Кардиохирург с апел към Здравното министерство
Д-р Тихомир Христов – кардиохирург в УМБАЛ " Проф. доктор Александър Чирков “ в София, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Д-р Христов, какви са провокации пред актуалните медици? Знаем какъв брой доста нови заболявания се откриват с всеки минал ден, и това е може би поради напрежението, който имаме. Защото не може да отречем, че животът ни е толкоз забързан, толкоз динамичен, доста хора прегряват, все по-често се следи това. Затова какви провокации срещате в персонално вие във вашата специалност през днешния ден?
Така е. Хората в днешното забързано всекидневие, в което са подложени на мощен стрес, са по-често прочувствени и много напрегнати и изнервени, което от време на време е проблем в връзката с лекаря, и е проблем в работата с такива пациенти. Тъй като тези пациенти в устрема си да свършат всичко доста бързо, тъй като ги притиска график, работно време или други срещи, не помнят да упоменат някои от най-важните признаци, които имат. Или от друга позиция, когато пациентите са извънредно напрегнати, извънредно изморени, това дава почва за развиването на много хронични болести, които в следствие понижават тяхното качество на живот.
Как тогава подхождате към вашите пациенти, когато не успявате да ги разберете от първия път? Говорим си на първо равнище връзката, тъй като тя е доста значима, сред пациента и лекаря, какво предприемате вие? Вие сте млад доктор, какви подходи прилагате?
На първо място аз мисля, че лекарят би трябвало да бъде ненапълно и другар на пациента. Най-важното нещо е лекарят да е спокоен, да изслуша пациента, тъй като от време на време в общите приказки, които пациентът изрича, се намира тъкмо това, което лекарят пита. Точно по тази причина лекарят би трябвало да слуша пациента и ориентирано да задава въпроси, с цел да може самият пациент, даже и първоначално да не осъзнае какво го питат, ориентираните въпроси да му подскажат тъкмо от какво има потребност лекарят като информация, с цел да се реализира най-хубаво, да се снеме най-хубава анамнеза, и да се премине към най-хубавото лекуване.
Какво персонално вас ви подтиква да се развивате в областта на кардиохирургията?
За мое благополучие аз имах опцията да попадна в болничното заведение, в която се е зародила актуалната кардиохирургия, имах опцията да се образовам от едни от най-големите имена в тази сфера, което ми даде доста. Даде ми първо практични и теоретични познания, след което ме научи, че в никакъв случай хирург не би трябвало да се отхвърля от пациента си, постоянно би трябвало да се бори до дъно за пациентите и да дава всичко от себе си. Тогава се получават положителните резултати от лекуването на пациентите.
Радвам се, че в болница " Александър Чирков “, както и вие споменахте, разполагаме с най-съвременна инсталация, и другото по-важно нещо, с което ние разполагаме – лекари, които могат да работят с тази модерна инсталация, защото както в кардиохирургията, така и във всички специалности, бъдещето е в роботизираната хирургия, в хирургията с миниинвазивен достъп. Радвам се, че ние вървим напред, развиваме се и следваме най-съвременните стандарти за лекуване с кардиохирургията. Това ме прави благополучен.
Това в действителност е доста хубаво, когато вие се чувствате благополучен в атмосферата, в която работите - основно и значимо за всяка една област. Д-р Христов, какви модерни способи съществуват в кардиохирургията и какво бихте посъветвали хората, които се нуждаят от вас, от сходни експерти?
Нашата болница не прави изключение от всички интернационалните лечебни заведения, от всички интернационалните трендове. Ние също се стремим към миниинвазивната кардиохирургия, стремим се да използваме все по-малки сечения, тъй че пациентите да се възстановят доста бързо. Вече напълно общоприети използваме миниинвазивната кардиохирургия за промяна на аортна клапа, когато има притеснение на аортната клапа или стеноза на аортната клапа, сменяме самата аортна класа с дребен достъп, което ни дава опция пациентът бързо да бъде изведен от реанимация, да се възвърне и доста по-бързо да се върне към естествената си физическа интензивност преди да се разболее.
