Н. Ваньов: Шансът да фалира най-голямата икономика е минимален
Да банкрутира най-голямата стопанска система в света би означавало " деня на Страшния съд " за финансовите пазари, само че шансът това да се случи е най-малък.
Това съобщи финансистът Николай Ваньов в рубриката " Портфейл " на Дарик радио и Darik Business Review във връзка договарянията и постигнатото съглашение за тавана на държавния дълг в Съединените щати.
" Всяка година Съединени американски щати стигат един таван на дълга, който е избран със закон и би трябвало да бъде предоговорен. Още от времето на първата администрация на Джо Байдън страната поддържа големи бюджетни дефицити.
Понякога те доближават двуцифрени стойности, само че никой не обръща кой знае какво внимание на това, тъй като те се финансират от целия свят. Но този таван на дълга е нужен, с цел да могат Щатите да продължат да емитират облигации и да се разплащат с кредиторите си ", изясни Ваньов.
Той напомни, че в края на първия мандат на президента Барак Обама също се стигна до сходна обстановка, при която републиканците и демократите дълго време не можеха да реализират сделка за тавана на дълга.
Тогава това даже доведедо прекъсване на работата на част от федералните държавни служби.
" Републиканците договориха заледяване на обществените заплащания на настоящото им равнище с късмет за покачването им през 2024 година, в случай че това се наложи от инфлацията. Оставиха обаче опцията за повишение на разноските за защита.
Освен това се стопират обществените помощи и ваучерите за храна, въведени по време на пандемията от COVID-19 и възлизащи на близо 1000 $ месечно на човек, като към този момент ще се дават на безработните, единствено в случай че те от време на време се връщат на пазара на труда ", сподели още Ваньов.
Според него, този развой по предоговарянето на дълга е задоволително добре утъпкан и евентуално това няма да е последният път, в който на републиканците и демократите ще им се постанова да водят сходни договаряния.
Защото, по всичко проличава, че американската стопанска система ще продължи да работи на недостиг още дълги години напред.
" Колкото и дълг да емитират, Федералният запас постоянно може да го купи. Аз имам една доктрина, която, частично, стартира да се удостоверява, и тя е обвързвана с инфлацията. В момента, в който дългът се усили доста -както номинално, по този начин и като дял от брутния вътрешен артикул, идва една по-сериозна инфлация, която в Съединени американски щати доближи съвсем 10%, вследствие на което Брутният вътрешен продукт нараства по-силно, а дългът се обезценява.
В бъдеще евентуално ще виждаме едни по-сгъстени цикли, в които ще имаме 1-2 години висока инфлация, след което 1-2 години със спадаща инфлация и сред 8 и 10 години с естествена инфлация ", разяснява финансистът.
Той сподели още, че след така наречен ера на нулевите лихви финансовите системи са се пренастроили и към този момент не са подготвени за връщане в " остарялото време " със прецизно затегнатите дългови тавани и високите лихвени проценти.
" В последна сметка, видяно в световен проект, тези нулеви лихви и спадътв цената на капитала доведоха и до много позитивни неща - като благоприятни условия за вложения, като бизнес развиване и т. н. ", сподели още Николай Ваньов.
По мотив паралелите с България обаче, той сподели, че тук нещата стоят по по-различен метод и управлението на бюджетните дефицити, в действителност, е добра процедура.
" Глобалната стопанска система етолкова обвързвана, че когато Съединени американски щати работят на недостиг, той се трансферира доста бързо по целия свят, като условия за стопански напредък.
Ако България работи на недостиг обаче, единственият резултат ще е утежняване на доверието от финансовите пазари, тъй като сме относително дребна стопанска система. В Съединени американски щати този проблем не съществува ", изясни Ваньов.
Това съобщи финансистът Николай Ваньов в рубриката " Портфейл " на Дарик радио и Darik Business Review във връзка договарянията и постигнатото съглашение за тавана на държавния дълг в Съединените щати.
" Всяка година Съединени американски щати стигат един таван на дълга, който е избран със закон и би трябвало да бъде предоговорен. Още от времето на първата администрация на Джо Байдън страната поддържа големи бюджетни дефицити.
Понякога те доближават двуцифрени стойности, само че никой не обръща кой знае какво внимание на това, тъй като те се финансират от целия свят. Но този таван на дълга е нужен, с цел да могат Щатите да продължат да емитират облигации и да се разплащат с кредиторите си ", изясни Ваньов.
Той напомни, че в края на първия мандат на президента Барак Обама също се стигна до сходна обстановка, при която републиканците и демократите дълго време не можеха да реализират сделка за тавана на дълга.
Тогава това даже доведедо прекъсване на работата на част от федералните държавни служби.
" Републиканците договориха заледяване на обществените заплащания на настоящото им равнище с късмет за покачването им през 2024 година, в случай че това се наложи от инфлацията. Оставиха обаче опцията за повишение на разноските за защита.
Освен това се стопират обществените помощи и ваучерите за храна, въведени по време на пандемията от COVID-19 и възлизащи на близо 1000 $ месечно на човек, като към този момент ще се дават на безработните, единствено в случай че те от време на време се връщат на пазара на труда ", сподели още Ваньов.
Според него, този развой по предоговарянето на дълга е задоволително добре утъпкан и евентуално това няма да е последният път, в който на републиканците и демократите ще им се постанова да водят сходни договаряния.
Защото, по всичко проличава, че американската стопанска система ще продължи да работи на недостиг още дълги години напред.
" Колкото и дълг да емитират, Федералният запас постоянно може да го купи. Аз имам една доктрина, която, частично, стартира да се удостоверява, и тя е обвързвана с инфлацията. В момента, в който дългът се усили доста -както номинално, по този начин и като дял от брутния вътрешен артикул, идва една по-сериозна инфлация, която в Съединени американски щати доближи съвсем 10%, вследствие на което Брутният вътрешен продукт нараства по-силно, а дългът се обезценява.
В бъдеще евентуално ще виждаме едни по-сгъстени цикли, в които ще имаме 1-2 години висока инфлация, след което 1-2 години със спадаща инфлация и сред 8 и 10 години с естествена инфлация ", разяснява финансистът.
Той сподели още, че след така наречен ера на нулевите лихви финансовите системи са се пренастроили и към този момент не са подготвени за връщане в " остарялото време " със прецизно затегнатите дългови тавани и високите лихвени проценти.
" В последна сметка, видяно в световен проект, тези нулеви лихви и спадътв цената на капитала доведоха и до много позитивни неща - като благоприятни условия за вложения, като бизнес развиване и т. н. ", сподели още Николай Ваньов.
По мотив паралелите с България обаче, той сподели, че тук нещата стоят по по-различен метод и управлението на бюджетните дефицити, в действителност, е добра процедура.
" Глобалната стопанска система етолкова обвързвана, че когато Съединени американски щати работят на недостиг, той се трансферира доста бързо по целия свят, като условия за стопански напредък.
Ако България работи на недостиг обаче, единственият резултат ще е утежняване на доверието от финансовите пазари, тъй като сме относително дребна стопанска система. В Съединени американски щати този проблем не съществува ", изясни Ваньов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