Ценен е всеки миг от живота
Да си съпричастен към болката на другия и да цениш всеки момент от своя живот - тези екзистенциални послания насочва към нас всяка една от 206-те произведения (на 59 страни), включени в богатата, наситена с хуманизъм стратегия на неотдавна приключилия във Варна 18-и интернационален фестивал на червенокръстките и здравни филми (13-21 юни т.г.).* Колкото повече напредва техническият напредък, толкоз по-ускорено
се нарушава естествената връзка сред хората
На нейно място се настаняват егоизмът, безразличието към ориста на близък, популизмът. Тъкмо тук за помощ се обръщаме към изкуството.
Преживях психическото разтърсване през 1991 година, когато нелепите катаклизми на неопределено назования от политиците " преход " у нас се отразиха пагубно върху най-значимото тогава културно събитие с неповторим по рода си световен и настоящ филантропичен заряд - Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми.
Представете си какви колосални старания и разпоредителност като тези на Илко Раев; каква поддръжка от всякакви филантропични организации са били нужни, с цел да се възвърне форумът едвам през 2014 година и да стартира да написа новата си биография след половинвековна загуба!
Но да се върнем към днешната обстановка: положените като персонална самодейност старания се увенчаха със сериозен резултат посредством поддръжката на Българския червен кръст в партньорство с Медицинския университет - Варна. Тази пролет форумът се завърна в родното си гнездо - Фестивалния и конгресен център във Варна, чиято аудитория търпеливо го очакваше. На формалната гала по откриването му на 13 юни препълнената зала реагира
възторжено на документалния филм на Вим Вендерс " Папа Франциск: човек на думата си "
който със своето слово напомни от екрана главните полезности и добродетели на форума - високохуманната му задача в днешния обезпокоителен свят. Редом с основния конкурс течеше паралелна селекция, отдадена на 100-годишнината на Международната федерация на сдруженията на Червения кръст и Червения полумесец, както и съревнование на техни най-нови творби. В него се открои едночасовото писмено проучване " Женският център на Червения полумесец " - дебют на Бикет Илхан (която към този момент 4 десетилетия работи в киното), почетен в тази категория с премията за най-хубав филм за умелата постановка при пресъздаване с несметен и разнороден материал на потъналата из прашните страници на историята роля на дамите в турското общество.
Във фокуса на фестивалното внимание бяха най-наболелите проблеми на днешното общество - резултат от неудържимото, скорострелно повишаване на естествените и обществените катаклизми. Филмите, отдадени на тях, разкриват крайната беднотия, достигнала дъното с продажбата на девойки като стока и тяхната орис в клопката на половото иго ( " Изчезнали девойки " на Вадим Витовцев - копродукция на Русия и Индонезия); безработицата и изоставянето на деца на произвола ( " Деца на улицата " на Фуад Хирнанда - Индонезия); илюзорния блян към по-добър живот и приятелски взаимоотношения в едно северно село, чиито поданици са обречени на тежък труд и пиене ( " Мечти в Калангала " - Швеция). И най-много: кой написа историята през днешния ден и по какъв начин следва тя да бъде отразявана
в " Твой ред е " на бразилската режисьорка Елиза Капай
отличена с Голямата премия на фестивала. Последният остави трайна диря в съзнанието на феновете с невиждания акт на осъзнаване силата на единството от страна на хиляди възпитаници и студенти в Сао Пауло през 2015 година, когато вследствие на политическа рецесия било планувано доста образователни заведения да бъдат затворени. Със запъхтян монтаж и прочувствен хъс документалната творба наблюдава окупацията на повече от хиляда учебни заведения и университети, пледира за демократична публичност и почитание на разнообразни отзиви.
Специална премия за постановка получи американското произведение " З,100: тичане и себенадминаване " на Санджай Роуал за ловко, динамично търсене на екрана на езотеричните и духовни измерения на бягането. Нейните герои - финландски разносвач на вестници и австрийски виолончелист, са участници в най-дългото сертифицирано 52-дневно тичане в света, което се организира годишно в Ню Йорк от 1997 г.
