Д-р Ибрахим Чънар: За съжаление, българите трябва да изпият горчивата чаша докрай
Д-р Ибрахим Чънар, историк и политически анализатор, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Министърът на външните работи на Република Турция Хакан Фидан бе на публично посещаване у нас. Той стартира една обиколка: Албания, България, Румъния в границите на няколко дни, от 28 до 31 януари. Тук при мен в студиото е лекар Ибрахим Чънар – сътрудник публицист, историк също по този начин и политически анализатор. Здравейте.
Здравейте. Приятно ми е да се забележим.
Г-н Чънар, стартира на тази своя обиколка Хакан Фидан. Един от първите хора, които го посрещнаха у нас, беше Мустафа Карадайъ и една от първите срещи, която организира той. По време на тези срещите бяха обсъждани най-много двустранните връзки сред България и Турция. Какво очаквате вие и какво забелязахте досега? С Мария Габриел също беше извършена среща – там бе затвърдена позицията на България, че поддържа Турция по пътя й към Европейския съюз.
По пътя й за Европейския съюз, само че Турция загуби доста там, тя беше кандидат-член за Европейски съюз още 1999 година, в края на предишния век, само че заради амбивалентната политика, която води Реджеп Тайип Ердоган Западът се отдръпна от него и Съединени американски щати също, има проблеми и както се споделя каруцата скърца. Що се отнася до Хакан Фидан, това е обикновено, той е в действителност първият министър на външните работи в по този начин наречената Ера, Турция към този момент е на прага на столетието – 100 години турски република. Интересното за неговата персона е, че той замести Мевлют Чавушоглу, който беше малко по-твърд от вид " ястреби “.
Хакан Фидан е ученик на Масачузетският софтуерен институт – това приказва за неговия механически потенциал, само че той на първо място е посланик, само че не е посланик от кариерата, той е един огромен шпионин, в случай че може по този начин да кажем, бил е началник и на Разузнавателна служба на Турция – турските секрети служби. Казват че той е " черната кутия “ на Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция. Всъщност той му има голямо доверие и той е дясната му ръка, и която ръка би трябвало да осъществя неговата политика, и в частност политиката на Република Турция, която е обвързвана с по този начин наречената Визия " Ос на Турция “, приказваме за тактиката също, която се обрисува в новия век.
Чрез тези срещи на Балканите, приказваме за тази совалка, Турция гледа да затвърди своята роля не просто единствено на Балканите, само че да играе основна роля и в останалия свят като районна суперсила. И призванието на Фидан е той да прокламира за една самостоятелна външна политика на Турция, само че политика, в която Турция ще заеме своето си място, което заема несъмнено в международната политика.
Той и у нас срещна поддръжка. Къде може да не срещне такава или не очаквате сходни вести да има от неговата обиколка?
Не чакам. Всъщност на процедура мисля, че през август месец се видяха с Мария Габриел, той връща визитата.
И в този момент отново тя ще връща. Оказа се, че още веднъж е поканена в Турция.
Чудесно. Това е добре за междусъседските връзки, отлично е. Между България и Турция обичайно връзките са доста положителни в последните години и в бъдеще считам, че ще е по този начин. Ставаше въпрос на предходната среща за търговски стокообмен сред двете страни, че би трябвало да доближи към 10 милиарда евро, една цифра, която впечатлява, само че има и други неща, за които би следвало да се приказва. Има сега спорове, проблеми в света, за което евентуално е станало въпрос. И ние ще забележим тази вечер в новините същинските каква информация ще излезе за това. Но това е обикновено. Другото, което се приказва, че той ще се срещне с турската общественост в съответните страни.
И турски предприемачи и турските общности, да.
Мисля в проекта му беше основният мюфтия на България, в случай че приказваме за Мюфтийството, това не е турската общественост, нали. Тука виждаме една религиозна устременост. Ето, Албания е една мюсюлманска страна също по този начин 70%. В Румъния не знам какви са нещата – там има татари, които живеят в Румъния от мюсюлманската общественост. Вероятно това е една от следващите совалки на външния министър. Нека кажем, че преди няколко дни на посещаване в Турция беше заместител държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд. И стават доста забавни неща, тъй като турският парламент ратифицира протокола и утвърди влизането на Швеция в НАТО, което значи има към този момент от Запада, от Америка един различен взор към Турция. А чува се информация, че Държавният департамент към този момент е податлив да продължи програмата на изтребителите F-16. Не би трябвало да забравяме, че Турция е един доста значим съдружник в НАТО на Съединени американски щати и на доста западни страни, европейски страни, включително в България.
След миналогодишния апел за активизиране на връзките Европейски съюз-Турция, какви процеси следим през днешния ден в югоизточната ни е съседка? Д-р Чънар, какво наблюдавате вие? Скоро издадохте и книга за Турция, една къса история, само че първо към въпроса Европейски съюз-Турция. Този път е изпълнен с много серпентини може би по пътя или?
