Слава Янакиева за сагата ”Народен театър”: След 33 – докога ще се възпроизвеждат тоталитарни модели?
Д-р Слава Янакиева показва своята позиция за сагата „ Народен спектакъл ”. Янакиева показва няколко основни аспекти, свързани с назначението на Велислава Кръстева като ПР на театъра. Въпреки, че тя е изцяло външен човек за културната институция, тя е част от номенклатурата на Движение за права и свободи, както и че 33 години се възпроизвеждат тоталитарни модели. Показателно е, че всички си мълчат, даже освен това: „ гледат да не се интересуват: подобен е животът, разбираш ли. Всички вършат по този начин. ”
Янакиева съобщи, че е тъжно, тъй като след 33 години още се възпроизвеждат тоталитарни модели: " Тези мрежи са доста настоящи. Няма спектакъл и изобщо културна институция, в която да няма „ мрежови “ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или непосредствено партиите… те са там. " Тя показва, че Народният спектакъл не е неповторим с това, че в него работи Велислава Кръстева, която е част от номенклатурата на Движение за права и свободи, а мащабът, който в тази ситуация е " съпоставим с тежестта на назначението. "
Според Янакиева Александър Морфов не е прочут с конформизъм или със салонни обноски: „ И това е доста симпатична негова линия. ”
Д-р Слава Янакиева показва, че Движение за права и свободи е „ независима мултиетнична мрежа за напън и въздействие във всички стратегически области: земеделие, енергетика, народен запас, обучение и т. н., а наподобява има вкус и към културата. ”
Тя показва, че е недопустимо, че шефът Васил Василев да вика полиция, вместо да извика на диалог Морфов, с цел да се обясни казуса, тъй като демонстрира очевидна преднамереност и предпочитание за принуда с полицейска опасност: „ Александър Морфов е разпитван поради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да съставлява хулиганско деяние, само че подтекстът – от една страна артистична институция с обичайно доста малко прочувствени задръжки; от друга, подозрително политическо предопределение – изобщо не допуска сходни дейности. ”
Янакиева изрича съмнение за шефа Васил Василев, че „ Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е податлив към тоталитарни способи. ”
„ Александър Морфов и Явор Гърдев са богатство за всеки спектакъл и ничия кариера не коства колкото тях. Ако имена от такава големина биват подритвани поради политически назначения, в театрите ще останат единствено посредствените режисьори с изострен кариерен усет. ”
Ето целия текст на пуликацията на доктор Слава Янакиева:
Понеже всички се изрекоха по въпроса за Народния спектакъл – да се изкажа и аз. С предизвестие, че моето мнение е мнение на външен човек, който не е усетил атмосферата в театъра.
Ще стартира хронологично. От по-далеч, в сравнение с се допуска. През социализма театрите бяха ръководени от меката соц „ интелигенция “, среднономенклатурна и търпима като визия. Поне много от театрите бяха по този начин. Основната политическа власт се държеше от заместник-директорите, които стояха в сянка за множеството външни наблюдаващи, само че бяха доста добре известни от вътрешната страна. Те си имаха мрежи с доносници, те бяха топлата връзка със службите и Партията. Директорите бяха протоколните лица.
Впрочем в учебни заведения и университети ситуацията беше доста сходно.
За добър шеф се приемаше не оня, който скача на амбразурата за истина и истина, а шефът, който успяваше да подсигури материални богатства и сравнителна вътрешна независимост, както и да събере атрактивен креативен състав.
Сега, ще кажете – аман, бе! 33 години минаха – докога ще се възпроизвеждат тоталитарни модели? Ами ще се възпроизвеждат до момента в който съществуват тоталитарни политически структури. Или техният актуален аналог – корупционните схеми на политическите мрежи за въздействие.
Тези мрежи са си доста настоящи. Няма спектакъл и изобщо културна институция, в която да няма „ мрежови “ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или непосредствено партиите… те са там. И назначение им носи в действителност облаги на театрите под формата на корупционни преимущества: във финансиране на продукцията, във финансиране на поправки, на отопление и всевъзможни разноски; в реклама и влиятелност по фестивалите (където също има някакви квоти)… Тоест Народният спектакъл не е неповторим с това, че е приел назначението на дебела (във властови смисъл) ДПС-арска номенклатура. Просто мащабът му в тази ситуация е съпоставим с тежестта на назначението.