Винаги се стремим да дадем на пациентите оптималното, с цел да се усещат добре. И за какво го споделям? Защото когато пациентът страда от исхемична болест на сърцето или сърдечна непълнота, той има лимитиран физически развой, т.е. той не може да прави естествената си физическа интензивност денем, защото получава болки, зной, тежест и стягане в гърдите. Когато пристигна при нас и ние го оперираме, пациентът си потегля към този момент без тези недоволства. Той има задоволително въздух, задоволително О2, най-важното – има задоволително огромна мотивация за живот.
Де факто в случай че по този начин подходим към нещата, бих споделил, че ние връщаме животът на хората сред 60 и 80-годишна възраст, даваме им нов старт на живот, тъй че те да се усещат потребни за себе си и за семейство. И към този момент във все по-развиващата се обществена среда, в която живеем, от ден на ден възрастни хора, които пътуват в разнообразни страни, които са оставили тъкмо тези страсти за края, след пенсионирането си. И аз се веселя, че ние може да им помогнем да се усеща добре, се усещат потребни както за себе си, по този начин е на своите близки.
А що се отнася до нашата клиника, стараем се да се развиваме оптимално доста. Колегите, професорите постоянно натъртват на обстоятелството, че би трябвало ние, младите, да поносим развиване, за което ние да сме признателни. Изпращат ни постоянно на разнообразни образования в чужбина. Цялата концепция е да вземем нови познания и да ги експлоатираме в България, тъй че нашите пациенти да получат най-качественото и най-модерно лекуване, което в действителност те заслужават. Това е повода: Пациентът заслужава качествено, съвременно лекуване, и ние се стараем да предоставяме тъкмо това.
Похвално е това, че вие сте млад доктор и сте избрал да помагате на хората в България, да останете да се развивате тук. Споменахте за образованията, където ви пращат в чужбина, само че вие се връщате и практикувате лекарската специалност на локална почва. Какво ви задържа, докторе или по-скоро стимулира да практикувате специалност Лекар в България?
Мотивира ме фамилията ми. Със брачната половинка ми още първоначално, когато завършвах образованието си, говорихме си, чудехме се дали да емигрираме в чужбина, стимулирано от по-високото възнаграждение, само че преценихме, че желаеме да отгледаме децата си в България, тук, с цел да не губят връзката и корените с българското. И това се оказа извънредно положително решение за нас, защото болничното заведение, в която работя ми дава безусловно поле за изява. Децата ми се усещат спокойни и щастливи, и аз се усещам спокоен и благополучен. Може би когато сътрудниците намерят място, където се усещат щастливи в България, няма да напущат България. За страдание тук идва и общественият фактор.
Надявам се в действителност да се направи към този момент една последна промяна в опазването на здравето, тъй че да не се постанова сътрудниците да работят на две и на три места, тъй като никой не печели - нито пациентът, нито лекарят, от това медицинският личен състав да е изтощен.
Така е, да.
Просто никой не печели. Надявам се да се направя една смислена промяна, с цел да може в нашия бранш да има едно почтено възнаграждение, тъй като желая да кажа, че и медицинските сестри, да им благодаря, тъй като без тях нашата работа няма да бъде допустима. Благодарение на тях ние може умерено да лекуваме и да упражняваме специалността си. Така че се надявам като един зов към Здравно министерство и към всички виновни управляващи за една качествена промяна на здравната система. Да се направи по този начин, че когато избрана пътека не стига, в смисъл подобен не постоянно парите по една клинична пътека са задоволителни за лекуването на някой пациент – да се измисли някакъв механизъм за дофинансиране, с цел да може лечебните заведения да не изпадат в обстановки, в които да платят за лекуване, а клиничната пътека да не им възвърне сумата, което е също значимо. Общо взето се надявам на най-хубаво.
Пожелаваме ви най-хубавото, то е положително и за цяла България, нашите лекари да остана тук, да се развиват, да желаят да работят тази специалност. Защото знаете, казусът с неналичието на експерти у нас не е загадка, не е от в този момент, няма да открием топлата вода, само че въпросът в действителност е да бъда направена една качествена промяна в бранша " Здравеопазване “.
Истината е, че никой сътрудник не е учил, с цел да напусне България, никой от нас няма предпочитание да напусне България, повярвайте ми. Всички ние желаеме да си останем тук при своите фамилии, при своите близки и другари. Понякога, за жалост, обстановката ни кара да напуснем страната, само че няма доктор, който да запише да учи медицина с концепцията, че ще напусне България. Всички желаеме да сме тук и да се развиваме в България. Надяваме се да ни дават почва за развиване и разцвет.