Турция съвсем захлопна вратата на Европейски Съюз в последните 10 години. Определено сред Европейския съюз и Турция има една конфликтна зона. Онова, което въпреки всичко сплотява Европейския съюз и Турция на този стадий са бежанците в Турция. Турция пое избрани задължения и Западът извършва свои задължения в това отношение, и по някакъв метод Ердоган, макар изцепките, към момента Западът има търпението и по този начин гледа на него като един мек ъгъл. Но казусът с бежанците в Турция в действителност е един доста огромен проблем. Други неща, които виждаме напоследък, е политиката на Турция по отношение на Газа – връзките с Израел се бяха нормализирали, израелският президент посети Турция 2021 година.
Очакваше се след случая с кораба, който беше торпилиран от Израел, поклонниците, които отиваха в Мека, имаше едно стягане на връзките сред Турция и Израел, и таман нещата по този начин се разтрогнаха и отново се появи този проблем - Газа. Но съгласно мен Ердоган, имайки поради неговата маргинална, консервативна маса, той по някакъв метод отново събира точки от отбраната на Газа – братята мюсюлмани и така нататък Аз мисля, че в политическо отношение, в случай че има някакво настъпване на краката сред двете страни, считам, че връзките, бизнес връзките и военното съдействие сред двете страни ще продължава.
Що се отнася обаче до другия спор Украйна-Русия, знаем, че Путин следва да посети Турция през месец февруари, там какво да чакаме? Въпросът за войната несъмнено ще бъда на фокус, неизбежно съществена тематика.
Изтече информация от Външното мнистерство на Русия, че такава среща е планувана, тя е мечтана още декември месец, доколкото ми е известно такава среща ще състои на 12 февруари. Не би трябвало да забравяме обстоятелството, че въпреки всичко приказваме за Ердоган, той е един главен медиатор пък сред Русия и Европейски съюз като Натовска страна. Така че той е значимият човек сега и по някакъв метод той контактува с Путин и имат някакви връзки, които не могат да бъдат другарски, само че имат някакви стратегически връзки. В този аспект приказва се за войната в Украйна, не е изключено, защото зърненият проблем малко замръзна. Може да се сложи въпроса още веднъж за зърнената рецесия, обвързван с Украйна, и знаем, че Турция поема някаква посредническа роля в този проект.
Другото, което е, Турция е в една енергийна взаимозависимост от Русия, и доколкото ми е известно с изключение на Украйна ще бъде дискутиран и построяването на един нов газов хъб сред Турция и Русия. И това е също стратегически и значимо решение, Ердоган се нуждае от тази среща. Що се отнася до Русия, Путин евентуално търси някакво съдействие, някакво схващане по отношение на Украйна от Ердоган, само че това е в случай че може по този начин да кажем един малко бодлив път, тъй като попадаме в спорна зона, в смисъл подобен, че знаем пък, че Турция доставя с дронове Украйна и тя има и някакви други военни ползи там.
Друг интерес, който постоянно е поставял Ердоган или турската страна в негово лице е казусът с кримските татари. Ердоган би желал, може би и в този момент ще бъде подложен въпросът по някакъв метод, Крим да бъде върнат на старите си позиции, т.е. в границите на Украйна, което аз на този стадий не виждам по какъв начин ще стане. Другото, което съгласно мен ще рефлектира в тези връзки - има някакви шансове двамата да се схващат, ще приказват повече за стратегическите ползи сред двете страни в сравнение с външните проблеми, тъй като при външните проблеми ще се настъпят взаимно, и тогава може би ще се получи една конфузна обстановка.
Кой има по-големи стратегически ползи Ердоган или Путин в тази ситуация?
Мисля, че и двамата си вършат услуга, и в действителност Украйна не би желала никой, тя не желае никой да договаря с Русия зад нейния тил, само че ще забележим. Украйна и Турция също поддържат някакво статукво, само че може би възелът ще бъде позволен, в случай че пролетта в този момент отначало тръгнат корабите със зърно, които да обслужват тези региони. Има доста региони, в които има икономическа рецесия, има апетит и прочие, приказваме за една филантропична рецесия, и това по някакъв метод ще даде на Ердоган да натрупа нови точки като един незаобиколим фактор в региона на Черноморието. И тъй като споделих за региона на Черноморието, дано кажа, че Румъния, България и Турция подписаха контракт за разминирането на Черно море.
В Истанбул.
Да, който посредством който ще се разминира Черно море, където към този момент има доста близка рискова зона за България и това е доста значимо. А имайки поради военния спор, който се случва, не е изключено и Черно море да попадне в такава една рискова зона.
