Томас Харди може да е бил възхваляван за своето „пълно разбиране на душата на жената“... но той е бил по-малко внимателен със собствените си жени и любовници, пише ANTHONY CUMMINS
Далеч от луда навалица: Джема Артъртън като Тес
Бърн ни демонстрира по какъв начин корените на сърцераздирателната история са в тийнейджърските години на Харди в средата на викторианския Дорсет, когато той лежи на легло напусна работа като чирак на проектант, с цел да стане очевидец на обесването на Елизабет Марта Браун, която умъртви нападателния си брачен партньор с секира.
Зрелището, което Харди в никакъв случай не помни, подхранва състрадание за цялостен живот към потъпканите, което беше внушено овреме от майка му, Джемайма – жестоко звучаща прислужница, която отмъсти за домашното принуждение на сестра си, като влезе в дома на шурей си, с цел да го бие, „ до момента в който той изиска благосклонност и се закле, че няма да нарани жена си още веднъж “. назова романите си „ близко запознаване с мистериите на женската тоалетна “.
Една млада читателка на Тес му изпрати писмо от почитател, възхитена от това, което тя назова неговото „ цялостно схващане на женската ду...
Прочетете целия текст »