Д-р Христов, какви са провокации пред актуалните медици? Знаем какъв брой доста нови заболявания се откриват с всеки минал ден, и това е може би поради напрежението, който имаме. Защото не може да отречем, че животът ни е толкоз забързан, толкоз динамичен, доста хора прегряват, все по-често се следи това. Затова какви провокации срещате в персонално вие във вашата специалност през днешния ден?
Така е. Хората в днешното забързано всекидневие, в което са подложени на мощен стрес, са по-често прочувствени и много напрегнати и изнервени, което от време на време е проблем в връзката с лекаря, и е проблем в работата с такива пациенти. Тъй като тези пациенти в устрема си да свършат всичко доста бързо, тъй като ги притиска график, работно време или други срещи, не помнят да упоменат някои от най-важните признаци, които имат. Или от друга позиция, когато пациентите са извънредно напрегнати, извънредно изморени, това дава почва за развиването на много хронични болести, които в следствие понижават тяхното качество на живот.
Как тогава подхождате към вашите пациенти, когато не успявате да ги разберете от първия път? Говорим си на първо равнище връзката, тъй като тя е доста значима, сред пациента и лекаря, какво предприемате вие? Вие сте млад доктор, какви подходи прилагате?
На първо място аз мисля, че лекарят би трябвало да бъде ненапълно и другар на пациента. Най-важното нещо е лекарят да е спокоен, да изслуша пациента, тъй като от време на време в общите приказки, които пациентът изрича, се намира тъкмо това, което лекарят пита. Точно по тази причина лекарят би трябвало да слуша пациента и ориентирано да задава въпроси, с цел да може самият пациент, даже и първоначално да не осъзнае какво го питат, ориентираните въпроси да му подскажат тъкмо от какво има потребност лекарят като информация, с цел да се реализира най-хубаво, да се снеме най-хубава анамнеза, и да се премине към най-хубавото лекуване.
Какво персонално вас ви подтиква да се развивате в областта на кардиохирургията?
За мое благополучие аз имах опцията да попадна в болничното заведение, в която се е зародила актуалната кардиохирургия, имах опцията да се образовам от едни от най-големите имена в тази сфера, което ми даде доста. Даде ми първо практични и теоретични познания, след което ме научи, че в никакъв случай хирург не би трябвало да се отхвърля от пациента си, постоянно би трябвало да се бори до дъно за пациентите и да дава всичко от себе си. Тогава се получават положителните резултати от лекуването на пациентите.
Радвам се, че в болница " Александър Чирков “, както и вие споменахте, разполагаме с най-съвременна инсталация, и другото по-важно нещо, с което ние разполагаме – лекари, които могат да работят с тази модерна инсталация, защото както в кардиохирургията, така и във всички специалности, бъдещето е в роботизираната хирургия, в хирургията с миниинвазивен достъп. Радвам се, че ние вървим напред, развиваме се и следваме най-съвременните стандарти за лекуване с кардиохирургията. Това ме прави благополучен.
Това в действителност е доста хубаво, когато вие се чувствате благополучен в атмосферата, в която работите - основно и значимо за всяка една област. Д-р Христов, какви модерни способи съществуват в кардиохирургията и какво бихте посъветвали хората, които се нуждаят от вас, от сходни експерти?
Нашата болница не прави изключение от всички интернационалните лечебни заведения, от всички интернационалните трендове. Ние също се стремим към миниинвазивната кардиохирургия, стремим се да използваме все по-малки сечения, тъй че пациентите да се възстановят доста бързо. Вече напълно общоприети използваме миниинвазивната кардиохирургия за промяна на аортна клапа, когато има притеснение на аортната клапа или стеноза на аортната клапа, сменяме самата аортна класа с дребен достъп, което ни дава опция пациентът бързо да бъде изведен от реанимация, да се възвърне и доста по-бързо да се върне към естествената си физическа интензивност преди да се разболее.
Винаги се стремим да дадем на пациентите оптималното, с цел да се усещат добре. И за какво го споделям? Защото когато пациентът страда от исхемична болест на сърцето или сърдечна непълнота, той има лимитиран физически развой, т.е. той не може да прави естествената си физическа интензивност денем, защото получава болки, зной, тежест и стягане в гърдите. Когато пристигна при нас и ние го оперираме, пациентът си потегля към този момент без тези недоволства. Той има задоволително въздух, задоволително О2, най-важното – има задоволително огромна мотивация за живот.