Да, такава самодейност би ни била единствено от изгода, както и съдействие с тези страни. Може би бих желала да ми кажете и какви са вашите наблюдения за това активизиране, дали го има въобще, от страна на Европейския съюз и Турция като цяло, т.е. присъединението на Турция към огромната общественост и кои са сигналите, че има такова?
На този стадий не мисля, в случай че има сигнали, то те са доста слаби. Турция имаше да покрива толкоз доста сложени. Турция беше затворила единствено една глава, и тя беше обвързвана мисля с екологическото пространство. Това е един доста огромен път, който ще бъде извървян, и съгласно мен Ердоган не е политикът, която ще докара Турция в Европейския съюз, тъй като неговата политика е амбивалентна. Той в този момент залага на Арабския свят, погледите му са отправени в тази зона: Сирия, Ирак – знаем има огромни проблеми в Газа, връзките с Израел, обичайно там има една граница на алена линия и сред Иран и Турция.
Ако Ердоган води някаква политика с Европейски съюз, тя ще е някаква тактика, обвързвана с Турция за нейното оставане в политиката, нали, като някаква районна суперсила или фактор, както споделих, незаобиколим, с който би трябвало да се преценяват. Мисля, че при един различен политик, отворен към Запада, един технокат, Турция би могла… Аз виждам в този момент, апропо скоро ще има локални избори в Турция, март месец, и допускам, че опозицията ще издигне в Истанбул още веднъж, на последните месни избори преди няколко години видяхме, че Ердоган загуби огромни градове, включително столицата Анкара и Истанбул. Казват, че който печели Истанбул, печели Турция.
Смятам, че тактиката на опозиционната Народнорепубликанската партия на президентските избори не беше вярна - да повдигнат кандидатурата на Кълъчдароглу, който нямаше съгласно мен нужната харизма и не съумя да се пребори с Ердоган. Той си подаде оставката, в този момент Народнорепубликанската партия си има нов водач – Йозгюр Йозел се споделя, само че аз считам, че партията ще бъде издигната за Истанбул още веднъж кандидатурата на Екрем Имамоглу, който допускам, че в случай че завоюва локалните избори, на Истанбул и в случай че стане кмет, за повторно това ще трасира пътя му към идващите президентски избори, на които избори в действителност Ердоган няма право да взе участие според Конституцията и ще бъде изправен пред различен съперник.
Разбира се той ще бъде от " Партията на справедливостта и развиването ", само че аз считам, че в случай че опозиционната партия завоюва в Турция, смени се статуквото, считам, че съвсем към този момент 20 години има такова статукво, считам, че Турция ще отвори нова страница в връзките с Европейския съюз.
Какви процеси следим в югоизточната ни съседка Турция? Тук при мен в студиото е доктор Ибрахим Чънар – сътрудник публицист, историк и политически анализатор. Наскоро той написа книгата " Кратка история на Турция. Културно-исторически обзор “. Сега ще разлистим страниците на тази книга. Какво можем да кажем първоначално? " Кратка история на Турция “ – това звучи любопитно, къса, само че какъв брой да е къса тази история?
Ами, не би трябвало да досаждаме на читателя. Аз не съм я издал, издателство " Рива “ я издаде, аз я написах. Но концепцията ми беше от няколко години. Аз имам една книга за Турция – 2000 година Тя, с изключение на историческа, е и социално-икономическа книга. Става въпрос за стопанската система и популацията на страната, с изключение на историята. Идеята ми беше от две години, че за 100-годишната на Турция би трябвало да се напише нещо обективно, уравновесено. И се веселя, че издателите ме поддържаха. Книгата излезе тъкмо за коледния панаир в НДК.
Кои бяха главните акценти и на какво наблегнахте?
Съдържанието е доста богато, като стартираме от корените на турската диаспора още от Азия и стигнем до ден сегашен. Минавам през селджуките, бейлиците, анадолски емират, по-късно Османската империя и най-после за Турската република, несъмнено. Опитах се в книгата си да направя, да пусна един мост. Ако човек прочете деликатно, ще види нишката сред България и тогавашните български земи, които са били в границите на Османската империя, я има вътре. И това беше една от задачите ми – да покажа, че ние в действителност сме имали една обща история, което не би трябвало да се подценява. По принцип всяка глава има културен обзор. За Турция има доста визии, несъмнено, само че едно от неверните визии е, че се приема като една туристическа дестинация, а Турция е една страна с доста богата просвета – просвета, обвързвана с доста нации и империи, и така нататък, наследени, и на която просвета би следвало да се обърне внимание.
