Младите лекари: Как д-р Михайлов от болница „Лозенец“ избра хирургията още на 11 г.?
Да си решил какъв искаш да станеш едвам на 11 години. Именно на тази възраст доктор Антони Михайлов от болница " Лозенец " избира да бъде хирург, изрично и без съмнение. Неговата история в рубриката " Младите лекари " споделя Анелия Джамбазка.
Доктор Антони Михайлов е от тези млади лекари, които от дълго време са знаели какво желаят да им се случи. Изборът да бъде хирург се поражда непринудено, след преживелица, която би шокирала всеки.
Всичко се случи една по здрач лятото, когато две момчета от прилежащото село пристигнаха при дядо ми. Чакахме животните да се приберат от паша, и в този миг пристигнаха двете момчета с един мотор. Едното момче, до момента в който бяха рязали дърва, си беше отрязало ръката с циркуляр. Момчетата желаеха дядо ми да помогне по някакъв метод, да я зашие или каквото и да е било. Той несъмнено нямаше по какъв начин да помогне. Това беше нещото в действителност, което ме тласна по пътя на хирургията и медицината, да мога да оказвам помощ на такива пациенти.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец "
Изборът му да спасява животи и да оказва помощ, изглежда съдбоносен, поради специалността на неговия дядо.
„ Моят дядо по майчина линия беше фелдшер в моето село. Селото е до Вършец, споделя се Долно Зирово. Там прекарвах летата си и едвам се стараеше дядо ми да ни държи надалеч от специалността си, ние постоянно имахме детски интерес към това, какво прави. При него непрекъснато идваха хора от селото за превръзки, за операции, за всичко което им се постанова “, споделя лекарят.
Преди да се посвети на специалността, доктор Михалов има съмнения. Баща му е публицист и прави опит да го притегли към тази специалност.
„ Тогава имах опцията да продължа по този път. Баща ми беше публицист и се опитваше да ми покаже този прелестен свят. Свят на връзки, на доста забавни неща, които се появяват всеки ден, само че очевидно това не е било нещото. Това ми оказа помощ да израсна като човек и в следствие да имам по-лесна връзка с пациентите, само че това не е било моето “, споделя той.
Младият доктор е роден в Монтана, където живее със фамилията си в първите години от живота си, а по-късно се премества във Враца. което се оказва решаващо при избора му на специалност.
Когато трябваше да аплайвам в гимназия, алтернативата беше или осведомителна паралелка, която таман се откриваше в Монтана, или биология и химия, и надлежно пътят на медицината. След това нещата се случиха общо взето общоприетоо. Паралелка биология и химия в Математическата гимназия във Враца. Когато пристигна моментът за кандидатстване, аплайвах без Варна във всички университети. На 30-ти август тръгвахме с моите другари на годишните ни палатки. Правехме едно такова събиране лятото по мъжки, и на мен ми се обадиха от Медицинския университет в Плевен, да ми кажат че съм признат там. Аз желаех в София да последвам, тъй като приятелите ми бяха признати там. Тогава ми се обадиха и споделих, не благодаря, това е прелестно, само че аз към този момент съм се записал.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец “
Първата болница, в която младият доктор работи, е тази във Враца.
„ Две години работех във Враца, детска хирургия. Когато приключих имаше изпити за цялата страна, с места които се определяха на държавно равнище като бройки за специализация. Първите две години поради дребните бройки, човек мъчно можеше да се вреди където и да е било. Обявата на болница „ Лозенец “ и на Медицинския факултет я видях напълно инцидентно и общо взето към този момент се бях отказал, че ще се случат нещата с моето зачисляване, само че очевидно шансът беше с мен, тъй като бях самичък претендент за три места “, спомня си доктор Михайлов.
Ние сме една от двете лечебни заведения в страната, в които се правят чернодробни трансплантации, една от двете лечебни заведения в страната в които се правят бъбречни трансплантации. В региона на коремната хирургия правим цялостният размер от оперативни интервенции и това е нещото, което може да види един доктор, освен спешността в медицината. Коремната хирургия постоянно е била нещото, което съм чувствал най-близко до себе си. По време на следването си, а по-късно и като напълно млад доктор, съм мислил да се преориентирам или към микроинвазивната гастроентерология или към съдовата хирургия, само че това не беше моето.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец “
ладият доктор има разнородни занимания, като брейк танци в по-ранните му години. Сега измежду обичаните му занимания са сноубордът и разходките в планината. За своите занимания той споделя, че му оказват помощ когато среща компликации в всекидневието си.
„ Като всеки човек в сложни моменти съм си казвал, за какво медицина, имам време пред мен, ще сменя с нещо по-лесно, да имам свободното си време, да мога да работя от къщи и какво ли още не. Колкото пъти съм се замислял за това съм си казвал добре, моята работа е прелестна и постоянно намирам нещо, което да ми даде живот. За мое благополучие, тъжните моменти когато губим пациенти са по-малко, само че това са нещата които ние помним постоянно “, споделя още медикът.
