КНСБ: Хазартът, държавата и бизнесът да създадат фонд за хората с увреждания
Да се сътвори фонд за хората с увреждания, като средствата в него да бъдат обезпечавани от хазарта, страната и работодателите. С такова предложение излязоха от КНСБ.
Майките на децата с увреждания са прави, трябват големи средства с цел да им се помогне. Не е права омбудсманът Мая Манолова, която отчасти се пробва да реши казуса със закон на парче, разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна, излиза наяве от известие на уеб страницата на институцията..
Според Димитров трябват стотици милиони, даже милиарди левове, с цел да извърши България условията на Конвенцията за правата на индивида, която е утвърдила.
Фондът ще се цялостни от три източника, планува КНСБ. П ървият доход е хазартът. България е една от дребното страни, в които приходите от облаги не се таксуват дейно, отсече водачът на КНСБ.
Вторият източник за бъдещата институция е държавният бюджет. Той би трябвало да обезпечава избран % от нужните средства за интеграция на хората с увреждания.
Третият доход би трябвало да пристигна от бизнеса. За задачата може да се ползва системата „ бонус-малус “, известна от застраховането. Това значи, че компаниите ще се подтикват, когато наемат инвалиди и ще заплащат средства във фонда, когато нямат опция да създадат това.
Фондът би трябвало да насочи напъните си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към общественото подкрепяне по места, защото десетки хиляди инвалиди живеят в дребни обитаеми места, където няма персонален помощник. С тези пари може да се фиксират и да се заплаща за избран брой услуги, които те да извършват – да вземем за пример персонална помощ, хигиена, поддръжка, даже визити при доктор или в болница, уточни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефикасна помощ, би трябвало да се изготви Национална карта на обществените услуги. Тя ще очертае какъв брой са хората с увреждания по места и какви институции и благоприятни условия за тях има в района.
По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.
В напъните за интеграция на най-уязвимите групи би трябвало да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена единствено върху общественото ведомство, счита КНСБ. Пример за това е МОН, което би трябвало да се грижи за средата в учебните заведения, уточни Пламен Димитров.
Системата за интеграционни добавки би трябвало да бъде преразгледана, счита още най-голямата социална организация. Те би трябвало да бъдат гъвкави, по отношение на степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи би трябвало да бъдат в пари, друга част – в натура, съгласно потребностите на съответния човек.
Редактор: Деница Райкова
Майките на децата с увреждания са прави, трябват големи средства с цел да им се помогне. Не е права омбудсманът Мая Манолова, която отчасти се пробва да реши казуса със закон на парче, разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна, излиза наяве от известие на уеб страницата на институцията..
Според Димитров трябват стотици милиони, даже милиарди левове, с цел да извърши България условията на Конвенцията за правата на индивида, която е утвърдила.
Фондът ще се цялостни от три източника, планува КНСБ. П ървият доход е хазартът. България е една от дребното страни, в които приходите от облаги не се таксуват дейно, отсече водачът на КНСБ.
Вторият източник за бъдещата институция е държавният бюджет. Той би трябвало да обезпечава избран % от нужните средства за интеграция на хората с увреждания.
Третият доход би трябвало да пристигна от бизнеса. За задачата може да се ползва системата „ бонус-малус “, известна от застраховането. Това значи, че компаниите ще се подтикват, когато наемат инвалиди и ще заплащат средства във фонда, когато нямат опция да създадат това.
Фондът би трябвало да насочи напъните си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към общественото подкрепяне по места, защото десетки хиляди инвалиди живеят в дребни обитаеми места, където няма персонален помощник. С тези пари може да се фиксират и да се заплаща за избран брой услуги, които те да извършват – да вземем за пример персонална помощ, хигиена, поддръжка, даже визити при доктор или в болница, уточни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефикасна помощ, би трябвало да се изготви Национална карта на обществените услуги. Тя ще очертае какъв брой са хората с увреждания по места и какви институции и благоприятни условия за тях има в района.
По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.
В напъните за интеграция на най-уязвимите групи би трябвало да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена единствено върху общественото ведомство, счита КНСБ. Пример за това е МОН, което би трябвало да се грижи за средата в учебните заведения, уточни Пламен Димитров.
Системата за интеграционни добавки би трябвало да бъде преразгледана, счита още най-голямата социална организация. Те би трябвало да бъдат гъвкави, по отношение на степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи би трябвало да бъдат в пари, друга част – в натура, съгласно потребностите на съответния човек.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