В тази просвета има и българи – и в научния фронт, както в късния османски интервал, по този начин и в първите години на Турската република, и в този момент. Например, един доста добър дипломат на българската просвета е джаз певицата Йълдъз Ибрахимова сега. В рамките на Османската империя, през късния интервал, има доста българи, които погледнах – мисля, че към 900 българи са приключили " Робърт лицей “, а " Робърт лицей “ в края на ХІХ век е било нещо като Източен Кеймбридж, Оксфорд. Там са учили доста напредничави младежи, хора от целия свят, надали не, и българи включително. И аз попаднах на доста забавни обстоятелства, в които доста известни българи са получили там качествено обучение и по-късно са се осъществили.
Това в кой интервал е и под чие ръководство е била тогава Турция?
Тогава Турция е била в границите на Османската империя. Но дано кажем, че Константин Стоилов – бъдещият министър-председател на България два пъти, той е приключил " Робърт лицей “, Константин Величков – огромен политик и публицист, също е приключил " Робърт лицей “. " Робърт лицей “, лицеят – в действителност има и един различен лицей, колеж – " Галатасарай “, е приключил Симеон Радев – един доста огромен български посланик и публицист, който в действителност при републиканска Турция от 1923 до 1925 година е бил пълномощен министър на България. Вече във времето на Ататюрк. Имаме и една друга персона - Стефан Панаретов, който е приключил " Робърт лицей “, и в следствие Стефан Панаретов става първият български дипломат в Съединени американски щати.
Както виждаме, има персони, които не може да бъдат заобиколени, те са се осъществили. Или – може би ще пропусна някой, примерно като Георги Вълкович, Христо Стамболски. Георги Вълкович става шеф на най-голямата болница в Истанбул " Хайдар паша “. Христо Стамболски също се изявява като прочут доктор в границите на империята. И въобще, това са българи, които оставят диря в своя живот, в своето развиване, въпреки и в границите на други империи, само че това са българи, които са се осъществили и са имали принос и в границите на империята, и на Република Турция, и по-късно принос и в българската политика след Освобождението.
Христо Стамболски слага началото на опазването на здравето в България след Освобождението. Йордан Севов – има един проектант, той е бил основният проектант на цар Борис ІІІ. Йордан Севов е дясна ръка на един немския проектант, който построява инфраструктурата на Анкара в Турция – Херман Янсен, и той в действителност по-късно става основен проектант на цар Борис III, само че през 20-те и 30-те години той работи в Турската република, построява една от резиденциите на Ататюрк – " Мармара “ се споделя. Така че тези българи, както виждаме, Турция си е Турция, само че тези българи са оставили своя принос и в границите на тази страна.
Извън рамките на Османската империя, на която наблегнахте доскоро, по кое време Република Турция е бележила може би един от най-хубавите си възходи?
Като че ли най-романтичният интервал на турската страна е от 1923-1938 година Това е интервалът на ръководството на Ататюрк – 15 години, когато стартират едни неповторими, огромни, грандиозни проблеми. Ататюрк е един неповторим, извънреден политик, който трансформира Турция в световна страна. Макар че днеска политиката, която води и Партията на справедливостта и развиването, така наречен идеология " политически ислям “ дърпа някак си обратно Турция от светските правила, само че аз считам, че Турция е една световна страна. И вие току що загатнахте за нейното място в Европейския съюз – аз считам, че Турция има място в Европа и там би трябвало да бъде.
Разказахте ни за хора, които са учили в Турция, осъществили са се на високо равнище по-късно тук, у нас, в България. Как гледате вие на вътрешнополитическия живот тук, у нас? Политиците през днешния ден по какъв начин се държат, изобщо държанието им? Виждаме в последно време престрелките сред президента, изпълнителната власт.
В последната може би половин година е доста фешън да се приказва за една персона, която е… ще видим… кукла на конци. Той се знае кой е кукловодът в действителност, само че очевидно има и други фактори, които са заинтригувани този човек да прави политика в Народното събрание. Делян Пеевски, така наречен " политически феномен “ – аз не знам, моето персонално мнение е, че такива " политици “ нямат място в България, тъй като и той, и Костадинов, да не изреждам и други политици, считам, че те са позор за България. Това демонстрира, че политическата класа е изчерпана в България. И това са хора, които дефинират нашата орис. Някак си не стоят добре нещата в този проект. Явно така наречен " евроатлантик “ със своето си държание желае да почисти имиджа си, обвързвано с това, че той е обвинен по Закона " Магнитски “.
Знаем и преди този момент за корупционните схеми и прочие, и прочие. Но мисля, че той прави своята работа, избрана в този момент, добър реализатор е. Няма какво да си кривим душата – той е основният касиер на " Движението за права и свободи “. По-интересното е, че другите партии… основава се една сглобка, както Методи Андреев назова към този момент сглобката – то не е сглобка, то е спойка това състояние, това статукво, което продължава. Ние живеем в един интервал на неустановеност и просто е тъпо, че България е в ръцете на такива политици, които съгласно мен нямат нужните качества. За българската политика са нужни хора с друга визия.
