Д-р Невена Пиперкова: Ендометриозата не е присъда
Д-р Невена Пиперкова е АГ и репродуктивен експерт в МЦ Неовитро. Дълги години тя е работила в Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА – гр. София, където придобива опит в региона на оперативната гинекология и лекуване на незабавни положения в гинекологията. Преди това, в интервала 2008 – 2012 година, доктор Пиперкова специализира акушерство и гинекология във ВМА и II САГБАЛ „ Шейново “- София, а през 2013 година придобива специалността си по Акушерство и гинекология.
Още като студент по медицина доктор Пиперкова минава образования по акушерство и гинекология, педиатрия и вътрешни заболявания в Университетските лечебни заведения в Братислава и Брюксел. Преминала е и следдипломни квалификации по дву- и триизмерна ехография на дребния таз, колпоскопия и тъканнодеструктивна терапия, взела участие е в " Академия по репродуктивна медицина ".
По мотив отминалия Световен месец на ендометриозата беседваме с доктор Пиперкова за болестта, репродуктивните проблеми и опциите за решението им.
Д-р Пиперкова, кои са най-големите незнайни, които са останали пред учените във връзка с ендометриозата?
Големият проблем е, че етиологията на заболяването не е изяснена, заради което лекуването й е същинско предизвикателство. Ние можем да лекуваме признаците, но не и да предотвратяваме появяването й. Ендометриозата е заболяване, при което ендометриалната лигавица, която физиологично се намира в кухината на матката, се е популяризирала на нетипични за нея места – в стената на матката, по маточните тръби, яйчниците, перитонеума, който покрива органите в коремната празнина и дребния таз. Тези огнища може да се развият и отвън гениталния тракт. Макар и по-рядко, ендометриозни сектори са установявани в червата, в белия дроб, даже в лигавицата на носа.
Как се диагностицира това заболяване?
Понякога назоваваме ендометриозата „ огромният подражател “, което постоянно би могло да затрудни слагането на диагнозата. Характерни недоволства, насочващи за съществуването й са - мъчителни и значителни менструации, болки при полови контакти, както и различен тип необясними болки в дребния таз, коремната област и кръста, за които не се откриват съответни причинители от друго естество. Проява на заболяването, която постоянно води до слагането на диагнозата, е установяването по време на ултразвуков гинекологичен обзор на кистични формирания в яйчника с характерности съмнителни за ендометриоза. Не рядко при пациенти с ендометриоза се следят и репрудоктивни усложнения.
Ендометриозата е едно доста нетипично протичащо заболяване, което визира дамите от 15 до към 50 годишна възраст. Казано по различен метод, от интервала след появяването на менструалните цикли до навлизането в менопауза, което приблизително за България е към 50 - годишна възраст. Докато дамата е хормонално дейна, ендометриозата може да се развива в организма й и да протича друго при другите пациентки. При едни дами би могла да е даже безсимптомна или с доста леки прояви, при други – умерено изразена, а при някои да е с доста тежка изява.
Колко степени има ендометриозата?
Четири. В взаимозависимост точно от промените и признаците.
Ендометриозата постоянно е възприемана като присъда за неплодородие. Това по този начин ли е действително?
Не бих споделила, че е присъда за неплодородие, само че за жалост дамите, които имат репродуктивни проблеми, по-често са с ендометриоза. Ако за общата популация дами сред 15 и 50-годишна възраст, 10-15% имат ендометриоза, то при дамите с репродуктивни проблеми в 40-45% от случаите се открива ендометриоза. Това обаче не значи, че тези дами не могат да доближат до бременност и раждане. Присъда звучи прекомерно ужасно, а вяра има. Развитието на репродуктивната медицина покачва възможностите на тези пациентки.
