са се нараснали до 27,0 на 100 през 2018 г
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