Ето, президентът има упоритостите, вероятно, да влезе в политиката – такива сигнали има. За неговото държание и планове какво мислите?
Ами, той ще влезе в политиката. Знаем, и един различен президент влезе по този начин в политиката – Георги Първанов, с АБВ, само че аз считам, че той няма да заеме някакво място, което ще му дава опция да дърпа конците в политиката. Ако това придвижване, както се назовава – " Трети март “ мисля, че се споделя, една партия, която се появява, или един индивид в този момент от няколко дни, аз считам, че той, даже да сътвори някаква партия, тази партия може да преодолее 4-те % преграда, само че тя не може да играе някаква роля в България.
В България има две-три политически сили, в последните години имаме и обичайни сили, които са във властта, които ще не престават да дефинират посоката в развиването на България. Но съгласно мен България има едно несигурно ръководство и това на мен не ми вдъхва доверие. За страдание, българите може би би трябвало да изпият горчивата чаша до дъно. България има потребност от друго ръководство, има потребност от по-голямо доверие от Запада и от Изтока, в случай че щете. И въобще, на този стадий политическата сцена е в действителност една политика, която доста постоянно се приказва – има едно факсимиле, че политиката е мръсна работа. Точно това виждам аз на този стадий. Сега ще забележим несъмнено отново някакви разтърсвания при ротацията. Предполагам, че ще има промяна на министри, ще има някакво огнище сред така наречен " сглобка “, което ще пламне сред ПП-ДБ и ГЕРБ, само че ще забележим по какъв начин ще бъдат нещата.
Но пък на този стадий приказваме за политическа класа – министър-председателят на България, която е акад. Денков, аз виждам един умен човек, един диалогичен човек, който не би трябвало да се изгубва и той би трябвало да остане. Може би той е, в случай че може по този начин да кажем, барометърът в връзките в политиката на този стадий. Бъдещето ще покаже, само че за мен не е оптимистично за България, с формата на това ръководство, което го имаме сега.
И в случай че мога да обобщя, съгласно вас нито Делян Пеевски има място в политиката, а пък президентът Радев няма да бъде никаква опция, може би.
Не мисля. Той просто си търси място под слънцето. Ще го откри, само че повече ще има сянка.
Министърът на външните работи на Република Турция Хакан Фидан бе на публично посещаване у нас. Той стартира една обиколка: Албания, България, Румъния в границите на няколко дни, от 28 до 31 януари. Тук при мен в студиото е лекар Ибрахим Чънар – сътрудник публицист, историк също по този начин и политически анализатор. Здравейте.
Здравейте. Приятно ми е да се забележим.
Г-н Чънар, стартира на тази своя обиколка Хакан Фидан. Един от първите хора, които го посрещнаха у нас, беше Мустафа Карадайъ и една от първите срещи, която организира той. По време на тези срещите бяха обсъждани най-много двустранните връзки сред България и Турция. Какво очаквате вие и какво забелязахте досега? С Мария Габриел също беше извършена среща – там бе затвърдена позицията на България, че поддържа Турция по пътя й към Европейския съюз.
По пътя й за Европейския съюз, само че Турция загуби доста там, тя беше кандидат-член за Европейски съюз още 1999 година, в края на предишния век, само че заради амбивалентната политика, която води Реджеп Тайип Ердоган Западът се отдръпна от него и Съединени американски щати също, има проблеми и както се споделя каруцата скърца. Що се отнася до Хакан Фидан, това е обикновено, той е в действителност първият министър на външните работи в по този начин наречената Ера, Турция към този момент е на прага на столетието – 100 години турски република. Интересното за неговата персона е, че той замести Мевлют Чавушоглу, който беше малко по-твърд от вид " ястреби “.
Хакан Фидан е ученик на Масачузетският софтуерен институт – това приказва за неговия механически потенциал, само че той на първо място е посланик, само че не е посланик от кариерата, той е един огромен шпионин, в случай че може по този начин да кажем, бил е началник и на Разузнавателна служба на Турция – турските секрети служби. Казват че той е " черната кутия “ на Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция. Всъщност той му има голямо доверие и той е дясната му ръка, и която ръка би трябвало да осъществя неговата политика, и в частност политиката на Република Турция, която е обвързвана с по този начин наречената Визия " Ос на Турция “, приказваме за тактиката също, която се обрисува в новия век.
Чрез тези срещи на Балканите, приказваме за тази совалка, Турция гледа да затвърди своята роля не просто единствено на Балканите, само че да играе основна роля и в останалия свят като районна суперсила. И призванието на Фидан е той да прокламира за една самостоятелна външна политика на Турция, само че политика, в която Турция ще заеме своето си място, което заема несъмнено в международната политика.
Той и у нас срещна поддръжка. Къде може да не срещне такава или не очаквате сходни вести да има от неговата обиколка?