Ендометриозата е доста разнолика. Тя може да се изрази с една изолирана киста на яйчника, която да е единствената й демонстрация, само че може да се изрази и в лезии, както във вътрешността на маточните тръби, водещи до промени в тях, които ги вършат непроходими, по този начин и в голям брой огнища по повърхността на перитонеума, покриващ органите в дребния таз и корема и по този метод водещи до образуването на голям брой сраствания. Това са промени, които неизбежно водят до репродуктивни нарушавания, които могат да бъдат преодоляни посредством методите на репродуктивната медицина. Друг не по-малък фактор, който въздейства на физиологичните процеси е, че тези огнища се свързват с обособяване на разнообразни съставки, които водят до неспецифична възпалителна реакция в тъканите, както и в смяна на локалния имунен отговор. Много значимо е да се знае, че когато ендометриозата засегне яйчника, образувайки даже дребни кистични структури, тя изконсумирва част от хубавичко яйчникова тъкан, в която се намират фоликулите. Жените се раждаме с избран брой фоликули. Част от тях всеки месец потеглят да нарастат ( по този начин наречените антрални фоликули), само че единствено един от тях става доминантен и овулира и това се повтаря през множеството менструални цикли. Ако обаче има огнища на ендометриоза, те са на местата, където са били тези фоликули. Ако има голям брой такива огнища, то е за сметка на тези антрални фоликули и броят им се редуцира чисто механично. В избрани обстановки, тези огнища нарастват, образуват се ендометриозни кисти с характерности, налагащи оперативно лекуване. При оперативното им премахване, даже и при най-прецизната оперативна техника, неизбежно се отстранява и част от разположения в непосредствена непосредственост здрав яйчников паренхим. Затова е належащо тези интервенции да бъдат доста добре прецизирани, да се организират единствено, когато в действителност са наложителни, спазвайки актуалните логаритми.
Има ли догатки, за какво се появява ендометриозата?
Науката към момента не е стигнала до единна доктрина каква е повода да се отключи това положение. Доказано е единствено, че хормоналната интензивност е безусловно наложителният фактор, с цел да се развива ендометриозата, защото дами преди настъпване на първите менструални цикли и дами след менопауза нямат ендометриоза. Дори и да има генетично влечение за развиването й, тя не се изявява в тези възрастови интервали.
Кои са най-често срещаните репродуктивни проблеми при българите и разграничават ли се те спрямо проблемите, които имат хората в другите европейски страни?
Като цяло проблемите са едни и същи, няма разлика сред репродуктивните проблеми, засягащи хората в България и тези в другите европейски страни. Това, което не трябва да се подценява е и мъжкият фактор. Много постоянно в битката за дете първо се търси казуса в дамите, само че в действителност двойката се състои от двама сътрудници. И дамата, и мъжът са еднообразно значими. За страдание все по-често има отклоняване в индикаторите на спермограмите даже и на млади мъже.
Каква е повода за това?
Причините са разнородни. Но в случай че изключим обективните медицински аргументи като вродени положения, предишни интервенции на тестисите, локално разширени венозни съдове ( варикоцеле ), ендокринни болести, инфекции и доста други, в не дребна част от случаите не се открива съответна причина. Все по-важна роля във въздействието върху сперматогенезата оказват актуалния метод на живот и факторите на средата. Това са както алкохол, цигари, разнообразни добавки, които не малко млади мъже употребяват, с цел да добият атлетичен тип на тялото си, по този начин и храната, която ядем, въздухът, който дишаме, токсините, в околната среда, които одобряваме непрекъснато. Всичко това дава отражение и върху мъжкия фактор. Приема се, че сперматозоидите са доста чувствителни към така наречен оксидативен стрес, който въздейства върху тяхната морфология и пъргавина. Затова споделяме, че е хубаво да се съблюдава диетичен режим, да се храним с повече плодове, зеленчуци и по-разнообразно. Хубаво е да има и спорт, тъй като по този начин действително се усъвършенства кръвообращението. Всички тези фактори, някои от които са отвън нас, за жалост, водят до промени както в спермограмата на мъжа, по този начин и в качеството на яйцеклетките на дамите и каквото зависи от нас, би трябвало да създадем, с цел да им противодействаме. Най-вече обаче не трябва да отлагаме прекомерно дълго времето, в което да имаме деца. Това, че се усещаме млади не значи, че организмът ни също е млад. Ако човек в действителност е срещнал колегата си е хубаво да не отсрочва. По-скоро може да отсрочи във времето професионалното си развиване, само че основаването на нов живот е несъмнено доста тъкмо от естествените закони и в действителност няма по какъв начин да го отложим прекалено много във времето.
