Да си сред лидерите на агитката на своя любим клуб

Да си измежду водачите на агитката на своя обичан клуб е нещо особено. А когато в същото време си футболист на този тим, статутът ти на легенда е обезпечен.

Случва се Боруц да влиза в бранша с ултрасите на Легия Варшава и да разпява публиката измежду гора от татуирани ръце и искрящи погледи, каквито могат да бъдат видени само на огромен мач.

Но главната му роля в клуба към момента е друга – да пази вратата му. Скоро Боруц ще навърши 42 години, само че остава съществена фигура в първенеца на Полша. Който в миналото го е гледал, знае, че той пази като лъв. Но по-невероятното е, че играчът се завърна в огромния футбол след повече от година и половина спиране.

Често през годините Боруц показваше, че при него няма ясно обособена граница сред запалянковщината и футбола като работа, с която си изкарва парите.

Роден е на стотина километра от Варшава, а по спорта го възпламенява татко му Владислав, някогашен хокеист. Записва се да тренира футбол в локалния Погон още във 2-3 клас. Артур, който превъзхожда физически множеството си връстници, в началото играе като централен нападател, само че един от треньорите в клуба осъзнава, че мястото му е на вратата. Почти незабавно идват и първите повиквателни за юношеските национални тимове, а скоро влиза и в полезрението на грандовете.

През 1998 година Легия се убеждава онлайн в качествата му по време на другарски мач сред отбора и юношеския народен тим на Полша. 18-годишният тогава вратар се показва толкоз добре, че го канят на проби. Тръгва с отбора на предсезонна подготовка в Сицилия и си печели контракт. Първите му години във варшавския исполин обаче са сложни и седи на аварийна пейка поради по-опитните вратари в клуба.

В дебюта си Боруц влиза като запаса, само че в последните минути на срещата с Погон Шчечин позволява два гола. Авторитетът му в съблекалнята и измежду почитателите пораства, а напролет на 2004-та му е поверена дузпа в дербито с Видзев, която трансформира в гол. В припадък на луда наслада изтръгва флагчето на корнера и отива да чества пред бранша с ултрасите.

Няколко месеца преди този момент Артур Боруц дебютира и в представителния отбор на Полша, заменяйки Йежи Дудек в мач против Ирландия. Само на 24, национал и с отлична физика и инстикт – доста от огромните клубове на континента настройват радара си към него. Най-решителни са от управлението на шотландския Селтик. „ Детелините “ взимат Боруц чартърен през 2005 година с право на първи избор за пазаруването на футболиста. Само след три месеца в Глазгоу подписва непрекъснат контракт за 3,5 години против 1,5 млн. евро в хазната на Легия.

Това се дължи и на скандалното му държание в дербитата с Рейнджърс. През април 2006 година Дербито на Шотландия приключва с две нули, а след последния съдийски сигнал в агитката на Джърс прехвърчат искри. Десетки се пробват да нахлуят на терена, вбесени от нещо. Трябва да се намеси полицията. По-късно става ясна и повода. Полякът размахва два пръста под носа на последователите на врага – жеста на Чърчил (V for Victory), който с длан, обърната към лицето на правещия го, е много афектиран по английските игрища, а и като цяло на Острова. На всичко от горната страна Боруц „ покръства “ трибуната със „ сините “. Знаете – католици против протестанти.

В отговор Ватикана остро подлага на критика шотландското правораздаване и пита: „ Как е допустимо най-разпространеният набожен жест да е закононарушение? “. В показанията си пред съда Боруц твърди, че е прекръстил самичък себе си, а не е желал да предизвика почитателите.

На идващото дерби Артур излиза на терена и се прекръства пред камерите, а не под носа на феновете на Рейнджърс, които дълго го освиркват.

През същия този декември 2006-а той е определен за футболист на месеца във Висшата лига на Шотландия – едвам петият път в историята, в който премията се получава от вратар. В края на сезона Боруц е измежду номинираните за Играч на сезона.

В националния тим също всичко върви по проект и той взе участие на Мондиал 2006 като титуляр на “Дружина полска ” пред Лукаш Фабиански и Томаш Кушчак. Дудек, който година по-рано е воин за Ливърпул в вманиачен край в Шампионската лига, въобще не се добира до състава на националния тим.

На 18 април 2007-а, когато е в родината си, гледа в бранша с ултрасите срещата с Висла Плок, покачен на оградата.

Няколко седмици по-късно още веднъж се разгаря борбата му със ентусиастите на Рейнджърс. Полякът влудява „ Айброкс “, откакто излиза на терена със знаме с емблемата на Селтик, на което написа „ Champions “. Получава ново предизвестие от Футболната асоциация. Но то не го стряска изключително и в есенното дерби за следващ път взривява ситуацията в Глазгоу, откакто не поздравява нито един от противниците след последния съдийски сигнал.