Не чакам. Всъщност на процедура мисля, че през август месец се видяха с Мария Габриел, той връща визитата.
И в този момент отново тя ще връща. Оказа се, че още веднъж е поканена в Турция.
Чудесно. Това е добре за междусъседските връзки, отлично е. Между България и Турция обичайно връзките са доста положителни в последните години и в бъдеще считам, че ще е по този начин. Ставаше въпрос на предходната среща за търговски стокообмен сред двете страни, че би трябвало да доближи към 10 милиарда евро, една цифра, която впечатлява, само че има и други неща, за които би следвало да се приказва. Има сега спорове, проблеми в света, за което евентуално е станало въпрос. И ние ще забележим тази вечер в новините същинските каква информация ще излезе за това. Но това е обикновено. Другото, което се приказва, че той ще се срещне с турската общественост в съответните страни.
И турски предприемачи и турските общности, да.
Мисля в проекта му беше основният мюфтия на България, в случай че приказваме за Мюфтийството, това не е турската общественост, нали. Тука виждаме една религиозна устременост. Ето, Албания е една мюсюлманска страна също по този начин 70%. В Румъния не знам какви са нещата – там има татари, които живеят в Румъния от мюсюлманската общественост. Вероятно това е една от следващите совалки на външния министър. Нека кажем, че преди няколко дни на посещаване в Турция беше заместител държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд. И стават доста забавни неща, тъй като турският парламент ратифицира протокола и утвърди влизането на Швеция в НАТО, което значи има към този момент от Запада, от Америка един различен взор към Турция. А чува се информация, че Държавният департамент към този момент е податлив да продължи програмата на изтребителите F-16. Не би трябвало да забравяме, че Турция е един доста значим съдружник в НАТО на Съединени американски щати и на доста западни страни, европейски страни, включително в България.
След миналогодишния апел за активизиране на връзките Европейски съюз-Турция, какви процеси следим през днешния ден в югоизточната ни е съседка? Д-р Чънар, какво наблюдавате вие? Скоро издадохте и книга за Турция, една къса история, само че първо към въпроса Европейски съюз-Турция. Този път е изпълнен с много серпентини може би по пътя или?
Турция съвсем захлопна вратата на Европейски Съюз в последните 10 години. Определено сред Европейския съюз и Турция има една конфликтна зона. Онова, което въпреки всичко сплотява Европейския съюз и Турция на този стадий са бежанците в Турция. Турция пое избрани задължения и Западът извършва свои задължения в това отношение, и по някакъв метод Ердоган, макар изцепките, към момента Западът има търпението и по този начин гледа на него като един мек ъгъл. Но казусът с бежанците в Турция в действителност е един доста огромен проблем. Други неща, които виждаме напоследък, е политиката на Турция по отношение на Газа – връзките с Израел се бяха нормализирали, израелският президент посети Турция 2021 година.
Очакваше се след случая с кораба, който беше торпилиран от Израел, поклонниците, които отиваха в Мека, имаше едно стягане на връзките сред Турция и Израел, и таман нещата по този начин се разтрогнаха и отново се появи този проблем - Газа. Но съгласно мен Ердоган, имайки поради неговата маргинална, консервативна маса, той по някакъв метод отново събира точки от отбраната на Газа – братята мюсюлмани и така нататък Аз мисля, че в политическо отношение, в случай че има някакво настъпване на краката сред двете страни, считам, че връзките, бизнес връзките и военното съдействие сред двете страни ще продължава.
Що се отнася обаче до другия спор Украйна-Русия, знаем, че Путин следва да посети Турция през месец февруари, там какво да чакаме? Въпросът за войната несъмнено ще бъда на фокус, неизбежно съществена тематика.
Изтече информация от Външното мнистерство на Русия, че такава среща е планувана, тя е мечтана още декември месец, доколкото ми е известно такава среща ще състои на 12 февруари. Не би трябвало да забравяме обстоятелството, че въпреки всичко приказваме за Ердоган, той е един главен медиатор пък сред Русия и Европейски съюз като Натовска страна. Така че той е значимият човек сега и по някакъв метод той контактува с Путин и имат някакви връзки, които не могат да бъдат другарски, само че имат някакви стратегически връзки. В този аспект приказва се за войната в Украйна, не е изключено, защото зърненият проблем малко замръзна. Може да се сложи въпроса още веднъж за зърнената рецесия, обвързван с Украйна, и знаем, че Турция поема някаква посредническа роля в този проект.
