Д-р Мария Ивановска революционно: Занимания с йога създават ...
Д-р Мария Ивановска е основен помощник към катедра „ Микробиология и имунология “ и теоретичен откривател към научноизследователския институт на Медицинския университет - Пловдив. Тя е и доктор -специализант по клинична имунология в Университетската болница „ Св. Георги “. Тази година е определена за притежател на влиятелната премия „ Питагор “ и е отличена за приноса си като млад академик. Д-р Ивановска е създател на проучване за влияниетона напрежението върху имунитета.
Стресът доста постоянно е апетитен като причина за всичко, което повлиява по някакъв метод отрицателно на здравословното положение. Изследванията, които доктор Мария Ивановска организира, демонстрират, че той в действителност оказва съществено въздействие на имунния отговор на организма. Пониженият имунитет самичък по себе си обаче не е универсална диагноза за всички болежки, изясни пред „ Марица “ специализантът по клинична имунология.
Д-р Ивановска е безапелационна, че преди да се доближи до каквото и било умозаключение, са нужни самостоятелни проучвания. Мотивацията да стартира огромното проучване, което се концентрира точно върху връзката сред стрес и имунитет, за нея идва от предлагането на нейния теоретичен началник проф. доктор Мариана Мурджева, ректор на МУ-Пловдив. След като преглежда съществуващите писания на свои сътрудници в чужбина и в България, доктор Ивановска открива, че през 2014 година в научната общественост у нас
липсват данни за проблеми като стрес индуцирани промени в имунната система.
По пътя към премията младият академик споделя, че е имало и провокации. Най-трудно е било да се намерят подобаващите групи, които да бъдат включени в проучването. Екипът се стопира на хора, практикуващи йога повече от шест месеца. Приема се, че те са най-изчистени от стресови въздействия, поради спокойствието, на което заниманията възпитават.
Останалите участници, които се включват в изследването, се обособяват в две обособени групи. Това са студенти по време на сесия, които изпитват остро положение на стрес, както и лекари, изложени на продължителен стрес в продължение на повече от четири седмици.
Благодарение на разнообразието на участниците в изследването доктор Ивановска потвърждава, че острият стрес води до промени в клетките и съответно в общите имунокомпетентни Т-клетки, Т-хелперната субпопулация и естествените кафези убийци (NK). Освен това научният екип следи доста високи концентрации на серумен кортизол в кръвта.
При хроничния стрес пловдивските учени
следят значителен спад в имунната отбрана на организма, който се дължи на същите промени като при острия стрес.
Отчетените стойности обаче се разграничават неведнъж, като това се случва в отрицателна посока, споделя доктор Ивановска. Спад е регистриран и в количеството на антитела, което прави организма по-уязвим. В тези случаи се появяват и доста високи равнища на норадреналин.
В същото време изследването открива, че йогите са се сдобили с протективен имунитет, за разлика от останалите участници, защото IgA имуноглобулините при тях са били в пъти повече. Д-р Ивановска изяснява този феномен с резултата на позите, които се заемат при извършения, които способстват за стимулацията на органите на лимфната система.
При относителен разбор на данните от събраната информация от контролните групи доктор Ивановска потвърждава, че стресът оказва въздействие на имунната система. Това обаче се случва по доста самостоятелен метод според от генетичната предразположеност на индивида. Тя открива, че точно разликата в гените ни е предпоставката някои от нас да бъдат по-устойчиви на обещано заболяване. Психо-емоционалните положения обаче зависят най-много от нашето лично усещане на стресовите фактори.
Поради комплексния си метод, който взема поради и вредите от страна на напрежението върху вътрешния свят на индивида, доктор Ивановска дефинира своето изследване като нещо ново в региона психо-невро-ендокрино-имунологията. В него се регистрира рискът за отключване на положения като меланхолия, тревога и психо-когнитивни разстройства, от една страна, а от друга, се проучва възприемчивостта към вирусни и бактериални инфекции.
Имуноложката е безапелационна, че
няма елементарна рецепта, която да ни защищити обезпечено от напрежението.
Затова, когато пациентите <210> се извърнат към нея, тя проучва положението им в началото с така наречен „ Въпросник на Коен “. С негова помощ прави оценка по какъв начин даден човек възприема съответните стресови фактори. По този метод се получава информация по няколко линии и се обгръщат елементи както от психо-емоционалното положение, по този начин и от обективните кръвни индикатори.
Интересното съгласно доктор Ивановска е, че тези, които се оплакват най-вече от стрес, в действителност демонстрират по-здравословни резултати от хората, които таят отрицателните прекарвания и не приказват за тях. Затова е значимо да разтоварваме дейно и да спортуваме по-често, с цел да поддържаме имунната си система. Намирането на занимание също е доста значима стъпка в тази посока.
