Д-р Иван Йорданов е началник отделение Ушно-носно-гърлени болести. Той е

Д-р Иван Йорданов е шеф поделение " Ушно-носно-гърлени заболявания ". Той е приключил Медицинска Академия в София през 1992 година, а от 1996 година е експерт по Оториноларинголагия. Сега е шеф на поделение по Ушно-носно-гърлени заболявания в МБАЛ „ Софиямед “. Работил е в Първа градска болница София и в Англия в James Cook University Hospital, както и в Whipps Cross University Hospital в Лондон. 
Специализирал е лицева пластична хирургия и хирургия на глава и шия в Америка и Италия. 
Член е на Европейската академия по лицева и пластична хирургия, Европейското сдружение по ринология, Българско национално съдружие по оториноларингология и хирургия на глава и шия, Софийско Сдружение по Оториноларингология, Български Лекарски Съюз, Българско Ринологично Сдружение. 

Световната Здравна Организация /СЗО/ слага алергията на 4-то място измежду хроничните болести в международен мащаб . Между 30 – 40% от европейците са алергични - цифра, която се е удвоила през последните 20 години. 15 – 20% от тези пациенти имат прояви на тежък алергичен ринит, който, в случай че не бъде лекуван, може да се усложни със синузит, носна полипоза, астма. СЗО прави оценка, че до 2050 година 50% от популацията може да бъде наранено минимум от една алергична болест.

С настъпването на пролетта острите хронични инфекции зачестяват, а в основата на някои от тях стоят точно нелекуваните алергии. Едно от най-често срещаните болести, дължащо се на алергия през пролетния сезон, е така наречен сенна хрема, известна с здравното названиe алергичен ринит. 

Алергичният ринит визира 500 милиона души в света . Това заболяване се усилва в множеството страни, изключително тук-там, които до момента са показвали доста по-ниски и междинни равнища на разпространяване. В Европа 10 – 20% от подрастващите на възраст от 13 до 14 години страдат от тежък алергичен ринит и това разпространяване се усилва в множеството развити страни. 50 % от децата с алергичен ринит с придвижване на възрастта развиват астма. Именно по тази причина експертите сигнализират да се обръщаме към тях в точния момент, с цел да не се стига до тежки затруднения. 

Основните клинични признаци на алергичните ринити са хрема с блудкав секрет, кихане, сърбеж в носа, неведнъж и в очите, твърдото небце и гърлото, както и загуба на обонянието . Често се съпровождат от носна полипоза, алергично инфектиране на околоносните кухини (риносинуити) и алергични процеси на горните, а от време на време и на долните дихателни пътища. 

Началникът на отделението по УНГ заболявания в УМБАЛ „ Софиямед “ доктор Иван Йорданов споделя, че алергичният ринит може да стартира като сезонно заболяване, само че когато не се лекува вярно, може да се трансформира и в целогодишно. 

„ Важна е вярната диагностика - да се откри от експерт дали настина се касае за алергичен ринит и пациентът да е уверен в лекуването с антихистаминови препарати или кортикостероиди и да го организира за по-продължително време, с цел да може симптоматиката да отшуми “. 

Когато тези стъпки биват подценени, може да има затруднения – хипертрофия на носните лигавици, която може да докара до образуването на носни полипи, инфекцията може да стигне до белите дробове и да аргументи асма. 

„ Затрудненото носно дишане като цяло води до съществени нарушавания и болести на дихателната и сърдечносъдовата системи. Един от рисковите фактори за развиване на алергичния ринит е изкривената носна бариера - такива пациенти са по-склонни към зараза от алергените и симптоматиката при тях се ускорява. Тогава би трябвало да се пристъпи към оперативно лекуване, което да поправя носната бариера “, споделя УНГ експертът. 

Основна цел при лекуването на алергичните и неалергични ринити е пациентът да поддържа относително положително качество на живот благодарение на назначената терапия, само че характерно лекуване на хремата няма. Прилагат се симптоматични средства - капки за нос, антипиретици, при бактериални затруднения - антибиотици. Най-често прилаганите фармакотерапевтични средства за лекуването на алергичните и неалергични ринити към този момент са антихистаминовите препарати (за редовно и локално лечение), кортикостероидите за редовно и локално приложение. Лечението с кортикостероиди, приложени редовно, се назначава единствено при специфични индикации и то в лимитирани дози. Заради страничните им резултати, лекуването би трябвало да се ползва по-рядко, в ниски дози и за къс интервал (2-3 седмици) и постоянно под лекарски надзор. По-широко приложение за лекуване на ринитите намират и локално прилаганите кортикостероиди, които са средство за лекуване на всички клинични форми на ринити. При това лекуване също би трябвало да се съблюдават някои ограничавания в дозата и времето на лекуване (до 2 месеца). За страдание, скоро след прекъсването на приема, признаците се възобновяват. Това постанова лекуването да продължи по-продължително време и да бъде под лекарски надзор. 

Според доктор Йорданов, някои от по-сериозните УНГ болести постоянно се неглижират от пациентите, защото се демонстрират със признаци като продължителна хрема. 
" Полипите в носа да вземем за пример се образуват поради хронични болести, провокирани от инфекции при синузит и ринит. Ако пациентът не е подхванал навреме лекуване, възпалителният развой става продължителен и се получават затруднения, които след това изискват хирургична интервенция “, прецизира УНГ експертът. Той припомня, че на територията на ДКЦ „ Софиямед “ действа УНГ кабинет, който прави консултативни прегледи на пациенти.