Да бъдеш обичан е много хубаво и приятно, но има

Да бъдеш обичан е доста хубаво и прелестно, само че има нещо още по-важно от любовта – уважението. Без него всяка любов и връзки биха били опорочени, биха изгубили най-ценното, което ги прави устойчиви във времето. Да бъдеш почитан от време на време се оказва доста по-трудно, в сравнение с всичко останало. Още по-трудно е, в случай че години наред си допускал да бъдеш третиран по непочтителен метод от родителите си, брачна половинка, шефа си, от хората към теб, само че най-крайната фаза на това е да изгубиш самоуважението си. Тогава пътят назад в действителност е дълъг и бодлив. Най-страшно е в случай че сами повярвате, че не заслужавате да бъдете ценени и уважавани.

Вероятно сте чували истории за дами, които са разрешили да бъдат възприемани като слугини, движимости, като длъжни на останалите, пренебрегвайки личните си потребности, в сгода на тези, които ги потъпкват (а те доста елементарно привикват да се „ качат на главите ви ” и нямат никакво желание да слязат оттам). Или сте недоумявали по какъв начин пред очите ви самоуверени дами с куп достолепия са се оставили да бъдат безусловно обезличени от изпепеляваща обич и са се превръщали в марионетки, напълно подчинени и зависещи от обекта на любовта си... Или пък заслепени от професионална упоритост хора са потъпквали ежедневно достолепието си, в името на това да останат да работят във компанията, в която са, подлагайки се на какви ли не унижения... а с какъв брой ли неща сме склонни да създадем компромис, поради пари? От невъзможност и обезсърчение? Много са аргументите, които могат да ни доведат до краха на самоуважението ни, а границата сред него и себеомразата е доста тънка и незабележима. Навлизаме в рискова територия!

Да отстояваме правилата си. Дори да сме позволили да бъдем унижавани, към момента има метод да накараме другите да ни почитат и да се отнасят с нас по този начин, както заслужаваме. Но това няма да стане без да въведем промени в живота си, в разбиранията си, в държанието си. Първото, от което би трябвало да се ръководим, са правилата ни. Но не тези, които са ни наложени извън – от родителите, от обществото или от който и да е различен, а от личните ни възгледи и показа за вярно и неправилно. Те постоянно ще ни водят и ще са нашето мерило за всичко, с което се захванем и ще ни демонстрират правилния път, когато се питаме дали не сме се отклонили, още веднъж.

Да се харесваме, одобряваме и обичаме. Тези простички неща се оказват изненадващо сложни за всеки, който желае да завоюва уважението на другите. Но харесва ли ни или не, единственият метод да успеем да вдъхнем почит измежду останалите е, в случай че се научим да го излъчваме. А той не е нищо друго, с изключение на вътрешната ни религия в нас самите, както и увереността, с която „ заразяваме ”. Ако демонстрираме, че се ценим (което не значи да се надуваме излишно), бихме постигнали доста повече триумфи, в сравнение с в случай че се свиваме в черупката си с вярата някой да ни забележи.

Да покажем какво можем. Ако към този момент сме повярвали, че сме способни и сме станали уверени, е време да подкрепим мислите си с дейности. Ако желаете да бъдете оценени от началника си, напишете си добре „ домашното ” – подгответе план, от който да няма по какъв начин да не остане впечатлен, съставете му презентация, докажете му, че има аргументи да ви цени. Вкъщи, измежду околните, вместо да се ядосвате, че не ви правят оценка, направете нещо, с което да им покажете същинската си стойност. Нека схванат за какво сте толкоз незаменими и за какво би трябвало да ви почитат.

Покажете, че заслужавате всичко, което желаете да получите.

Да се грижим за себе си. Съгласете се, че усещането, което оставяте за себе си, значително зависи от метода, по който изглеждате и се държите.

Ако сте на работа, изглеждайте и се дръжте на равнище. Отнасяйте се с сътрудниците по този начин, че да ви одобряват насериозно, без да злословят зад тила ви, че с вас не може да се приказва. Просто си оставяйте една лека отдалеченост, зад която да браните персоналното си пространство, без да сте неучтиви.

Ако сте на управителен пост и позицията ви изисква да вдъхвате почит, постарайте се чиновниците ви да ви почитат и да извършват заръките ви, без да всявате боязън и ненавист. Бъдете дипломатични и настоятелен, допускайте ги умерено до вас, тъй че във ваше лице да виждат обективен, рационален и кадърен началник, който знае какво прави.

Ако сте стопанка или майка и прекарвате множеството време вкъщи, не се обезличавайте. Намирайте време в натоварения си график от отговорности и отговорности да се погледнете в огледалото, да извършите нещо персонално за себе си, въпреки и за половин час, не допускайте да се пренебрегвате в името на каквото и на който и да е.

Ако сте влюбени, колкото и да ви се желае да поставите света в краката на другия, не го правете! Не му се давайте напълно, не се разкривайте изцяло и не го обичайте повече от себе си. Така той може и да ви обича, само че няма да ви почита. Много повече ще ви оцени, в случай че му покажете, че държите на това, което сте и няма да вършиме взаимни отстъпки със себе си.

Ако срещнете съпротивата на тези, на които им е добре да се отнасяте към личната си персона неуважително и да им угаждате – не им се оставяйте да ви върнат в познатия коловоз на безличието. Те рано или късно ще свикнат, че сте ги сложили на мястото им и ще са принудени да стартират да ви почитат. А нали това е, което желаете, в действителност?