Още като студент по медицина доктор Пиперкова минава образования по акушерство и гинекология, педиатрия и вътрешни заболявания в Университетските лечебни заведения в Братислава и Брюксел. Преминала е и следдипломни квалификации по дву- и триизмерна ехография на дребния таз, колпоскопия и тъканнодеструктивна терапия, взела участие е в " Академия по репродуктивна медицина ".
По мотив отминалия Световен месец на ендометриозата беседваме с доктор Пиперкова за болестта, репродуктивните проблеми и опциите за решението им.
Д-р Пиперкова, кои са най-големите незнайни, които са останали пред учените във връзка с ендометриозата?
Големият проблем е, че етиологията на заболяването не е изяснена, заради което лекуването й е същинско предизвикателство. Ние можем да лекуваме признаците, но не и да предотвратяваме появяването й. Ендометриозата е заболяване, при което ендометриалната лигавица, която физиологично се намира в кухината на матката, се е популяризирала на нетипични за нея места – в стената на матката, по маточните тръби, яйчниците, перитонеума, който покрива органите в коремната празнина и дребния таз. Тези огнища може да се развият и отвън гениталния тракт. Макар и по-рядко, ендометриозни сектори са установявани в червата, в белия дроб, даже в лигавицата на носа.
Как се диагностицира това заболяване?
Понякога назоваваме ендометриозата „ огромният подражател “, което постоянно би могло да затрудни слагането на диагнозата. Характерни недоволства, насочващи за съществуването й са - мъчителни и значителни менструации, болки при полови контакти, както и различен тип необясними болки в дребния таз, коремната област и кръста, за които не се откриват съответни причинители от друго естество. Проява на заболяването, която постоянно води до слагането на диагнозата, е установяването по време на ултразвуков гинекологичен обзор на кистични формирания в яйчника с характерности съмнителни за ендометриоза. Не рядко при пациенти с ендометриоза се следят и репрудоктивни усложнения.
Ендометриозата е едно доста нетипично протичащо заболяване, което визира дамите от 15 до към 50 годишна възраст. Казано по различен метод, от интервала след появяването на менструалните цикли до навлизането в менопауза, което приблизително за България е към 50 - годишна възраст. Докато дамата е хормонално дейна, ендометриозата може да се развива в организма й и да протича друго при другите пациентки. При едни дами би могла да е даже безсимптомна или с доста леки прояви, при други – умерено изразена, а при някои да е с доста тежка изява.
Колко степени има ендометриозата?
Четири. В взаимозависимост точно от промените и признаците.
Ендометриозата постоянно е възприемана като присъда за неплодородие. Това по този начин ли е действително?
Не бих споделила, че е присъда за неплодородие, само че за жалост дамите, които имат репродуктивни проблеми, по-често са с ендометриоза. Ако за общата популация дами сред 15 и 50-годишна възраст, 10-15% имат ендометриоза, то при дамите с репродуктивни проблеми в 40-45% от случаите се открива ендометриоза. Това обаче не значи, че тези дами не могат да доближат до бременност и раждане. Присъда звучи прекомерно ужасно, а вяра има. Развитието на репродуктивната медицина покачва възможностите на тези пациентки.
