„Произведено от ДС“, в опаковка ПП-ДБ
Д-р Панайот Ляков*
Преди години писах, че при фасадната или привидната народна власт няма политика, всичко е реплика. Партиите станаха принадлежности за персонално обогатяване и зарязаха главното си предопределение: „ да дефинират законовите правила, по които да живеем и да обезпечават тяхното съблюдаване ”. Интересите постоянно са движели и направлявали политическите дейности, само че вилнеещата у нас корупция трансформира политиката в бизнес без правила. Всъщност правилото е едно: всичко е за обмен и пазарът работи непрестанно, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, в това число и през празниците. С всякаква валута в брой, парцели, акции, дялови участия, доходни постове, скъпи дарове – яхти, джипове, часовници, бижута, оръжия, екзотични почивки, академични такси, секспартньори и каквото се сетиш. Предлагането е огромно, качеството – подозрително, само че покупко-продажбите вървят – всички са на спекулация, страната заплаща. Това е бизнес с добра облага, тъй като
силата на парите в България е непреодолима,
изключително за политиците.
Затова полемиката за кандидатурата на Васил Терзиев е забавна, само че смешна. Изборът му е съдбоносен от тази трагична дисторция и на десните софийски гласоподаватели превъзходната петорка /лидерите на ръководещата коалиция/ оферират бизнеспродукт „ Направено от Държавна сигурност ” в лъскава предприемаческа опаковка. Защо Васил Терзиев не беше одобрен след
наложителна спортна процедура
сред най-малко двама претенденти, включваща допитване до симпатизанти и партийни членове, гласоподаване на национални конгреси и възможни предварителни избори? Отговорът проличава от реакцията на дясната общественост – макар спешният пиар с амортизираната лустрация той нямаше да я завоюва.
Всъщност Васил Терзиев е като емблема на ново, образовано и прагматично потомство кандидатполитици, за които тоталитарното минало, родовата памет, дясната традиция, демократичното завещание и неприкосновената морална граница нямат определящо значение. Те ги пресичат с красиви пожелания и нереални тези и не загатват за тоталната деградация на общинското ръководство.
Ако Васил Терзиев беше достоверен десен претендент трябваше
да бръкне с пръст в раната
и да изясни на гласоподавателите си по какъв начин ще се оправи с нея.
Отдавна общините са превзети от бизнескоманди – кметски обединения (от предани партии и персонални послушници), партийни холдинги, предприемачески дружинки, които се мешат, прегрупират и коалират за всеки съответен избор. Създавани с едничката цел да завлечен бюджетни средства посредством монопол върху публичните поръчки и върху общинската благосъстоятелност, като си „ делкат ” териториите за употреба и обир.
В общинските препоръки върлуват „ плаващи ” болшинства и партийните групи и обособените общински съветници търгуват непрестанно с гласовете си. Кметовете или ръководят тези команди, или работят по правилото „ Софиянски ”: постави опозицията на софрата, да ти е мирна главата. Така елементарно се договарят за всяко решение. Общинската политика е превърната в неприличен натоварен пазарлък и се характеризира с безредица и непредвидимост.
За страдание, в него вземат участие всички партии без изключение и жителите не управляват локалната власт, която е най-близо до тях и по принцип би трябвало да им принадлежи. Тъй наречените цивилен квоти в партийните листи са реплика и включват персонални представители на обособени предприемачи и на претендентите за кметове. Всъщност от 2003 година на общинско ниво няма политика – локалните босове в коалиция с кмета преследват единствено своите ползи и не вършат нищо без персонална полза. Бедните жители не схващат, че корумпираната политическа класа трансформира
Общинските препоръки в търговски сдружения,
които се разпореждат с общинското имущество и бюджет като със своя благосъстоятелност. И за присъединяване си членовете им – общинските съветници - получават положително заплащане от няколко стотарки месечно (зависи какъв брой богата е общината).
Но по описаните нагоре схеми те печелят най-малко с една нула повече пари. Затова изборният напор минава всевъзможни рационални граници и претендентите са подготвени на всичко, с цел да се включат в покупко-продажбите.
Те „ влагат ”, само че не в сдружението, а в гласоподавателите и множеството от тях непосредствено купуват гласовете, нужни за избирането им. Защото знаят, че с комисионната от една социална поръчка за милиони или с придобиването на парцел на „ другарска ” цена ще „ избият ” платените средства.
Не разясня персоналните качества на Васил Терзиев, само че той и партийните водачи, които го „ спуснаха ” от горната страна са длъжни да подсигуряват на гласоподавателите, че ще унищожават олигархично-мафиотския модел на ръководство на софийска община. Това е политическа задача №1 – всичко останало са сладки приказки.
Ако не го създадат повода е в думите на Делян Пеевски:
”Христо Иванов не може да ми бъде честен съдник и той знае за какво ”.
*Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 година е бил ръководител на Общинския и на Областния съвет на Съюз на демократичните сили – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно заседание.
През 2008 година пази докторска дисертация в Нов български университет, в която модернизацията на политическите партии се свързва със актуалните управнически теории и се ползва компетентностен метод за проучване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е основано върху активността на партиите Съюз на демократичните сили и ДСБ в интервала 1997 – 2007 година.
Автор е на монографията „ Партиите – способени или „ мъртви ” и на още пет книги, последната от тях „ Кой умъртви Съюз на демократичните сили ”.