Приятните занимания са и доста добра опция на веществата, наречени адаптогени, които се одобряват под друга форма. Според доктор Ивановска те също оказват помощ, само че би трябвало да се вземат само и единствено след консултация със експерт по клинична имунология. Затова, преди да прибягваме към каквито и да било препарати, тя предлага като първа и най-важна стъпка да си наложим избрани бариери, с цел да се предпазим от всички отрицателни изяви на напрежението, и да си доставяме повече наслаждение с неща, които обичаме да вършим.
Стресът доста постоянно е апетитен като причина за всичко, което повлиява по някакъв метод отрицателно на здравословното положение. Изследванията, които доктор Мария Ивановска организира, демонстрират, че той в действителност оказва съществено въздействие на имунния отговор на организма. Пониженият имунитет самичък по себе си обаче не е универсална диагноза за всички болежки, изясни пред „ Марица “ специализантът по клинична имунология.
Д-р Ивановска е безапелационна, че преди да се доближи до каквото и било умозаключение, са нужни самостоятелни проучвания. Мотивацията да стартира огромното проучване, което се концентрира точно върху връзката сред стрес и имунитет, за нея идва от предлагането на нейния теоретичен началник проф. доктор Мариана Мурджева, ректор на МУ-Пловдив. След като преглежда съществуващите писания на свои сътрудници в чужбина и в България, доктор Ивановска открива, че през 2014 година в научната общественост у нас
липсват данни за проблеми като стрес индуцирани промени в имунната система.
По пътя към премията младият академик споделя, че е имало и провокации. Най-трудно е било да се намерят подобаващите групи, които да бъдат включени в проучването. Екипът се стопира на хора, практикуващи йога повече от шест месеца. Приема се, че те са най-изчистени от стресови въздействия, поради спокойствието, на което заниманията възпитават.
Останалите участници, които се включват в изследването, се обособяват в две обособени групи. Това са студенти по време на сесия, които изпитват остро положение на стрес, както и лекари, изложени на продължителен стрес в продължение на повече от четири седмици.
Благодарение на разнообразието на участниците в изследването доктор Ивановска потвърждава, че острият стрес води до промени в клетките и съответно в общите имунокомпетентни Т-клетки, Т-хелперната субпопулация и естествените кафези убийци (NK). Освен това научният екип следи доста високи концентрации на серумен кортизол в кръвта.
При хроничния стрес пловдивските учени
следят значителен спад в имунната отбрана на организма, който се дължи на същите промени като при острия стрес.
Отчетените стойности обаче се разграничават неведнъж, като това се случва в отрицателна посока, споделя доктор Ивановска. Спад е регистриран и в количеството на антитела, което прави организма по-уязвим. В тези случаи се появяват и доста високи равнища на норадреналин.
В същото време изследването открива, че йогите са се сдобили с протективен имунитет, за разлика от останалите участници, защото IgA имуноглобулините при тях са били в пъти повече. Д-р Ивановска изяснява този феномен с резултата на позите, които се заемат при извършения, които способстват за стимулацията на органите на лимфната система.
При относителен разбор на данните от събраната информация от контролните групи доктор Ивановска потвърждава, че стресът оказва въздействие на имунната система. Това обаче се случва по доста самостоятелен метод според от генетичната предразположеност на индивида. Тя открива, че точно разликата в гените ни е предпоставката някои от нас да бъдат по-устойчиви на обещано заболяване. Психо-емоционалните положения обаче зависят най-много от нашето лично усещане на стресовите фактори.
Поради комплексния си метод, който взема поради и вредите от страна на напрежението върху вътрешния свят на индивида, доктор Ивановска дефинира своето изследване като нещо ново в региона психо-невро-ендокрино-имунологията. В него се регистрира рискът за отключване на положения като меланхолия, тревога и психо-когнитивни разстройства, от една страна, а от друга, се проучва възприемчивостта към вирусни и бактериални инфекции.
Имуноложката е безапелационна, че
няма елементарна рецепта, която да ни защищити обезпечено от напрежението.
Затова, когато пациентите <210> се извърнат към нея, тя проучва положението им в началото с така наречен „ Въпросник на Коен “. С негова помощ прави оценка по какъв начин даден човек възприема съответните стресови фактори. По този метод се получава информация по няколко линии и се обгръщат елементи както от психо-емоционалното положение, по този начин и от обективните кръвни индикатори.
Интересното съгласно доктор Ивановска е, че тези, които се оплакват най-вече от стрес, в действителност демонстрират по-здравословни резултати от хората, които таят отрицателните прекарвания и не приказват за тях. Затова е значимо да разтоварваме дейно и да спортуваме по-често, с цел да поддържаме имунната си система. Намирането на занимание също е доста значима стъпка в тази посока.
Приятните занимания са и доста добра опция на веществата, наречени адаптогени, които се одобряват под друга форма. Според доктор Ивановска те също оказват помощ, само че би трябвало да се вземат само и единствено след консултация със експерт по клинична имунология. Затова, преди да прибягваме към каквито и да било препарати, тя предлага като първа и най-важна стъпка да си наложим избрани бариери, с цел да се предпазим от всички отрицателни изяви на напрежението, и да си доставяме повече наслаждение с неща, които обичаме да вършим.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