Ендометриозата е доста разнолика. Тя може да се изрази с една изолирана киста на яйчника, която да е единствената й демонстрация, само че може да се изрази и в лезии, както във вътрешността на маточните тръби, водещи до промени в тях, които ги вършат непроходими, по този начин и в голям брой огнища по повърхността на перитонеума, покриващ органите в дребния таз и корема и по този метод водещи до образуването на голям брой сраствания. Това са промени, които неизбежно водят до репродуктивни нарушавания, които могат да бъдат преодоляни посредством методите на репродуктивната медицина. Друг не по-малък фактор, който въздейства на физиологичните процеси е, че тези огнища се свързват с обособяване на разнообразни съставки, които водят до неспецифична възпалителна реакция в тъканите, както и в смяна на локалния имунен отговор. Много значимо е да се знае, че когато ендометриозата засегне яйчника, образувайки даже дребни кистични структури, тя изконсумирва част от хубавичко яйчникова тъкан, в която се намират фоликулите. Жените се раждаме с избран брой фоликули. Част от тях всеки месец потеглят да нарастат ( по този начин наречените антрални фоликули), само че единствено един от тях става доминантен и овулира и това се повтаря през множеството менструални цикли. Ако обаче има огнища на ендометриоза, те са на местата, където са били тези фоликули. Ако има голям брой такива огнища, то е за сметка на тези антрални фоликули и броят им се редуцира чисто механично. В избрани обстановки, тези огнища нарастват, образуват се ендометриозни кисти с характерности, налагащи оперативно лекуване. При оперативното им премахване, даже и при най-прецизната оперативна техника, неизбежно се отстранява и част от разположения в непосредствена непосредственост здрав яйчников паренхим. Затова е належащо тези интервенции да бъдат доста добре прецизирани, да се организират единствено, когато в действителност са наложителни, спазвайки актуалните логаритми.
Има ли догатки, за какво се появява ендометриозата?
Науката към момента не е стигнала до единна доктрина каква е повода да се отключи това положение. Доказано е единствено, че хормоналната интензивност е безусловно наложителният фактор, с цел да се развива ендометриозата, защото дами преди настъпване на първите менструални цикли и дами след менопауза нямат ендометриоза. Дори и да има генетично влечение за развиването й, тя не се изявява в тези възрастови интервали.
Кои са най-често срещаните репродуктивни проблеми при българите и разграничават ли се те спрямо проблемите, които имат хората в другите европейски страни?
Като цяло проблемите са едни и същи, няма разлика сред репродуктивните проблеми, засягащи хората в България и тези в другите европейски страни. Това, което не трябва да се подценява е и мъжкият фактор. Много постоянно в битката за дете първо се търси казуса в дамите, само че в действителност двойката се състои от двама сътрудници. И дамата, и мъжът са еднообразно значими. За страдание все по-често има отклоняване в индикаторите на спермограмите даже и на млади мъже.
Каква е повода за това?
Причините са разнородни. Но в случай че изключим обективните медицински аргументи като вродени положения, предишни интервенции на тестисите, локално разширени венозни съдове ( варикоцеле ), ендокринни болести, инфекции и доста други, в не дребна част от случаите не се открива съответна причина. Все по-важна роля във въздействието върху сперматогенезата оказват актуалния метод на живот и факторите на средата. Това са както алкохол, цигари, разнообразни добавки, които не малко млади мъже употребяват, с цел да добият атлетичен тип на тялото си, по този начин и храната, която ядем, въздухът, който дишаме, токсините, в околната среда, които одобряваме непрекъснато. Всичко това дава отражение и върху мъжкия фактор. Приема се, че сперматозоидите са доста чувствителни към така наречен оксидативен стрес, който въздейства върху тяхната морфология и пъргавина. Затова споделяме, че е хубаво да се съблюдава диетичен режим, да се храним с повече плодове, зеленчуци и по-разнообразно. Хубаво е да има и спорт, тъй като по този начин действително се усъвършенства кръвообращението. Всички тези фактори, някои от които са отвън нас, за жалост, водят до промени както в спермограмата на мъжа, по този начин и в качеството на яйцеклетките на дамите и каквото зависи от нас, би трябвало да създадем, с цел да им противодействаме. Най-вече обаче не трябва да отлагаме прекомерно дълго времето, в което да имаме деца. Това, че се усещаме млади не значи, че организмът ни също е млад. Ако човек в действителност е срещнал колегата си е хубаво да не отсрочва. По-скоро може да отсрочи във времето професионалното си развиване, само че основаването на нов живот е несъмнено доста тъкмо от естествените закони и в действителност няма по какъв начин да го отложим прекалено много във времето.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