Преди години писах, че при фасадната или привидната народна власт няма политика, всичко е реплика. Партиите станаха принадлежности за персонално обогатяване и зарязаха главното си предопределение: „ да дефинират законовите правила, по които да живеем и да обезпечават тяхното съблюдаване ”. Интересите постоянно са движели и направлявали политическите дейности, само че вилнеещата у нас корупция трансформира политиката в бизнес без правила. Всъщност правилото е едно: всичко е за обмен и пазарът работи непрестанно, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, в това число и през празниците. С всякаква валута в брой, парцели, акции, дялови участия, доходни постове, скъпи дарове – яхти, джипове, часовници, бижута, оръжия, екзотични почивки, академични такси, секспартньори и каквото се сетиш. Предлагането е огромно, качеството – подозрително, само че покупко-продажбите вървят – всички са на спекулация, страната заплаща. Това е бизнес с добра облага, тъй като
силата на парите в България е непреодолима,
изключително за политиците.
Затова полемиката за кандидатурата на Васил Терзиев е забавна, само че смешна. Изборът му е съдбоносен от тази трагична дисторция и на десните софийски гласоподаватели превъзходната петорка /лидерите на ръководещата коалиция/ оферират бизнеспродукт „ Направено от Държавна сигурност ” в лъскава предприемаческа опаковка. Защо Васил Терзиев не беше одобрен след
наложителна спортна процедура
сред най-малко двама претенденти, включваща допитване до симпатизанти и партийни членове, гласоподаване на национални конгреси и възможни предварителни избори? Отговорът проличава от реакцията на дясната общественост – макар спешният пиар с амортизираната лустрация той нямаше да я завоюва.
Всъщност Васил Терзиев е като емблема на ново, образовано и прагматично потомство кандидатполитици, за които тоталитарното минало, родовата памет, дясната традиция, демократичното завещание и неприкосновената морална граница нямат определящо значение. Те ги пресичат с красиви пожелания и нереални тези и не загатват за тоталната деградация на общинското ръководство.
Ако Васил Терзиев беше достоверен десен претендент трябваше
да бръкне с пръст в раната
и да изясни на гласоподавателите си по какъв начин ще се оправи с нея.
Отдавна общините са превзети от бизнескоманди – кметски обединения (от предани партии и персонални послушници), партийни холдинги, предприемачески дружинки, които се мешат, прегрупират и коалират за всеки съответен избор. Създавани с едничката цел да завлечен бюджетни средства посредством монопол върху публичните поръчки и върху общинската благосъстоятелност, като си „ делкат ” териториите за употреба и обир.
В общинските препоръки върлуват „ плаващи ” болшинства и партийните групи и обособените общински съветници търгуват непрестанно с гласовете си. Кметовете или ръководят тези команди, или работят по правилото „ Софиянски ”: постави опозицията на софрата, да ти е мирна главата. Така елементарно се договарят за всяко решение. Общинската политика е превърната в неприличен натоварен пазарлък и се характеризира с безредица и непредвидимост.
За страдание, в него вземат участие всички партии без изключение и жителите не управляват локалната власт, която е най-близо до тях и по принцип би трябвало да им принадлежи. Тъй наречените цивилен квоти в партийните листи са реплика и включват персонални представители на обособени предприемачи и на претендентите за кметове. Всъщност от 2003 година на общинско ниво няма политика – локалните босове в коалиция с кмета преследват единствено своите ползи и не вършат нищо без персонална полза. Бедните жители не схващат, че корумпираната политическа класа трансформира
Общинските препоръки в търговски сдружения,
които се разпореждат с общинското имущество и бюджет като със своя благосъстоятелност. И за присъединяване си членовете им – общинските съветници - получават положително заплащане от няколко стотарки месечно (зависи какъв брой богата е общината).
Но по описаните нагоре схеми те печелят най-малко с една нула повече пари. Затова изборният напор минава всевъзможни рационални граници и претендентите са подготвени на всичко, с цел да се включат в покупко-продажбите.
Те „ влагат ”, само че не в сдружението, а в гласоподавателите и множеството от тях непосредствено купуват гласовете, нужни за избирането им. Защото знаят, че с комисионната от една социална поръчка за милиони или с придобиването на парцел на „ другарска ” цена ще „ избият ” платените средства.
Не разясня персоналните качества на Васил Терзиев, само че той и партийните водачи, които го „ спуснаха ” от горната страна са длъжни да подсигуряват на гласоподавателите, че ще унищожават олигархично-мафиотския модел на ръководство на софийска община. Това е политическа задача №1 – всичко останало са сладки приказки.
Ако не го създадат повода е в думите на Делян Пеевски:
”Христо Иванов не може да ми бъде честен съдник и той знае за какво ”.
*Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 година е бил ръководител на Общинския и на Областния съвет на Съюз на демократичните сили – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно заседание.
През 2008 година пази докторска дисертация в Нов български университет, в която модернизацията на политическите партии се свързва със актуалните управнически теории и се ползва компетентностен метод за проучване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е основано върху активността на партиите Съюз на демократичните сили и ДСБ в интервала 1997 – 2007 година.
Автор е на монографията „ Партиите – способени или „ мъртви ” и на още пет книги, последната от тях „ Кой умъртви Съюз на демократичните сили ”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