Де факто в случай че по този начин подходим към нещата, бих споделил, че ние връщаме животът на хората сред 60 и 80-годишна възраст, даваме им нов старт на живот, тъй че те да се усещат потребни за себе си и за семейство. И към този момент във все по-развиващата се обществена среда, в която живеем, от ден на ден възрастни хора, които пътуват в разнообразни страни, които са оставили тъкмо тези страсти за края, след пенсионирането си. И аз се веселя, че ние може да им помогнем да се усеща добре, се усещат потребни както за себе си, по този начин е на своите близки.
А що се отнася до нашата клиника, стараем се да се развиваме оптимално доста. Колегите, професорите постоянно натъртват на обстоятелството, че би трябвало ние, младите, да поносим развиване, за което ние да сме признателни. Изпращат ни постоянно на разнообразни образования в чужбина. Цялата концепция е да вземем нови познания и да ги експлоатираме в България, тъй че нашите пациенти да получат най-качественото и най-модерно лекуване, което в действителност те заслужават. Това е повода: Пациентът заслужава качествено, съвременно лекуване, и ние се стараем да предоставяме тъкмо това.
Похвално е това, че вие сте млад доктор и сте избрал да помагате на хората в България, да останете да се развивате тук. Споменахте за образованията, където ви пращат в чужбина, само че вие се връщате и практикувате лекарската специалност на локална почва. Какво ви задържа, докторе или по-скоро стимулира да практикувате специалност Лекар в България?
Мотивира ме фамилията ми. Със брачната половинка ми още първоначално, когато завършвах образованието си, говорихме си, чудехме се дали да емигрираме в чужбина, стимулирано от по-високото възнаграждение, само че преценихме, че желаеме да отгледаме децата си в България, тук, с цел да не губят връзката и корените с българското. И това се оказа извънредно положително решение за нас, защото болничното заведение, в която работя ми дава безусловно поле за изява. Децата ми се усещат спокойни и щастливи, и аз се усещам спокоен и благополучен. Може би когато сътрудниците намерят място, където се усещат щастливи в България, няма да напущат България. За страдание тук идва и общественият фактор.
Надявам се в действителност да се направи към този момент една последна промяна в опазването на здравето, тъй че да не се постанова сътрудниците да работят на две и на три места, тъй като никой не печели - нито пациентът, нито лекарят, от това медицинският личен състав да е изтощен.
Така е, да.
Просто никой не печели. Надявам се да се направя една смислена промяна, с цел да може в нашия бранш да има едно почтено възнаграждение, тъй като желая да кажа, че и медицинските сестри, да им благодаря, тъй като без тях нашата работа няма да бъде допустима. Благодарение на тях ние може умерено да лекуваме и да упражняваме специалността си. Така че се надявам като един зов към Здравно министерство и към всички виновни управляващи за една качествена промяна на здравната система. Да се направи по този начин, че когато избрана пътека не стига, в смисъл подобен не постоянно парите по една клинична пътека са задоволителни за лекуването на някой пациент – да се измисли някакъв механизъм за дофинансиране, с цел да може лечебните заведения да не изпадат в обстановки, в които да платят за лекуване, а клиничната пътека да не им възвърне сумата, което е също значимо. Общо взето се надявам на най-хубаво.
Пожелаваме ви най-хубавото, то е положително и за цяла България, нашите лекари да остана тук, да се развиват, да желаят да работят тази специалност. Защото знаете, казусът с неналичието на експерти у нас не е загадка, не е от в този момент, няма да открием топлата вода, само че въпросът в действителност е да бъда направена една качествена промяна в бранша " Здравеопазване “.
Истината е, че никой сътрудник не е учил, с цел да напусне България, никой от нас няма предпочитание да напусне България, повярвайте ми. Всички ние желаеме да си останем тук при своите фамилии, при своите близки и другари. Понякога, за жалост, обстановката ни кара да напуснем страната, само че няма доктор, който да запише да учи медицина с концепцията, че ще напусне България. Всички желаеме да сме тук и да се развиваме в България. Надяваме се да ни дават почва за развиване и разцвет.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