„ След дуела усетих болки в пръстите и се притеснявах да не съм скъсал мускулни нишки. А и в случай че би трябвало да съм почтен, не се здрависвам с хора, които не са ми приятни. Така или другояче, няма да прекарам Коледа с нито един от тях, тъй че не се усещам отговорен от постъпката си. Не одобрявам играчите на Рейнджърс и футбола, който играят. Особено Бари Фъргюсън. През целия мач ни ритаха и блъскаха като ръгбисти. Това не беше футболен мач “, отсича Боруц.

През пролетта на 2008-а „ синята “ част на Глазгоу още веднъж желае да го линчува. Англиканите недоволстват поради тениска с облика на починалия Йоан Павел II и надпис „ Бог да благослови папата “.

Жена му желае бракоразвод, а той все по-често стартира да протяга ръка към чашката. Селтик го глобява с 50 хиляди паунда за приложимост на алкохол по време на подготовка в Холандия, а Боруц се замесва в разгулен скандал и в националния тим. Заедно с Дариуш Дудка и Радослав Маевски са изгонени за нарушение на режима след другарски дуел против Украйна. Тримата напущат киевския хотел, в който са настанени поляците, и отиват в известно заведение, в което „ по случайност “ са се събрали хулигани на Легия от групировката „ Teddy Boys 95 “, пристигнали за мача. Вратарят не играе против украинците, само че не отхвърля виновността си за самоотлъчката и се извинява обществено.

Алкохолът, цигарите (Боруц в никакъв случай не е криел, че е пушач), психическите проблеми и потъпкването на режима не вещаят нищо положително за всеки футболист. В случая на поляка той качва 15 кг. Грешките му на терена зачестяват и стартира да губи доверието на мениджъра на Селтик Тони Моубрей.

Във Флоренция обаче титуляр е опитният Себастиан Фрей и Боруц сяда на пейката. Но както и в Легия, часът на Артур настава след травма на главния му съперник. Французинът къса връзки на подготовка и е навън за шест месеца. Полякът употребява шанса си по най-хубавия метод и когато Фрей се възвръща, е продаден на Дженоа. Боруц играе през целия идващ сезон за „ виолетовите “, само че към този момент е на 32 и управлението на клуба взема решение да постанова младия Нето. Договорът на Артур не е възобновен и в продължение на няколко месеца той е без клуб.

Едва през септември 2012-та се причислява към Саутхемптън, само че в началото този трансфер наподобява като цялостна злополука. Той е едвам третият избор на мениджъра Найджъл Адкинс, който разполага с Келвин Дейвис и Пауло Газанига. Артур постоянно не попада даже в групата за мачовете от Висшата лига. Едва през декември стартира да се появява на аварийна пейка, само че от януари 2013-та става титуляр. Прекарва две относително сполучливи години при „ светците “ и дори влиза в Книгата с върховете на Гинес, въпреки и не като воин – позволява фамозното попадение на вратаря на Стоук Сити Асмир Бегович от 91 метра още в 13-тата секунда на мача.

След „ светците “ Артур остава на Южния бряг и става състезател на Борнемут, който е в Чемпиъншип. В половината от първите си 19 мача полякът записва сухи мрежи и в края на сезона „ черешките “ за първи път в 115-годишната си история стигат до Висшата лига. Успява да завоюва сърцата и на почитателите на „ Виталити Стейдиъм “, които го избират за номер 1 в тима през 2017-а. В същата година Боруц изигра и последния си мач за националния тим на Полша, а в дуела против Уругвай почитателите на Легия издигнаха транспарант: „ Артур Боруц, за нас ти си легенда! “.

Раздялата му с Борнемут не се получи толкоз топла и последователно той загуби титулярното си място за сметка на младия гений Аарън Рамсдейл.

Съдбата обаче сервира на Артур Боруц нещо друго. Облече суичъра „ Old School “ и застана на първите редове в гостуващата агитка, която издигна хореография с лика на папата и направи такова пирошоу, че димът над „ Айброкс “ несъмнено не се разстлал и до през днешния ден.

Но след година и половина отвън играта, Легия го потърси за помощ и той не можеше да откаже на клуба на сърцето си, даже и трансферирал 40-те. Под знамената на клуба, само че не в бранша с ултрасите, го прикани треньорът на вратарите Кжищоф Довган – същият този, който му подаде ръка и преди 20-ина години, когато Окука го бе отписал.

„ Фен съм на Легия от детството и ще остана подобен до сетния си мирис. “, обобщава Боруц.

„ С цялото ми почитание към почитателите на други тимове, нашият бранш е неповторим. В него изпитваш невероятното възприятие да си част от голяма агитка, която основава неповторима атмосфера през всичките 90 минути “.