И всички на всички места мълчат. Нещо повече – гледат да не се интересуват: подобен е животът, разбираш ли. Всички вършат по този начин.
Александър Морфов обаче не е прочут с конформизъм и салонни обноски. И това е доста симпатична негова линия. Поради което не мога да си обясня по какъв начин се е съгласил на унизителната уговорка в трудовия си контракт, в която написа, че когато и да е може да му се вземе алкохолна проба. Това е същинско безчинство. При това освен на него, а и на брачната половинка му – Рени Врангова.
Както и да е. Морфов е заслужено засегнат от политическото предопределение. Госпожа Кръстева може и да е порядъчен ПР, само че е прекомерно обвързвана с политическата мощ Движение за права и свободи. И това е съмнително. Не тъй като Движение за права и свободи е етническа партия обаче – тя от дълго време към този момент не е такава. Тя е независима мултиетнична мрежа за напън и въздействие във всички стратегически области: земеделие, енергетика, народен запас, обучение и т. н., а наподобява има вкус и към културата. И там е грешката на Морфов, че е питал дали ще се играе към този момент на турски. Турският няма нищо общо с това. Би било отлично, в случай че Движение за права и свободи се грижеха за турскоезичното население в България, само че казусът е различен. Оставяме настрани нахалния отговор „ в случай че се наложи, ще се играе “. Това е неправилен въпрос и получава неправилен отговор. Отношенията се изострят. Морфов драска на вратата на ДПС-арската любимка. Не се крие.
Но по какъв начин реагира шефът? Вместо да го извика на диалог и да разбере (не че не разбира) казуса – той вика полиция. Полиция! Александър Морфов е разпитван поради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да съставлява хулиганско деяние, само че подтекстът – от една страна артистична институция с обичайно доста малко прочувствени задръжки; от друга, подозрително политическо предопределение – изобщо не допуска сходни дейности и издава преднамереност и предпочитание за принуда с полицейска опасност. А това е доста недопустимо.
Александър Морфов, един от най-известните наши режисьори и asset на Народния спектакъл е във висящо състояние. В. Кръстева не подава оставка. Тя е недосегаема и го знае. Положението е в действителност скандално. Оставка подават Захари Карабашлиев и другият огромен режисьор в Народния спектакъл – Явор Гърдев. На тяхна страна застава и Лилия Абаджиева, само че доста нереално (фактът, че гостува при Петър Волгин и декларира, че сходни репресии не е имало при комунизма – я слагат слаба позиция).
Това обаче не трогва никой от администрацията. Защо да ги трогва? Нима има горещо театрално общество, пред което да би потърпевша репутацията им? Не! Няма. Собствено театралните хора са малко, театралните издания също. Пак споделям – не знам какъв собственик е шефът на Народния спектакъл. Вероятно добър, доколкото актьорите са с по-високи хонорари, а там кипи живот. 50 артисти се подписват в. Албена Колева счита, че е под напън. За някои може и да е под напън.
Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е податлив към тоталитарни способи. Но не мога да си показва, че всички са там под напън. Твърде доста са. За огорчение на пуристите би трябвало да отбележим, че множеството ни сънародници нямат доста бистра гражданска съвест. И страдат от неизкорененото соц завещание. Човекът е деятелен, новаторски, кани огромни имена (едно име – Лоренци), грижи се за парите… какво да му придиряме кого е назначил. Ами несъмнено има изгода от тази жена – тя има връзки с авторитетни кръгове. Не оправдавам сходна позиция – единствено разказвам.
Защото по този начин е на всички места, из всички институции: „ може да е огромен болшевик (впрочем за този шеф се приказва, че е последовател на БСП), може да е огромен шарлатанин, може да е огромен блудник, може да е… само че е добър собственик “. И това се споделя с удивление. Та желая да кажа – актьорското писмо може да е значително откровено. И индивидът (директорът) може да е добър собственик. Аз персонално съм във екстаз от опцията да виждам спектакли като „ Орфей “ на Лоренци.