Истински потрес у фенове и експерти провокира 88-минутната документална творба " Лицата на Лафора " (Босна и Херцеговина), снимана в 7 страни в течение на две години и половина. С нея младият създател Денис Боич завоюва премията за най-хубаво произведение в категорията " Здравни филми " - за разтърсващо показаната на екрана невероятна мощ на човешкия дух (и на героите, и на самия режисьор) в гигантски условия.
В категорията " Документални филми ", както нормално, на вниманието ни се постановиха няколко творби. За най-хубав пълнометражен филм единомислещо бе оповестена едночасовата творба
" Невидимият меч " на италианския режисьор и сценарист Масимилиано Кокоза
Мисля, че за първи път срещам на екрана толкоз проникновено проучване на света на незрящите, чиито сънища са идентични с нашите. Подобно на нас, те сънуват в цвят и придвижване човешки фигури и естествени пейзажи. Това слага на дневен ред въпроса: в случай че хората с вродена слепота имат същите сънища като зрящите, от кое място идват тези облици?... Сред пълнометражните произведения се открои и документалният роман " Икар от Кочериново " на нашия сътрудник Емил Спахийски.
Нямам съображение да подмина и игралната стратегия, формирана от 23 ловко подбрани пълнометражни творби и новели. Те бяха ориентирани към значими екзистенциални, настоящи и през днешния ден проблеми ( " Три дни до пролетта " на Александър Касаткин - Русия, " 5-а терапия " на Алиса Павловская - Украйна, " Еуфория " на Валерия Голино - Италия, " Един значим ден " на Хомаюн Асадиан - Иран, " Лина " на Рамин Расули - Афганистан, Иран, Холандия...). За майсторски построената атмосфера, пропита от деликатност, тактичност и съпричастие, творбата с ритуално муден темп и поетично заглавие " Граница на дъжда " (Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Англия, Швеция) бе удостоена с премията за най-хубав филм в тази категория. По време на връчването й единият от двамата режисьори сценаристи - Властимир Судар (другият е Никола Мийович), показа: " Реализирахме това произведение, формирано от две новели и завършек, от обич към Балканите. Тук го демонстрираме премиерно, все едно, че е у нас... ".
Сред късометражните игрални произведения, чийто брой бе двойно по-голям, 14-минутната новела " Салам " (САЩ, Великобритания) на Клер Фаулър завоюва премията за най-хубав филм в тази категория.
---
*Статията се печата с дребни съкращения, б.р.
се нарушава естествената връзка сред хората
На нейно място се настаняват егоизмът, безразличието към ориста на близък, популизмът. Тъкмо тук за помощ се обръщаме към изкуството.
Преживях психическото разтърсване през 1991 година, когато нелепите катаклизми на неопределено назования от политиците " преход " у нас се отразиха пагубно върху най-значимото тогава културно събитие с неповторим по рода си световен и настоящ филантропичен заряд - Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми.
Представете си какви колосални старания и разпоредителност като тези на Илко Раев; каква поддръжка от всякакви филантропични организации са били нужни, с цел да се възвърне форумът едвам през 2014 година и да стартира да написа новата си биография след половинвековна загуба!
Но да се върнем към днешната обстановка: положените като персонална самодейност старания се увенчаха със сериозен резултат посредством поддръжката на Българския червен кръст в партньорство с Медицинския университет - Варна. Тази пролет форумът се завърна в родното си гнездо - Фестивалния и конгресен център във Варна, чиято аудитория търпеливо го очакваше. На формалната гала по откриването му на 13 юни препълнената зала реагира
възторжено на документалния филм на Вим Вендерс " Папа Франциск: човек на думата си "
който със своето слово напомни от екрана главните полезности и добродетели на форума - високохуманната му задача в днешния обезпокоителен свят. Редом с основния конкурс течеше паралелна селекция, отдадена на 100-годишнината на Международната федерация на сдруженията на Червения кръст и Червения полумесец, както и съревнование на техни най-нови творби. В него се открои едночасовото писмено проучване " Женският център на Червения полумесец " - дебют на Бикет Илхан (която към този момент 4 десетилетия работи в киното), почетен в тази категория с премията за най-хубав филм за умелата постановка при пресъздаване с несметен и разнороден материал на потъналата из прашните страници на историята роля на дамите в турското общество.
