„Покойният ми брат ми каза в съня, че скоро ще се върне“. Реални истории за послания от починали:
Да. Починалите ни близки от време на време споделят с нас от отвъдното и има доста свидетелства за това. Представяме ви няколко действителни истории, които споделят за своя контакт с отишлите си близки:
„ Наскоро умря колежка на моя близка другарка. Младата, красива жена си отиде ненадейно за всички. Не бяха минали и четиридесет дни, когато тя се появи в съня на приятелката ми и я пита: „ Виж, тази рокля отива ли ми или не? “ Впрочем, роклята, с която била облечена, била тази, с която я погребали.
Тогава което моята другарка й задава контра въпрос: „ Къде отиваш? “ На което умрялата дава отговор: „ Как къде? На среща със брачна половинка ми. Трябва да дойде скоро. Трябва да го посрещна красиво.
На четиридесетия ден брачният партньор й умря също толкоз ненадейно и ненадейно за всички. “
***
„ Ако умрял човек изиска нещо насън, тогава би трябвало да извършите молбата му и да донесете това, което желае, на гробището.
Ако никой не си спомня умрелия дълго време или не е посещавал гроба му, тогава той може да пристигна насън, с цел да подсети за себе си. Например на рождения си ден. Тогава би трябвало да си спомните за енго, да си спомните по какъв начин е живял, какво е обичал, да разкажете за него на по-младите членове на фамилията, да разгледате фотосите му, да отидете на гробището, да донесете сладкиши или цветя на гроба.
Ако умрелият ви помоли да отидете на черква или да купите нещо, тогава молбата би трябвало да бъде изпълнена прецизно.
Един ден сънувах чичо ми, който умря, когато бях още дребна. Насън се оплака, че краката му се мокрят. В съня го видях да сочи краката си, които бяха обути с плетени вълнени чорапи.
На сутринта описах този сън на майка ми и попитах за какво чичо ми носи чорапи? Мама отговори, че тогава е имало проблеми с обувките и той бил заровен с вълнени чорапи. Когато околните му отишли на гроба му, видели, че далечният ъгъл на гроба се е срутил и там е стояла вода. Гробът бил пресъхнал, добавена е пръст и в общи линии молбата на умрелия била изпълнена. “
***
„ Преди няколко години майка ми умря. Рак. Приживе тя ходеше у дома с ръчно плетени пуловери, само че я погребахме в пола с блуза.
Тя не обичаше да върви по този начин. И един път ми се присъни, като ме попита: „ Защо не съм с пуловер? “ Бях доста изненада. Раздадох бонбони на децата за Бог да елементарни.
Няколко седмици по-късно още веднъж я сънувам. Приживе майка ми обичаше да плете. И в съня седеше и плетеше. Казвам й, мамо, какво правиш? А тя ми дава отговор троснато, че плете пуловер. Тогава хората ми споделиха, че би трябвало да се постави пуловер в ковчега й. Така и направиха. Никога повече не сънувах майка си. “
***
„ Когато брат ми умря, мислех, че ще полудея, ридаех, крещях и питах на глас за какво се е случило така… това продължи до 40 дни.
На 40-ия ден видях сън: седях в дома на родителите си и той седна до мен и ме прегърна. Исках и аз да го прегърна и да го целуна, само че той не ми разреши и въпреки в съня си да осъзнавах, че не е жив, лицето му беше обикновено на цвят.
Покойният ми брат ми сподели: „ Сестричке, стой да плачеш, по този начин е било нужно да стане, само че скоро ще се върна “.
Няколко години по-късно се роди внукът ми и два часа по-късно го държах на ръце. И внезапно бебето отвори очи, ухили се (така правеше брат ми) и още веднъж заспа. Днес той е на 5 години и от време на време ме назовава неговата дребна сестра, а по-късно се поправя: „ О, баба де! “
Сигурна съм, че внукът ми има душата на брат ми! “
***
„ Когато щерка ми, нашата Надежда, нашата светлина, умря, доста плаках. Вадех душата си и тази на околните си. Но една вечер я чух да ми приказва и да ме моли да не рева. „ Защото, мамо, ми е студено, доста студено! ” Стопли ме! Не плачи! “
Да, след това имаше сълзи, само че бяха разнообразни! Никога повече не чух гласа на щерка си! Но знам, че небето имам собствен ангел-пазител! “
***
„ Има нещо на този свят, неподвласстно на нашето схващане.Имах комшия, който ми описа следнатаистория.
Тя била младеж и имала по-малък брат, който се разболял и умрял. Майка й плачел непрекъснато. И съседката ми, тогава още момиче, сънувала.
Видяла по-малкия си брат, той бил във вода до колене. И молел сестра си да каже на мама да спре да плаче, другояче ще се удави. Момичето разказало на майка си за съня си. Найката избухнала в сълзи, само че това било последните сълзи.
И след известно време момичето отново имало сън: нейното радостно братче тича през зелена поляна и хваща пеперуда. Сестрата схванала, че брат й е добре. “
***
Когато работех като козметик, имах доста клиенти и един ден пристигна бременно момиче и с нея видяхедна баба (полупрозрачна, светла), която от дълго време беше умряла.
Описах бабата на момичето и й споделих името й. Едва тогава тя повярва и ми разреши да й оредам известието, което починалата баба имаше за нея: че скоро ще има здравословни проблеми, само че най-важното е да не се тревожи, всичко ще мине без последици, в случай че не се тревожи…
Днес баба е ангел-пазител на бебето, което въпросната клиентка роди. Родилката се разболя от „ корона “ в 8-мия месец (дори когато не знаеха нищо за тази гадости и нагнетяваха страх), само че беше спокойна и знаеше, че се грижат за нея и всичко ще бъде наред “.
А вие имали ли сте сходни прекарвания? Споделете в мненията.