Другото, което е, Турция е в една енергийна взаимозависимост от Русия, и доколкото ми е известно с изключение на Украйна ще бъде дискутиран и построяването на един нов газов хъб сред Турция и Русия. И това е също стратегически и значимо решение, Ердоган се нуждае от тази среща. Що се отнася до Русия, Путин евентуално търси някакво съдействие, някакво схващане по отношение на Украйна от Ердоган, само че това е в случай че може по този начин да кажем един малко бодлив път, тъй като попадаме в спорна зона, в смисъл подобен, че знаем пък, че Турция доставя с дронове Украйна и тя има и някакви други военни ползи там.
Друг интерес, който постоянно е поставял Ердоган или турската страна в негово лице е казусът с кримските татари. Ердоган би желал, може би и в този момент ще бъде подложен въпросът по някакъв метод, Крим да бъде върнат на старите си позиции, т.е. в границите на Украйна, което аз на този стадий не виждам по какъв начин ще стане. Другото, което съгласно мен ще рефлектира в тези връзки - има някакви шансове двамата да се схващат, ще приказват повече за стратегическите ползи сред двете страни в сравнение с външните проблеми, тъй като при външните проблеми ще се настъпят взаимно, и тогава може би ще се получи една конфузна обстановка.
Кой има по-големи стратегически ползи Ердоган или Путин в тази ситуация?
Мисля, че и двамата си вършат услуга, и в действителност Украйна не би желала никой, тя не желае никой да договаря с Русия зад нейния тил, само че ще забележим. Украйна и Турция също поддържат някакво статукво, само че може би възелът ще бъде позволен, в случай че пролетта в този момент отначало тръгнат корабите със зърно, които да обслужват тези региони. Има доста региони, в които има икономическа рецесия, има апетит и прочие, приказваме за една филантропична рецесия, и това по някакъв метод ще даде на Ердоган да натрупа нови точки като един незаобиколим фактор в региона на Черноморието. И тъй като споделих за региона на Черноморието, дано кажа, че Румъния, България и Турция подписаха контракт за разминирането на Черно море.
В Истанбул.
Да, който посредством който ще се разминира Черно море, където към този момент има доста близка рискова зона за България и това е доста значимо. А имайки поради военния спор, който се случва, не е изключено и Черно море да попадне в такава една рискова зона.
Да, такава самодейност би ни била единствено от изгода, както и съдействие с тези страни. Може би бих желала да ми кажете и какви са вашите наблюдения за това активизиране, дали го има въобще, от страна на Европейския съюз и Турция като цяло, т.е. присъединението на Турция към огромната общественост и кои са сигналите, че има такова?
На този стадий не мисля, в случай че има сигнали, то те са доста слаби. Турция имаше да покрива толкоз доста сложени. Турция беше затворила единствено една глава, и тя беше обвързвана мисля с екологическото пространство. Това е един доста огромен път, който ще бъде извървян, и съгласно мен Ердоган не е политикът, която ще докара Турция в Европейския съюз, тъй като неговата политика е амбивалентна. Той в този момент залага на Арабския свят, погледите му са отправени в тази зона: Сирия, Ирак – знаем има огромни проблеми в Газа, връзките с Израел, обичайно там има една граница на алена линия и сред Иран и Турция.
Ако Ердоган води някаква политика с Европейски съюз, тя ще е някаква тактика, обвързвана с Турция за нейното оставане в политиката, нали, като някаква районна суперсила или фактор, както споделих, незаобиколим, с който би трябвало да се преценяват. Мисля, че при един различен политик, отворен към Запада, един технокат, Турция би могла… Аз виждам в този момент, апропо скоро ще има локални избори в Турция, март месец, и допускам, че опозицията ще издигне в Истанбул още веднъж, на последните месни избори преди няколко години видяхме, че Ердоган загуби огромни градове, включително столицата Анкара и Истанбул. Казват, че който печели Истанбул, печели Турция.
Смятам, че тактиката на опозиционната Народнорепубликанската партия на президентските избори не беше вярна - да повдигнат кандидатурата на Кълъчдароглу, който нямаше съгласно мен нужната харизма и не съумя да се пребори с Ердоган. Той си подаде оставката, в този момент Народнорепубликанската партия си има нов водач – Йозгюр Йозел се споделя, само че аз считам, че партията ще бъде издигната за Истанбул още веднъж кандидатурата на Екрем Имамоглу, който допускам, че в случай че завоюва локалните избори, на Истанбул и в случай че стане кмет, за повторно това ще трасира пътя му към идващите президентски избори, на които избори в действителност Ердоган няма право да взе участие според Конституцията и ще бъде изправен пред различен съперник.
Разбира се той ще бъде от " Партията на справедливостта и развиването ", само че аз считам, че в случай че опозиционната партия завоюва в Турция, смени се статуквото, считам, че съвсем към този момент 20 години има такова статукво, считам, че Турция ще отвори нова страница в връзките с Европейския съюз.
