Да бъдат или да не бъдат опростени 1,6 млн. лв. ромски дългове?
Да бъдат или да не бъдат... опростени общо 1,6 млн. лв. задължения на роми от пловдивския квартал " Столипиново "? Това е въпросът! На дневен ред е отново той. А след себе си носи още куп сходни питания. Защото ромските отговорности не са факт единствено поради наеми на общински жилища в Пловдив.
От години държавни и общински структури непрекъснато мислят тактики и способи, с които по-ефективно да интегрират ромите в страната. Очевидно, без триумф. Същият интерес, какъвто превъзбуди публичното мнение с концепцията на военния министър Красимир Каракачанов за раждаемостта и абортите, провокира в този момент и въпросът с опрощаване задълженията на ромите в Пловдив. Като претекст за мярката бяха посочени огромни загуби в активите на " Жилфонд ".
Хубаво е да има такива дела. Да се оказва помощ на хората. Но на тези, които в действителност имат потребност. На хилядите хора с увреждания, на фамилиите, затънали в задължения от банкови заеми заради неспособност да посрещат обикновените потребности с месечните си хонорари. Да се поема лекуване на страдащи от тежки болести българи. Да се подтиква раждаемостта на българчета.
Да! Вярно, след това се оказа, че такова предложение няма да бъде отправено нито от община Пловдив, нито от шефа на пловдивското общинско дружество. Но за какво се прави всичко това? Някой желае изкуствено да нагнетява напрежение сред българи и роми, за " разделяй и владей "? Но никой не схваща, че в случай че възникне спор сред самите жители, ще оцелеят единствено тези, които " живеят " по най-високите етажи или най-бързите, съумели да се измъкнат през " Терминал 2 ".
От това, обаче, ще изгубят точно тези - избавилите се. А родителите на последните оживели български деца ще имат един избор - още при раждането им да ги записват с непозната народност, с цел да живеят и израстват при обикновено условия. И на тях кой ще им опрости сметките за ток и вода, които всяка година стават все по-непосилни и несъразмерно високи, по отношение на приходите? Е, когато настъпи този миг най-малко няма да има протестиращи и мрънкащи. Няма да има досадни майки, които да " висят на главата на премиера ". Няма да има пенсионери, които да затрудняват бюджета. Защото и бюджет няма да има.
В България ще бъде безшумно. И тъмно - такова, каквото е било преди 1878 година Защото тези, които отхвърлят да работят в този момент, с цел да си заплащат отговорностите, няма да го вършат и в бъдеще. А другите, които са привикнали да бъдат в майчинство още от детството си, ще продължат да бъдат в непрестанно такова. Но най-страшно ще е, в случай че сходно решение фактически тихомълком стане факт. Защото не е невероятно!
Дали става въпрос за двойна игра, дали по този метод се търсят гласове за идните локални избори, или в действителност някой ден ще бъдат опростени отговорностите за наем на общински жилища на роми от " Стoлипиново ", към този момент не става изрично ясно. Отговорите на всички тези въпроси, може би, в никакъв случай няма да научим. Факт е, че въобще някой в миналото си го е помислил и го е загатнал обществено! И в случай че се бе случило за чия сметка щеше да е? Е, още милион и половина няма да ни " бутнат ".
Автор: Атанаска Маркова
От години държавни и общински структури непрекъснато мислят тактики и способи, с които по-ефективно да интегрират ромите в страната. Очевидно, без триумф. Същият интерес, какъвто превъзбуди публичното мнение с концепцията на военния министър Красимир Каракачанов за раждаемостта и абортите, провокира в този момент и въпросът с опрощаване задълженията на ромите в Пловдив. Като претекст за мярката бяха посочени огромни загуби в активите на " Жилфонд ".
Хубаво е да има такива дела. Да се оказва помощ на хората. Но на тези, които в действителност имат потребност. На хилядите хора с увреждания, на фамилиите, затънали в задължения от банкови заеми заради неспособност да посрещат обикновените потребности с месечните си хонорари. Да се поема лекуване на страдащи от тежки болести българи. Да се подтиква раждаемостта на българчета.
Да! Вярно, след това се оказа, че такова предложение няма да бъде отправено нито от община Пловдив, нито от шефа на пловдивското общинско дружество. Но за какво се прави всичко това? Някой желае изкуствено да нагнетява напрежение сред българи и роми, за " разделяй и владей "? Но никой не схваща, че в случай че възникне спор сред самите жители, ще оцелеят единствено тези, които " живеят " по най-високите етажи или най-бързите, съумели да се измъкнат през " Терминал 2 ".
От това, обаче, ще изгубят точно тези - избавилите се. А родителите на последните оживели български деца ще имат един избор - още при раждането им да ги записват с непозната народност, с цел да живеят и израстват при обикновено условия. И на тях кой ще им опрости сметките за ток и вода, които всяка година стават все по-непосилни и несъразмерно високи, по отношение на приходите? Е, когато настъпи този миг най-малко няма да има протестиращи и мрънкащи. Няма да има досадни майки, които да " висят на главата на премиера ". Няма да има пенсионери, които да затрудняват бюджета. Защото и бюджет няма да има.
В България ще бъде безшумно. И тъмно - такова, каквото е било преди 1878 година Защото тези, които отхвърлят да работят в този момент, с цел да си заплащат отговорностите, няма да го вършат и в бъдеще. А другите, които са привикнали да бъдат в майчинство още от детството си, ще продължат да бъдат в непрестанно такова. Но най-страшно ще е, в случай че сходно решение фактически тихомълком стане факт. Защото не е невероятно!
Дали става въпрос за двойна игра, дали по този метод се търсят гласове за идните локални избори, или в действителност някой ден ще бъдат опростени отговорностите за наем на общински жилища на роми от " Стoлипиново ", към този момент не става изрично ясно. Отговорите на всички тези въпроси, може би, в никакъв случай няма да научим. Факт е, че въобще някой в миналото си го е помислил и го е загатнал обществено! И в случай че се бе случило за чия сметка щеше да е? Е, още милион и половина няма да ни " бутнат ".
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