Но има един предел, който не трябва да се минава. И там е същинското майсторство на отличния шеф: да бъде милосърден към ексцентричните характери и сръчен с политическия напън без всичко това да става притежание на публиката. Александър Морфов и Явор Гърдев са богатство за всеки спектакъл и ничия кариера не коства колкото тях. Ако имена от такава големина биват подритвани поради политически назначения, в театрите ще останат единствено посредствените режисьори с изострен кариерен усет. Има ги и в този момент. Те си мълчат усърдно и са болшинство. Мимикрират умерена гражданска позиция, когато е безвредно. Иначе не нервират управляващите. И за нищо на света не биха подали оставка.
Надявам се министър В. Минеков да направи нужните стъпки за възобновяване на справедливостта най-малко в един настрана взет спектакъл.
Слава Янакиева
Хора като Велислава Кръстева в никакъв случай няма да си тръгнат непринудено, тъй като макар че претендират видимо за морал и правдивост, те са недосегаеми и го знаят доста добре.
Интересно е дали тези артисти, които застанаха на страната на шефа Василев в пламенна отбрана, им минава през мозъка, че в случай че в миналото не са съгласни с нечия властова или политическа постъпка, е допустимо и против тях да има полицейска принуда и опасност?! Вероятно е даже да бъдат обсъждани на самобитен „ приятелски съд ”, който ще обяснява обстановката?!
Част от тези артисти направиха знакови функции в представленията на Морфов и се постановиха като театрални имена. Но очевидно до тук с колегиалността. Освен персонален избор, актьорите са и обществени персони, имат отговорност и дават образец в обществото. Ако не си дават сметка за това е доста, доста тъжно. Дали се замислят? Едва ли. По-важни са заплатите, както " пълноценната среда и богатите креативен благоприятни условия " в театъра, които Василев е основал. Свободата може да изчака.
Ирина Тодорова
Д‑р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в региона на религиозното кино и медиите, както и средновековния спектакъл и празнична просвета. Има голям брой публикации по тези тематики в разнообразни научни издания. Води лекции в бакалавърската стратегия на компетентност Културология в СУ „ Св. Климент Охридски ” и компетентност Сценография в НХА.
Член е на Института по средновековна философия и просвета, Византийска работна група, Съюза на българските кино дейци (гилдия кинокритика) и на Съюза на артистите в България (гилдия театрална критика). Съавтор е на две антологии по Средновековна образна просвета. Има преводи, които са свързани с областите: медиевистика, богословие и образни изкуства. Съпруга е на философа проф. Калин Янакиев.
Янакиева съобщи, че е тъжно, тъй като след 33 години още се възпроизвеждат тоталитарни модели: " Тези мрежи са доста настоящи. Няма спектакъл и изобщо културна институция, в която да няма „ мрежови “ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или непосредствено партиите… те са там. " Тя показва, че Народният спектакъл не е неповторим с това, че в него работи Велислава Кръстева, която е част от номенклатурата на Движение за права и свободи, а мащабът, който в тази ситуация е " съпоставим с тежестта на назначението. "
Според Янакиева Александър Морфов не е прочут с конформизъм или със салонни обноски: „ И това е доста симпатична негова линия. ”
Д-р Слава Янакиева показва, че Движение за права и свободи е „ независима мултиетнична мрежа за напън и въздействие във всички стратегически области: земеделие, енергетика, народен запас, обучение и т. н., а наподобява има вкус и към културата. ”
Тя показва, че е недопустимо, че шефът Васил Василев да вика полиция, вместо да извика на диалог Морфов, с цел да се обясни казуса, тъй като демонстрира очевидна преднамереност и предпочитание за принуда с полицейска опасност: „ Александър Морфов е разпитван поради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да съставлява хулиганско деяние, само че подтекстът – от една страна артистична институция с обичайно доста малко прочувствени задръжки; от друга, подозрително политическо предопределение – изобщо не допуска сходни дейности. ”
Янакиева изрича съмнение за шефа Васил Василев, че „ Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е податлив към тоталитарни способи. ”
„ Александър Морфов и Явор Гърдев са богатство за всеки спектакъл и ничия кариера не коства колкото тях. Ако имена от такава големина биват подритвани поради политически назначения, в театрите ще останат единствено посредствените режисьори с изострен кариерен усет. ”
Ето целия текст на пуликацията на доктор Слава Янакиева:
Понеже всички се изрекоха по въпроса за Народния спектакъл – да се изкажа и аз. С предизвестие, че моето мнение е мнение на външен човек, който не е усетил атмосферата в театъра.
