Недостиг на храна, бензин и надежда... Как тази страна се превърна в острова на тъгата
Да изпълни хладилника в жилището, който отдава на туристи, към този момент е целодневна задача за Йорди Гонзалес. Тя желае най-малко да е сигурна, че гостите ѝ ще разполагат с питиета и вода. Но пазаруването на бутилирана вода е съвсем непостижима задача.
"Трябва доста да обикалям и да диря. Почти на никое място няма вода ", споделя тя, представена от
Ситуацията е сходна и със закуската. Гонзалес купува плодове от пазара, само че яйцата са доста скъпи. Мляко на прахуляк пък се продава единствено за деца.
Йорди Гонзалес е израснала в Куба, претърпяла е икономическата рецесия от 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз, който е непосредствен сътрудник на Хавана, се разпада. Този интервал в Куба назовават "специалния ". По това време огромна част от популацията гладува. Сега е друго, споделя Гонзалес: "Има чувство за горест в Куба. Сякаш вдишваш нещастието. Страната е изморена и отегчена”.
Реденето по опашки е всекидневие
Реденето на опашки се е трансформирало в всекидневие за кубинците. Някои от тях подреждат членовете на фамилията си на опашка, с цел да се снабдят с пилешко месо, самун или цигари. На пазарите се оферират зеленчуци и плодове, само че след анулацията на втората валута - конвертируемото песо, елементарното кубинското песо внезапно загуби цената си.
"Хората към този момент съвсем не могат да заплащат за храна ", споделя кубинският икономист Омар Еверлени. Средната заплата през предходната година е била 3528 песос. Килограм мляко на прахуляк към този момент коства 1000 песос, а кг свинско месо - 300 песос.
Освен всичко останало, дизеловото гориво е все по-малко налично, тъй като държавното управление го употребява, с цел да създава електричество. Няколко електроцентрали едвам се оправят. Други към този момент са спрели работа. В провинцията електричеството нормално не работи нощем, с цел да се опазва електрическата инфраструктура в летните жеги. Без ледник или вентилатор при температури от над 30 градуса по Целзий, това несъмнено може да е изнервящо. "Хората не спят добре, не ядат добре. Нещо би трябвало да се направи”, споделя Еверлени.
Пандемията и войната се отразиха тежко на туризма
Туризмът, който е един от главните източници на доходи за Куба, прекомерно постепенно се възвръща след рецесията, провокирана от пандемията. Заради войната в Украйна прекомерно малко са и руснаците, които идват в Куба. Според Еверлени Куба е към момента надалеч от равнищата на туризма от 2018 и 2019 година, когато към 4 милиона души посещаваха страната. Икономистът приканва за повече еластичност в стопанската система от дълго време. Според него въведените ограничения са прекомерно неуверени и мудни.
"Също по този начин би било значимо да оставим малко настрани идеологическите въпроси ", споделя Еверлени. "Ако компания от Съединените щати желае да влага, Куба би трябвало да притегля капитал по-агресивно. " Според специалиста вложенията от чужбина са единственият късмет за Куба да излезе от рецесията. Въпреки това актуалният президент на Съединени американски щати Байдън до момента не е направил съвсем нищо за доближаването сред двете страни.
Недоволството пораства
Натискът се усилва, на някои места към този момент се появява опозиция. Във Facebook се популяризират видеоклипове на хора, които тропат по тенджери, с цел да изразят гнева си. Затова предходната седмица президентът Мигел Диас-Канел обществено прикани за самообладание и единодушие. Той упреква американската икономическа обсада за дефицита на артикули и предизвестява да не се употребява обстановката, с цел да се "атакува революцията ". Без подозрение това е намек към всеобщите митинги от предходната година.
Тогава хиляди хора излязоха по улиците в цялата страна, с цел да стачкуват против дефицита на храна, само че и за повече политическа и икономическа независимост. Около 400 бяха вкарани в пандиза, някои от тях с присъди до 25 години, в това число за протест, засегнатост на държавни чиновници, набези и вандализъм.
Надеждите на доста кубинци за повече бистрота и до през днешния ден не са се сбъднали. Правозащитниците подлагат на критика строгите правосъдни присъди против стачкуващите. Според кубинските управляващи обаче те са изцяло законосъобразни.
Все повече кубинци напущат страната
През последните месеци десетки хиляди напуснаха страната. Кубинската дирекция по миграцията разказва това като естествен миграционен поток и "естествено събитие ", защото Куба е остров. Но икономистът Еверлени вижда в емиграцията следващ проблем за Куба. Младите хора явно не виждат никакви вероятности в страната. "Откъде ще пристигна работната ръка след пет или 10 години, с цел да финансира застаряващото население? Куба е изправена пред сериозен демографски проблем ", счита той.
