Непоносимо прекрасно: на изложбата на Алекзандър Маккуин в Лондон
Да посетя “Savage Beauty ” – изложбата, отдадена на творчеството на Алекзандър Маккуин – беше една от тези големи и неосъществими фантазии, които всички носим скрито някъде в сърцето си. Прочетох и разгледах всичко налично за експозицията в Ню Йорк и си споделих: “Е, нищо – в другия живот. ” И когато две години по-късно оповестиха, че изложбата ще се състои и в Лондон, още в първия вероятен ден си купих билет.
След една година очакване, ето ме в музея „ Виктория и Албърт “, много подранила – билетите за изложбата са с прецизен час. Докато очаквам, се пробвам да прегледам нещо из този голям и прелестен музей, само че мислите ми са напълно другаде и се подреждам на опашката рано-рано.
В наше време даже фантазиите са маркетинг – тъжно, само че факт. Изложбата е с главен спонсор Swarovski и това не трябва да се не помни нито за момент – надписите са на всички места, всичко блещука, раздават ни брошури, сувенирите са с камъчета, въобще спонсорът е наедно с титуляря. Но нямам нито време, нито предпочитание да се нервирам – огромните дървени порти се отварят и влизам в света на Маккуин.Експозицията е сходна на лабиринт, като в първите зали облеклата са подредени почти „ обикновено “, а по-късно дружно с смяната в работата на дизайнера се трансформира и ситуацията. Стени от кости и черепи, мрачни коридори, големи тайнствени ниши в по този начин наречения „ кабинет на куриозите “ – всичко е като пътешестване надолу, към тъмното и страшното, от което са родени най-красивите облекла на земята.
Да се опише за облеклата на Маккуин е невероятно – те са повече от картини, тъй като са в три измерения, а комбинацията от форми и материи е непроменяемо изумителна. Застанала в центъра на „ кабинета на куриозите “, си мислех, че в неговия свят има безусловно всичко – от пърхащи пеперуди и трептящи крила на птици, през кимона и садо-мазо ремъци, средновековни брони и наметки от тръни, корсети и най-фина дантела, до напръскани с кръв облекла и искрено странни и отблъскващи костюми. Съотношението сред красиво и ужасно е почти две към едно – необикновена храброст в един бизнес, където главната цел са продажбите. Стряскащите хрумвания на Маккуин са толкоз доста, че въобще не са индивидуален случаи – те са по-скоро симптоматика, безпогрешни знаци за света, който той е обитавал в кошмарите си. Но пък безупречната направа и фантазията на всяка движимост напряко стопират дъха. В света на модата единствен той съчетава от една страна безспорното майсторство на кройки и тегел, а от друга – безграничната фикция да трансформира и разрушава конвенциите в общоприетите трендове, силуети и цветове. Всички останали вършат или едното, или другото.
В дребна тъмна стая холограмата на Кейт Мос танцува във въздуха под музиката от „ Списъкът на Шиндлер “, към нея се завихря безкрайна рокля от бял тюл, до момента в който изчезне като малко облаче от пушек. И най-после – „ Атлантис “ – последната му сбирка приживе, взор в едно злокобно бъдеще, до което още не сме стигнали. Застанала на прага сред неговия свят и нашия, не можех да не си помисля, че в тези зали има толкоз доста неистова хубост и сбъднати фантазии, че може би Маккуин въпреки всичко е направил в този свят всичко, което е желал. До самия край.
След една година очакване, ето ме в музея „ Виктория и Албърт “, много подранила – билетите за изложбата са с прецизен час. Докато очаквам, се пробвам да прегледам нещо из този голям и прелестен музей, само че мислите ми са напълно другаде и се подреждам на опашката рано-рано.
В наше време даже фантазиите са маркетинг – тъжно, само че факт. Изложбата е с главен спонсор Swarovski и това не трябва да се не помни нито за момент – надписите са на всички места, всичко блещука, раздават ни брошури, сувенирите са с камъчета, въобще спонсорът е наедно с титуляря. Но нямам нито време, нито предпочитание да се нервирам – огромните дървени порти се отварят и влизам в света на Маккуин.Експозицията е сходна на лабиринт, като в първите зали облеклата са подредени почти „ обикновено “, а по-късно дружно с смяната в работата на дизайнера се трансформира и ситуацията. Стени от кости и черепи, мрачни коридори, големи тайнствени ниши в по този начин наречения „ кабинет на куриозите “ – всичко е като пътешестване надолу, към тъмното и страшното, от което са родени най-красивите облекла на земята.
Да се опише за облеклата на Маккуин е невероятно – те са повече от картини, тъй като са в три измерения, а комбинацията от форми и материи е непроменяемо изумителна. Застанала в центъра на „ кабинета на куриозите “, си мислех, че в неговия свят има безусловно всичко – от пърхащи пеперуди и трептящи крила на птици, през кимона и садо-мазо ремъци, средновековни брони и наметки от тръни, корсети и най-фина дантела, до напръскани с кръв облекла и искрено странни и отблъскващи костюми. Съотношението сред красиво и ужасно е почти две към едно – необикновена храброст в един бизнес, където главната цел са продажбите. Стряскащите хрумвания на Маккуин са толкоз доста, че въобще не са индивидуален случаи – те са по-скоро симптоматика, безпогрешни знаци за света, който той е обитавал в кошмарите си. Но пък безупречната направа и фантазията на всяка движимост напряко стопират дъха. В света на модата единствен той съчетава от една страна безспорното майсторство на кройки и тегел, а от друга – безграничната фикция да трансформира и разрушава конвенциите в общоприетите трендове, силуети и цветове. Всички останали вършат или едното, или другото.
В дребна тъмна стая холограмата на Кейт Мос танцува във въздуха под музиката от „ Списъкът на Шиндлер “, към нея се завихря безкрайна рокля от бял тюл, до момента в който изчезне като малко облаче от пушек. И най-после – „ Атлантис “ – последната му сбирка приживе, взор в едно злокобно бъдеще, до което още не сме стигнали. Застанала на прага сред неговия свят и нашия, не можех да не си помисля, че в тези зали има толкоз доста неистова хубост и сбъднати фантазии, че може би Маккуин въпреки всичко е направил в този свят всичко, което е желал. До самия край.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