Ще стартира хронологично. От по-далеч, в сравнение с се допуска. През социализма театрите бяха ръководени от меката соц „ интелигенция “, среднономенклатурна и търпима като визия. Поне много от театрите бяха по този начин. Основната политическа власт се държеше от заместник-директорите, които стояха в сянка за множеството външни наблюдаващи, само че бяха доста добре известни от вътрешната страна. Те си имаха мрежи с доносници, те бяха топлата връзка със службите и Партията. Директорите бяха протоколните лица.
Впрочем в учебни заведения и университети ситуацията беше доста сходно.
За добър шеф се приемаше не оня, който скача на амбразурата за истина и истина, а шефът, който успяваше да подсигури материални богатства и сравнителна вътрешна независимост, както и да събере атрактивен креативен състав.
Сега, ще кажете – аман, бе! 33 години минаха – докога ще се възпроизвеждат тоталитарни модели? Ами ще се възпроизвеждат до момента в който съществуват тоталитарни политически структури. Или техният актуален аналог – корупционните схеми на политическите мрежи за въздействие.
Тези мрежи са си доста настоящи. Няма спектакъл и изобщо културна институция, в която да няма „ мрежови “ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или непосредствено партиите… те са там. И назначение им носи в действителност облаги на театрите под формата на корупционни преимущества: във финансиране на продукцията, във финансиране на поправки, на отопление и всевъзможни разноски; в реклама и влиятелност по фестивалите (където също има някакви квоти)… Тоест Народният спектакъл не е неповторим с това, че е приел назначението на дебела (във властови смисъл) ДПС-арска номенклатура. Просто мащабът му в тази ситуация е съпоставим с тежестта на назначението.
И всички на всички места мълчат. Нещо повече – гледат да не се интересуват: подобен е животът, разбираш ли. Всички вършат по този начин.
Александър Морфов обаче не е прочут с конформизъм и салонни обноски. И това е доста симпатична негова линия. Поради което не мога да си обясня по какъв начин се е съгласил на унизителната уговорка в трудовия си контракт, в която написа, че когато и да е може да му се вземе алкохолна проба. Това е същинско безчинство. При това освен на него, а и на брачната половинка му – Рени Врангова.
Както и да е. Морфов е заслужено засегнат от политическото предопределение. Госпожа Кръстева може и да е порядъчен ПР, само че е прекомерно обвързвана с политическата мощ Движение за права и свободи. И това е съмнително. Не тъй като Движение за права и свободи е етническа партия обаче – тя от дълго време към този момент не е такава. Тя е независима мултиетнична мрежа за напън и въздействие във всички стратегически области: земеделие, енергетика, народен запас, обучение и т. н., а наподобява има вкус и към културата. И там е грешката на Морфов, че е питал дали ще се играе към този момент на турски. Турският няма нищо общо с това. Би било отлично, в случай че Движение за права и свободи се грижеха за турскоезичното население в България, само че казусът е различен. Оставяме настрани нахалния отговор „ в случай че се наложи, ще се играе “. Това е неправилен въпрос и получава неправилен отговор. Отношенията се изострят. Морфов драска на вратата на ДПС-арската любимка. Не се крие.
Но по какъв начин реагира шефът? Вместо да го извика на диалог и да разбере (не че не разбира) казуса – той вика полиция. Полиция! Александър Морфов е разпитван поради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да съставлява хулиганско деяние, само че подтекстът – от една страна артистична институция с обичайно доста малко прочувствени задръжки; от друга, подозрително политическо предопределение – изобщо не допуска сходни дейности и издава преднамереност и предпочитание за принуда с полицейска опасност. А това е доста недопустимо.
Александър Морфов, един от най-известните наши режисьори и asset на Народния спектакъл е във висящо състояние. В. Кръстева не подава оставка. Тя е недосегаема и го знае. Положението е в действителност скандално. Оставка подават Захари Карабашлиев и другият огромен режисьор в Народния спектакъл – Явор Гърдев. На тяхна страна застава и Лилия Абаджиева, само че доста нереално (фактът, че гостува при Петър Волгин и декларира, че сходни репресии не е имало при комунизма – я слагат слаба позиция).