Във фокуса на фестивалното внимание бяха най-наболелите проблеми на днешното общество - резултат от неудържимото, скорострелно повишаване на естествените и обществените катаклизми. Филмите, отдадени на тях, разкриват крайната беднотия, достигнала дъното с продажбата на девойки като стока и тяхната орис в клопката на половото иго ( " Изчезнали девойки " на Вадим Витовцев - копродукция на Русия и Индонезия); безработицата и изоставянето на деца на произвола ( " Деца на улицата " на Фуад Хирнанда - Индонезия); илюзорния блян към по-добър живот и приятелски взаимоотношения в едно северно село, чиито поданици са обречени на тежък труд и пиене ( " Мечти в Калангала " - Швеция). И най-много: кой написа историята през днешния ден и по какъв начин следва тя да бъде отразявана
в " Твой ред е " на бразилската режисьорка Елиза Капай
отличена с Голямата премия на фестивала. Последният остави трайна диря в съзнанието на феновете с невиждания акт на осъзнаване силата на единството от страна на хиляди възпитаници и студенти в Сао Пауло през 2015 година, когато вследствие на политическа рецесия било планувано доста образователни заведения да бъдат затворени. Със запъхтян монтаж и прочувствен хъс документалната творба наблюдава окупацията на повече от хиляда учебни заведения и университети, пледира за демократична публичност и почитание на разнообразни отзиви.
Специална премия за постановка получи американското произведение " З,100: тичане и себенадминаване " на Санджай Роуал за ловко, динамично търсене на екрана на езотеричните и духовни измерения на бягането. Нейните герои - финландски разносвач на вестници и австрийски виолончелист, са участници в най-дългото сертифицирано 52-дневно тичане в света, което се организира годишно в Ню Йорк от 1997 г.
Истински потрес у фенове и експерти провокира 88-минутната документална творба " Лицата на Лафора " (Босна и Херцеговина), снимана в 7 страни в течение на две години и половина. С нея младият създател Денис Боич завоюва премията за най-хубаво произведение в категорията " Здравни филми " - за разтърсващо показаната на екрана невероятна мощ на човешкия дух (и на героите, и на самия режисьор) в гигантски условия.
В категорията " Документални филми ", както нормално, на вниманието ни се постановиха няколко творби. За най-хубав пълнометражен филм единомислещо бе оповестена едночасовата творба
" Невидимият меч " на италианския режисьор и сценарист Масимилиано Кокоза
Мисля, че за първи път срещам на екрана толкоз проникновено проучване на света на незрящите, чиито сънища са идентични с нашите. Подобно на нас, те сънуват в цвят и придвижване човешки фигури и естествени пейзажи. Това слага на дневен ред въпроса: в случай че хората с вродена слепота имат същите сънища като зрящите, от кое място идват тези облици?... Сред пълнометражните произведения се открои и документалният роман " Икар от Кочериново " на нашия сътрудник Емил Спахийски.
Нямам съображение да подмина и игралната стратегия, формирана от 23 ловко подбрани пълнометражни творби и новели. Те бяха ориентирани към значими екзистенциални, настоящи и през днешния ден проблеми ( " Три дни до пролетта " на Александър Касаткин - Русия, " 5-а терапия " на Алиса Павловская - Украйна, " Еуфория " на Валерия Голино - Италия, " Един значим ден " на Хомаюн Асадиан - Иран, " Лина " на Рамин Расули - Афганистан, Иран, Холандия...). За майсторски построената атмосфера, пропита от деликатност, тактичност и съпричастие, творбата с ритуално муден темп и поетично заглавие " Граница на дъжда " (Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Англия, Швеция) бе удостоена с премията за най-хубав филм в тази категория. По време на връчването й единият от двамата режисьори сценаристи - Властимир Судар (другият е Никола Мийович), показа: " Реализирахме това произведение, формирано от две новели и завършек, от обич към Балканите. Тук го демонстрираме премиерно, все едно, че е у нас... ".
Сред късометражните игрални произведения, чийто брой бе двойно по-голям, 14-минутната новела " Салам " (САЩ, Великобритания) на Клер Фаулър завоюва премията за най-хубав филм в тази категория.
---
*Статията се печата с дребни съкращения, б.р.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