За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Доктор Антони Михайлов е от тези млади лекари, които от дълго време са знаели какво желаят да им се случи. Изборът да бъде хирург се поражда непринудено, след преживелица, която би шокирала всеки.
Всичко се случи една по здрач лятото, когато две момчета от прилежащото село пристигнаха при дядо ми. Чакахме животните да се приберат от паша, и в този миг пристигнаха двете момчета с един мотор. Едното момче, до момента в който бяха рязали дърва, си беше отрязало ръката с циркуляр. Момчетата желаеха дядо ми да помогне по някакъв метод, да я зашие или каквото и да е било. Той несъмнено нямаше по какъв начин да помогне. Това беше нещото в действителност, което ме тласна по пътя на хирургията и медицината, да мога да оказвам помощ на такива пациенти.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец "
Изборът му да спасява животи и да оказва помощ, изглежда съдбоносен, поради специалността на неговия дядо.
„ Моят дядо по майчина линия беше фелдшер в моето село. Селото е до Вършец, споделя се Долно Зирово. Там прекарвах летата си и едвам се стараеше дядо ми да ни държи надалеч от специалността си, ние постоянно имахме детски интерес към това, какво прави. При него непрекъснато идваха хора от селото за превръзки, за операции, за всичко което им се постанова “, споделя лекарят.
Преди да се посвети на специалността, доктор Михалов има съмнения. Баща му е публицист и прави опит да го притегли към тази специалност.
„ Тогава имах опцията да продължа по този път. Баща ми беше публицист и се опитваше да ми покаже този прелестен свят. Свят на връзки, на доста забавни неща, които се появяват всеки ден, само че очевидно това не е било нещото. Това ми оказа помощ да израсна като човек и в следствие да имам по-лесна връзка с пациентите, само че това не е било моето “, споделя той.
Младият доктор е роден в Монтана, където живее със фамилията си в първите години от живота си, а по-късно се премества във Враца. което се оказва решаващо при избора му на специалност.
Когато трябваше да аплайвам в гимназия, алтернативата беше или осведомителна паралелка, която таман се откриваше в Монтана, или биология и химия, и надлежно пътят на медицината. След това нещата се случиха общо взето общоприетоо. Паралелка биология и химия в Математическата гимназия във Враца. Когато пристигна моментът за кандидатстване, аплайвах без Варна във всички университети. На 30-ти август тръгвахме с моите другари на годишните ни палатки. Правехме едно такова събиране лятото по мъжки, и на мен ми се обадиха от Медицинския университет в Плевен, да ми кажат че съм признат там. Аз желаех в София да последвам, тъй като приятелите ми бяха признати там. Тогава ми се обадиха и споделих, не благодаря, това е прелестно, само че аз към този момент съм се записал.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец “
Първата болница, в която младият доктор работи, е тази във Враца.
„ Две години работех във Враца, детска хирургия. Когато приключих имаше изпити за цялата страна, с места които се определяха на държавно равнище като бройки за специализация. Първите две години поради дребните бройки, човек мъчно можеше да се вреди където и да е било. Обявата на болница „ Лозенец “ и на Медицинския факултет я видях напълно инцидентно и общо взето към този момент се бях отказал, че ще се случат нещата с моето зачисляване, само че очевидно шансът беше с мен, тъй като бях самичък претендент за три места “, спомня си доктор Михайлов.
Ние сме една от двете лечебни заведения в страната, в които се правят чернодробни трансплантации, една от двете лечебни заведения в страната в които се правят бъбречни трансплантации. В региона на коремната хирургия правим цялостният размер от оперативни интервенции и това е нещото, което може да види един доктор, освен спешността в медицината. Коремната хирургия постоянно е била нещото, което съм чувствал най-близко до себе си. По време на следването си, а по-късно и като напълно млад доктор, съм мислил да се преориентирам или към микроинвазивната гастроентерология или към съдовата хирургия, само че това не беше моето.
доктор Антони Михайлов – хирург в Клиника по обща хирургия УМБАЛ „ Лозенец “
ладият доктор има разнородни занимания, като брейк танци в по-ранните му години. Сега измежду обичаните му занимания са сноубордът и разходките в планината. За своите занимания той споделя, че му оказват помощ когато среща компликации в всекидневието си.
„ Като всеки човек в сложни моменти съм си казвал, за какво медицина, имам време пред мен, ще сменя с нещо по-лесно, да имам свободното си време, да мога да работя от къщи и какво ли още не. Колкото пъти съм се замислял за това съм си казвал добре, моята работа е прелестна и постоянно намирам нещо, което да ми даде живот. За мое благополучие, тъжните моменти когато губим пациенти са по-малко, само че това са нещата които ние помним постоянно “, споделя още медикът.
За Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