Д-р Стефан Найденов завършва Медицинския университет в София през 2001

Д-р Стефан Найденов приключва Медицинския университет в София през 2001 година През 2007 година придобива компетентност по кардиология. Работи като основен помощник към Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска ".
Член e на Българската лига по хипертония (БЛХ), Дружеството на кардиолозите в България, Европейското сдружение по хипертония (ЕДХ) и работната група „ Hypertension and the heart " към Европейското сдружение по кардиология.



- Д-р Найденов, кои са най-честите кардиологични проблеми, които се следят през лятото? Кои пациенти би трябвало изключително да внимават за кардилогичното си здраве?

Най-честият кардиологичен проблем през лятото е по-изразеното намаление и/или по-големите съмнения на артериалното налягане, изключително при хипертоници в преклонна възраст, лекувани с лекарства, които повлияват артериалното налягане (АСЕ-инхибитори, АРБ, калциеви антагонисти, диуретици, бета-блокери и др.). Най-застрашени от сърдечносъдови затруднения през летните месеци са пациентите артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна непълнота, мозъчносъдова болест, някои ритъмни нарушавания. Известно е, че през най-горещите дни на годината случаите на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и неочаквана сърдечна гибел нарастват значимо



- Задължителна ли е и по кое време промяна на лечението при пациенти с високо кръвно налягане? Откога и при какви условия би трябвало да се предприеме смяната? Тази година лятото ни не е доста топло...

С настъпването на лятото, при доста - само че не при всички - пациенти се постанова известна промяна на антихипертензивното лекуване – понижаване на дозите и/или броя на одобряваните лекарства.

Моят съвет е всички пациенти с артериална хипертония да посетят лекаря, който ги наблюдава при започване на летния сезон, с цел да обсъдят по какъв начин да продължат лекуването през летните месеци, а също и да получат препоръки, какви защитни ограничения да вземат през най-горещите дни. При взимане на решение за смяна в лекуването, пациентите би трябвало прецизно да проследят артериалното си налягане вкъщи в идващите дни и седмици и при нужда незабавно да потърсят лекарска помощ. След промяна на лечението е нужен надзорен обзор в границите на 1 до 2 седмици, даже в случай че пациентът се усеща добре и няма никакви на недоволства. Рисково е пациентите сами да поправят антихипертензивното си лекуване! Това може да докара до непредвидимо повишение на налягането в идващите дни и пораждане на сърдечносъдови произшествия. Парадоксално, само че при 1-2 от 10 хипертоници летните горещини могат да провокират хипертензивни рецесии, а не намаление на артериалното налягане.



- Какви са рекомендациите за държание при пациентите с хипертония през топлите месеци?

Пациентите с артериална хипертония и други сърдечни болести би трябвало да заобикалят най-топлите часове на денонощието – сред 11.00 и 17.00, даже до 18.00 ч. през най-горещите дни. Необходимо е да одобряват задоволително количество течности, за предпочитане вода, сокове и други негазирани питиета. За всеки пациент нужното количество течности е друго и би трябвало да се разиска с лекаря, който наблюдава съответния пациент, изключително в случай че пациентът организира диуретично лекуване. Трябва да се заобикалят алкохолните питиета, а кофеиновите да бъдат лимитирани до вероятния най-малко, защото кофеинът има прочут диуретичен резултат. Храната би трябвало включва супи, таратор, други течни и полутечни храни, салати от разнообразни сезонни зеленчуци, плодове, млечни артикули, а месото да бъде най-вече пилешко и риба.

Свързани публикации.. Сърцето излиза от темп по доста аргументи - какво тъкмо става? 1 Когато бъркаме невралгията със сърдечна болежка... 0 Предсърдното мъждене - какво би трябвало да знаем? 4

Дрехите би трябвало да бъдат по-широки, за предпочитане – памучни, в по-светли цветове, отразяващи слънчевата светлина. През горещите месеци на годината ежедневната физическа интензивност не би трябвало да прекратява! Хората с артериална хипертония и други сърдечносъдови болести могат да продължат да се занимават с нормалните физически занимания/упражнения, съгласно рекомендациите на лекарите, само че това би трябвало да става в по-прохладните утринни или късни следобедни часове или в спортни зали с следена стайна температура.



- Лятото е по-тежък сезон за хората с ниско кръвно? В кои случаи и какви превантивни ограничения е добре да подхващат те? Кои могат да бъдат наранени от този проблем?

Хората с наклонност към артериална хипотония извънредно мъчно толерират летните горещини – спомагателното намаление на артериалното налягане провокира у тях изразена симптоматика, нарушава качеството им на живот и работоспособността им. Рискът от ортостатична хипотония и колапс при по-продължително (>20 мин.) изправено състояние нараства значимо, изключително под въздействието на директна слънчева светлина или в топло помещение.

Препоръките при лицата с артериална хипотония за летните месеци са същите, като посочените нагоре.

Най-важно е да се заобикаля дехидратацията и излагането на външни фактори, предразполагащи към пораждане ортостатична хипотония.

Лечение със съдосвиващи лекарства, повишаващи артерилното налягане се постанова рядко, единствено при пациенти с тежки пристъпи на хипотония, неконтролиращи се от немедикаментозния метод и водещи до чести епизоди на колапс с риск от травматични увреждания (основният медикамент, който се употребява при такива пациенти в България е мидодрин).



- Кой може да пострада от предсърдно мъждене и в какви случаи? Доколко това е обвързано с Holliday Heart Syndrom?

Предсърдното мъждене е най-честото ритъмно нарушаване в общата популация. Рискът от възникването му при лица на възраст над 40 години е към 25%, т.е. 1 от 4 ще получи най-малко 1 припадък на предсърдно мъждене до края на живота си. Рисковите фактори за пораждане на тази аритмия са доста: неконтролирана артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна непълнота, клапни сърдечни болести, остри и хронични белодробни болести, нараснали равнища на щитовидните хормони и други

Напредналата възраст сама по себе си е важен и самостоятелен рисков фактор за пораждане на предсърдно мъждене, даже при липса на каквито и да е болести.

Алкохолът също покачва риска от предсърдно мъждене (и предсърдно трептене). Holliday Heart Syndrom е положение, разказано за първи път от Филип Етингър

през 1978 година и съставлява пораждане на остро ритъмно (най-често предсърдно мъждене) или проводно нарушаване, при банкет на огромни количества етилов алкохол от лица без предхождащи/съпътстващи сърдечно-съдови или несърдечни болести. Най-често това са мъже на възраст 35-40 до 60 години. Най-младият пациент с Holliday Heart Syndrom в моята клинична процедура е на 34 години!

Терапевтичният метод при предсърдно мъждене (независимо от причините) включва:

1. Антикоагулантна профилактика на исхемичния мозъчен инсулт и систематичния артериален емболизъм;
2. Контрол на сърдечната честота;
3. Контрол на сърдечния темп при огромна част от пациентите;
4. Медикаментозна и/или немедикаментозна профилактика на рецидивите на предсърдно мъждене, при пациентите при които е възобновен синусов ритъм;
5. Контрол върху съпътстващите болести и рискови фактори.