Зловещите мозъчни експерименти на д-р Бартолоу: Какво се случи с бедната Мери
Д-р Робърт Бартолоу, родом от Ню Уиндзор, Мериленд, е роден през ноември 1831 година и поема по пътя на научния напредък. Образованието му стартира в Calvert College, където специализира филантропични науки, а по-късно влиза в университета в Мериленд, с цел да се потопи в проучването на медицина.
Интелектуалните качества на Бартолоу бяха невероятни, само че за държанието му доста може да се желае. Неговата груба персона и извънреден цинизъм способстваха за неговата непопулярност, написа IFLScience. Остротата на езика и остротата на писалката му отблъснаха огромна част от професионалните му сътрудници от него поради склонността му към язвителна рецензия.
Пионерски проучвания
Пътят на Бартолоу се пресича с болничното заведение „ Добрият самарянин “, където основава персонална лаборатория. Този анклав служи като ядро за неговите опити с евентуалните лечебни свойства на електричеството, в сходство с очарованието от електрическите феномени през 19 век.
Бартолоу основава осъвременено болнично съоръжение за електрически опити, показвайки доближаването на модерността и здравната просвета. Той написа: „ Благодарение на рационалната благотворителност на един благородник от този град, болничното заведение „ Добрият самарянин “ към този момент разполага с електрическа стая, оборудвана с всички нужни апарати за практическо потребление и научно проучване на електричеството. “
Робъртс Бартолоу, доктор, медицина, неетични медицински опити, проучване на човешкия мозък, история на медицината, научна непочтеност, болница на положителния самарянин, невронаука от 19 век, електрофизиология, здравна нравственос, историяцял екран
Начало на опитите
През 1874 година Бартолоу среща Мери Рафърти в болничното заведение „ Добрият самарянин “, отбелязвайки повратна точка, която слага началото на верига от събития, осеяни с дълбоки последици. За страдание, доста малко информация за Мери е непокътната, нейната идентичност изкристализира от спомагателни документи от Бартолоу.
Родом от Ирландия, на трийсет години, тя се борела със заболяване. Инцидент в детството й довел до тежко изгаряне на главата, пострадване, което я принудило да прибегне до перуки, с цел да скрие черепа си.
С течение на времето „ парчето китова кост “, забито в перуката, предизвиква прогресивна контузия на скалпа, трансформирайки го от рана в инфекциозна язва.
Когато Мери стига до Бартолоу, положението й се утежнява доста. Болестта предизвиква ерозия на плътта и костите, отваряйки " пространство с диаметър 5 сантиметра, в което ясно се вижда пулсацията на мозъка ". Трябва да се означи, че макар облъчването на черепа и главната патология, когнитивните й качества остават непокътнати.
Ранните опити на Бартолоу включват използване на електрифицирани игли върху мозъка на Мери, с цел да изследва характерни области. Хрониката на тази намеса траяла една седмица и обхванала редица реакции на Мери, от леко изтръпване и смях до бурни пристъпи, спазми и изрази на страдалчество.
Тези опити нямали лечебно предназначение; вместо това те са подбудени от желанието на Бартолоу да разбере комплицираната връзка на мозъка. Концепцията за " локализация на функционалността ", която се появява през 19 век, постулира характерни мозъчни центрове, които ръководят дискретни функционалности, и точно тази парадигма се пробва да обясни опитите с животни.
Въпреки това, екстраполацията на тези открития към хората остава неразучена територия и Бартолоу, оборудван с най-модерното електрическо съоръжение и непоколебимо разположение, се заема да изследва тази неразучена територия.
Неизбежно проваляне
След началото на тези опити здравето на Мери бързо се утежнява. Тя се трансформира в бледа и унила фигура, страдаща от синкави устни, хронично гадене, лимитирана пъргавина и частична парализа на дясната страна. След шест дни на процеса Бартолоу бил заставен да го спре. Малко по-късно Мери умряла.
Впоследствие Бартолоу дава справедлива оценка на дейностите си, която се характеризира с явна липса на разкайване. В идната обява, която се появява три месеца по-късно, заключенията са показани описателно, без смислена интерпретация.
Собствените думи на Бартолоу отразяват неговото отвращение да направи дефинитивни изводи: „ Необходими са спомагателни наблюдения, с цел да се позволи значимият въпрос за електрическата възбудимост на мозъчното полукълбо “.
Критика и постскриптум
Клиничното отчуждение на Бартолоу и очевидното равнодушие към ориста на Мери провокираха рецензии от сътрудниците му, което го накара да изиска опрощение в British Medical Journal. Той призна грешката си и евентуалната щета, породена от напъните му.
Въпреки това професионалният статус на Бартолоу остава недокоснат. Той получава влиятелна позиция в Медицинския лицей Джеферсън във Филаделфия, която заема до пенсионирането си през 1893 година Последвалата му гибел през 1904 година е съпроводена от известия за физическо заболяване и психически стрес.
Историята на Бартолоу акцентира основната роля на здравната нравственос. Въпреки че дейностите му носят белега на свирепост, въодушевена от смело любознание, името му се свързва с пионерски достижения в електрофизиологията и невроанатомията.
Превод: GlasNews