Има обаче и една добра страна на емиграцията. Повечето кубинци превеждат назад долари или евро на фамилиите си на карибския остров. Около 50-60% от популацията се възползва от паричните преводи. По този метод Куба може да се задържи на повърхността за още известно време.
"Трябва доста да обикалям и да диря. Почти на никое място няма вода ", споделя тя, представена от
Ситуацията е сходна и със закуската. Гонзалес купува плодове от пазара, само че яйцата са доста скъпи. Мляко на прахуляк пък се продава единствено за деца.
Йорди Гонзалес е израснала в Куба, претърпяла е икономическата рецесия от 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз, който е непосредствен сътрудник на Хавана, се разпада. Този интервал в Куба назовават "специалния ". По това време огромна част от популацията гладува. Сега е друго, споделя Гонзалес: "Има чувство за горест в Куба. Сякаш вдишваш нещастието. Страната е изморена и отегчена”.
Реденето по опашки е всекидневие
Реденето на опашки се е трансформирало в всекидневие за кубинците. Някои от тях подреждат членовете на фамилията си на опашка, с цел да се снабдят с пилешко месо, самун или цигари. На пазарите се оферират зеленчуци и плодове, само че след анулацията на втората валута - конвертируемото песо, елементарното кубинското песо внезапно загуби цената си.
"Хората към този момент съвсем не могат да заплащат за храна ", споделя кубинският икономист Омар Еверлени. Средната заплата през предходната година е била 3528 песос. Килограм мляко на прахуляк към този момент коства 1000 песос, а кг свинско месо - 300 песос.
Освен всичко останало, дизеловото гориво е все по-малко налично, тъй като държавното управление го употребява, с цел да създава електричество. Няколко електроцентрали едвам се оправят. Други към този момент са спрели работа. В провинцията електричеството нормално не работи нощем, с цел да се опазва електрическата инфраструктура в летните жеги. Без ледник или вентилатор при температури от над 30 градуса по Целзий, това несъмнено може да е изнервящо. "Хората не спят добре, не ядат добре. Нещо би трябвало да се направи”, споделя Еверлени.
Пандемията и войната се отразиха тежко на туризма
Туризмът, който е един от главните източници на доходи за Куба, прекомерно постепенно се възвръща след рецесията, провокирана от пандемията. Заради войната в Украйна прекомерно малко са и руснаците, които идват в Куба. Според Еверлени Куба е към момента надалеч от равнищата на туризма от 2018 и 2019 година, когато към 4 милиона души посещаваха страната. Икономистът приканва за повече еластичност в стопанската система от дълго време. Според него въведените ограничения са прекомерно неуверени и мудни.
"Също по този начин би било значимо да оставим малко настрани идеологическите въпроси ", споделя Еверлени. "Ако компания от Съединените щати желае да влага, Куба би трябвало да притегля капитал по-агресивно. " Според специалиста вложенията от чужбина са единственият късмет за Куба да излезе от рецесията. Въпреки това актуалният президент на Съединени американски щати Байдън до момента не е направил съвсем нищо за доближаването сред двете страни.
Недоволството пораства
Натискът се усилва, на някои места към този момент се появява опозиция. Във Facebook се популяризират видеоклипове на хора, които тропат по тенджери, с цел да изразят гнева си. Затова предходната седмица президентът Мигел Диас-Канел обществено прикани за самообладание и единодушие. Той упреква американската икономическа обсада за дефицита на артикули и предизвестява да не се употребява обстановката, с цел да се "атакува революцията ". Без подозрение това е намек към всеобщите митинги от предходната година.
Тогава хиляди хора излязоха по улиците в цялата страна, с цел да стачкуват против дефицита на храна, само че и за повече политическа и икономическа независимост. Около 400 бяха вкарани в пандиза, някои от тях с присъди до 25 години, в това число за протест, засегнатост на държавни чиновници, набези и вандализъм.
Надеждите на доста кубинци за повече бистрота и до през днешния ден не са се сбъднали. Правозащитниците подлагат на критика строгите правосъдни присъди против стачкуващите. Според кубинските управляващи обаче те са изцяло законосъобразни.
Все повече кубинци напущат страната
През последните месеци десетки хиляди напуснаха страната. Кубинската дирекция по миграцията разказва това като естествен миграционен поток и "естествено събитие ", защото Куба е остров. Но икономистът Еверлени вижда в емиграцията следващ проблем за Куба. Младите хора явно не виждат никакви вероятности в страната. "Откъде ще пристигна работната ръка след пет или 10 години, с цел да финансира застаряващото население? Куба е изправена пред сериозен демографски проблем ", счита той.
Има обаче и една добра страна на емиграцията. Повечето кубинци превеждат назад долари или евро на фамилиите си на карибския остров. Около 50-60% от популацията се възползва от паричните преводи. По този метод Куба може да се задържи на повърхността за още известно време.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