Това обаче не трогва никой от администрацията. Защо да ги трогва? Нима има горещо театрално общество, пред което да би потърпевша репутацията им? Не! Няма. Собствено театралните хора са малко, театралните издания също. Пак споделям – не знам какъв собственик е шефът на Народния спектакъл. Вероятно добър, доколкото актьорите са с по-високи хонорари, а там кипи живот. 50 артисти се подписват в. Албена Колева счита, че е под напън. За някои може и да е под напън.
Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е податлив към тоталитарни способи. Но не мога да си показва, че всички са там под напън. Твърде доста са. За огорчение на пуристите би трябвало да отбележим, че множеството ни сънародници нямат доста бистра гражданска съвест. И страдат от неизкорененото соц завещание. Човекът е деятелен, новаторски, кани огромни имена (едно име – Лоренци), грижи се за парите… какво да му придиряме кого е назначил. Ами несъмнено има изгода от тази жена – тя има връзки с авторитетни кръгове. Не оправдавам сходна позиция – единствено разказвам.
Защото по този начин е на всички места, из всички институции: „ може да е огромен болшевик (впрочем за този шеф се приказва, че е последовател на БСП), може да е огромен шарлатанин, може да е огромен блудник, може да е… само че е добър собственик “. И това се споделя с удивление. Та желая да кажа – актьорското писмо може да е значително откровено. И индивидът (директорът) може да е добър собственик. Аз персонално съм във екстаз от опцията да виждам спектакли като „ Орфей “ на Лоренци.
Но има един предел, който не трябва да се минава. И там е същинското майсторство на отличния шеф: да бъде милосърден към ексцентричните характери и сръчен с политическия напън без всичко това да става притежание на публиката. Александър Морфов и Явор Гърдев са богатство за всеки спектакъл и ничия кариера не коства колкото тях. Ако имена от такава големина биват подритвани поради политически назначения, в театрите ще останат единствено посредствените режисьори с изострен кариерен усет. Има ги и в този момент. Те си мълчат усърдно и са болшинство. Мимикрират умерена гражданска позиция, когато е безвредно. Иначе не нервират управляващите. И за нищо на света не биха подали оставка.
Надявам се министър В. Минеков да направи нужните стъпки за възобновяване на справедливостта най-малко в един настрана взет спектакъл.
Слава Янакиева
Хора като Велислава Кръстева в никакъв случай няма да си тръгнат непринудено, тъй като макар че претендират видимо за морал и правдивост, те са недосегаеми и го знаят доста добре.
Интересно е дали тези артисти, които застанаха на страната на шефа Василев в пламенна отбрана, им минава през мозъка, че в случай че в миналото не са съгласни с нечия властова или политическа постъпка, е допустимо и против тях да има полицейска принуда и опасност?! Вероятно е даже да бъдат обсъждани на самобитен „ приятелски съд ”, който ще обяснява обстановката?!
Част от тези артисти направиха знакови функции в представленията на Морфов и се постановиха като театрални имена. Но очевидно до тук с колегиалността. Освен персонален избор, актьорите са и обществени персони, имат отговорност и дават образец в обществото. Ако не си дават сметка за това е доста, доста тъжно. Дали се замислят? Едва ли. По-важни са заплатите, както " пълноценната среда и богатите креативен благоприятни условия " в театъра, които Василев е основал. Свободата може да изчака.
Ирина Тодорова
Д‑р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в региона на религиозното кино и медиите, както и средновековния спектакъл и празнична просвета. Има голям брой публикации по тези тематики в разнообразни научни издания. Води лекции в бакалавърската стратегия на компетентност Културология в СУ „ Св. Климент Охридски ” и компетентност Сценография в НХА.
Член е на Института по средновековна философия и просвета, Византийска работна група, Съюза на българските кино дейци (гилдия кинокритика) и на Съюза на артистите в България (гилдия театрална критика). Съавтор е на две антологии по Средновековна образна просвета. Има преводи, които са свързани с областите: медиевистика, богословие и образни изкуства. Съпруга е на философа проф. Калин Янакиев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