Да се греши е човешко и всеки от нас го

Да се бърка е човешко и всеки от нас го е правил. Въпросът е какво вършим по-късно – дали те ни карат да се откажем, повтаряме ги непрестанно или се учим от тях. Умните хора преди всичко са почтени пред себе си и признават прегрешенията си, а по-късно проучват какво тъкмо се е случило и по какъв начин може да ги избегнат в бъдеще. В тази публикация ще ви показва 5 финансови неточности, които интелигентните хора не позволяват два пъти.

Умните хора не търсят бързи резултати

Аз не съм от най-търпеливите хора и желая всичко да става със скоростта на светлината. Разбира се, това не е допустимо или най-малко не е стабилно. Преди години, когато започнах да търгувам на Българска фондова борса, си представях нещата като в американските филми за Уолстрийт – хора печелят (и губят) доста пари, безусловно за минути. На процедура, нещата не стояха тъкмо по този начин, само че въпреки всичко печелех много за моите разбирания, а в някои от годините реализирах рентабилност от над 100%.

Тогава пристигна рецесията от 2008 година и се оказа, че съм бил просто късметлия (а не топ вложител, за какъвто се мислех) и просто съм избрал добър интервал. За по-малко от 2 години изгубих, с изключение на насъбраната облага, и към 35% от в началото вложената сума. След прочут интервал, седнах и проучих какво се е случило. Осъзнах, че натрупването на стабилно благосъстояние не става бързо, и започнах да построявам моята система през 2011 година. Тази неточност ми сподели, че ние не влагаме с парите, а най-вече с мозъка си и би трябвало време, с цел да добием мъдрост.

Умните хора се трансформират, а не карат по „ техния си метод “

Айнщайн преди много години е споделил, че е полуда да правиш едно и също нещо и да очакваш разнообразни резултати. Въпреки че (почти) всеки знае тази фраза, малко на брой я съблюдават. Що се отнася до парите и вложенията, доста хора ми пишат, че персоналните им финанси са в неприятно положение, а приходите им не са ниски за градовете, където живеят. На моя въпрос „ Какво променихте през последните години в ръководството на вашите пари? “, най-често получавам бърз отговор „ Нищо “. Всъщност, има разлика и тя е, че вноските по заемите са станали по-високи и се купуват повече неща импулсивно („ тъй като може да си го разреши “).

Тук е мястото за една персонална история. Моя вуйна (не е Гошка) завоюва 50,000 лв. от някаква лотария. Както постоянно се случва, тя похарчи парите за децата, за ремонт на къщата и за нова кола (на старо). Това е нейният метод на мислене и на деяние. Вместо да се поучи от тази история, тя продължава да търка билети (дори е удвоила парите за тях) с вярата да завоюва още веднъж.