Какви процеси следим в югоизточната ни съседка Турция? Тук при мен в студиото е доктор Ибрахим Чънар – сътрудник публицист, историк и политически анализатор. Наскоро той написа книгата " Кратка история на Турция. Културно-исторически обзор “. Сега ще разлистим страниците на тази книга. Какво можем да кажем първоначално? " Кратка история на Турция “ – това звучи любопитно, къса, само че какъв брой да е къса тази история?
Ами, не би трябвало да досаждаме на читателя. Аз не съм я издал, издателство " Рива “ я издаде, аз я написах. Но концепцията ми беше от няколко години. Аз имам една книга за Турция – 2000 година Тя, с изключение на историческа, е и социално-икономическа книга. Става въпрос за стопанската система и популацията на страната, с изключение на историята. Идеята ми беше от две години, че за 100-годишната на Турция би трябвало да се напише нещо обективно, уравновесено. И се веселя, че издателите ме поддържаха. Книгата излезе тъкмо за коледния панаир в НДК.
Кои бяха главните акценти и на какво наблегнахте?
Съдържанието е доста богато, като стартираме от корените на турската диаспора още от Азия и стигнем до ден сегашен. Минавам през селджуките, бейлиците, анадолски емират, по-късно Османската империя и най-после за Турската република, несъмнено. Опитах се в книгата си да направя, да пусна един мост. Ако човек прочете деликатно, ще види нишката сред България и тогавашните български земи, които са били в границите на Османската империя, я има вътре. И това беше една от задачите ми – да покажа, че ние в действителност сме имали една обща история, което не би трябвало да се подценява. По принцип всяка глава има културен обзор. За Турция има доста визии, несъмнено, само че едно от неверните визии е, че се приема като една туристическа дестинация, а Турция е една страна с доста богата просвета – просвета, обвързвана с доста нации и империи, и така нататък, наследени, и на която просвета би следвало да се обърне внимание.
В тази просвета има и българи – и в научния фронт, както в късния османски интервал, по този начин и в първите години на Турската република, и в този момент. Например, един доста добър дипломат на българската просвета е джаз певицата Йълдъз Ибрахимова сега. В рамките на Османската империя, през късния интервал, има доста българи, които погледнах – мисля, че към 900 българи са приключили " Робърт лицей “, а " Робърт лицей “ в края на ХІХ век е било нещо като Източен Кеймбридж, Оксфорд. Там са учили доста напредничави младежи, хора от целия свят, надали не, и българи включително. И аз попаднах на доста забавни обстоятелства, в които доста известни българи са получили там качествено обучение и по-късно са се осъществили.
Това в кой интервал е и под чие ръководство е била тогава Турция?
Тогава Турция е била в границите на Османската империя. Но дано кажем, че Константин Стоилов – бъдещият министър-председател на България два пъти, той е приключил " Робърт лицей “, Константин Величков – огромен политик и публицист, също е приключил " Робърт лицей “. " Робърт лицей “, лицеят – в действителност има и един различен лицей, колеж – " Галатасарай “, е приключил Симеон Радев – един доста огромен български посланик и публицист, който в действителност при републиканска Турция от 1923 до 1925 година е бил пълномощен министър на България. Вече във времето на Ататюрк. Имаме и една друга персона - Стефан Панаретов, който е приключил " Робърт лицей “, и в следствие Стефан Панаретов става първият български дипломат в Съединени американски щати.
Както виждаме, има персони, които не може да бъдат заобиколени, те са се осъществили. Или – може би ще пропусна някой, примерно като Георги Вълкович, Христо Стамболски. Георги Вълкович става шеф на най-голямата болница в Истанбул " Хайдар паша “. Христо Стамболски също се изявява като прочут доктор в границите на империята. И въобще, това са българи, които оставят диря в своя живот, в своето развиване, въпреки и в границите на други империи, само че това са българи, които са се осъществили и са имали принос и в границите на империята, и на Република Турция, и по-късно принос и в българската политика след Освобождението.
Христо Стамболски слага началото на опазването на здравето в България след Освобождението. Йордан Севов – има един проектант, той е бил основният проектант на цар Борис ІІІ. Йордан Севов е дясна ръка на един немския проектант, който построява инфраструктурата на Анкара в Турция – Херман Янсен, и той в действителност по-късно става основен проектант на цар Борис III, само че през 20-те и 30-те години той работи в Турската република, построява една от резиденциите на Ататюрк – " Мармара “ се споделя. Така че тези българи, както виждаме, Турция си е Турция, само че тези българи са оставили своя принос и в границите на тази страна.
Извън рамките на Османската империя, на която наблегнахте доскоро, по кое време Република Турция е бележила може би един от най-хубавите си възходи?
Като че ли най-романтичният интервал на турската страна е от 1923-1938 година Това е интервалът на ръководството на Ататюрк – 15 години, когато стартират едни неповторими, огромни, грандиозни проблеми. Ататюрк е един неповторим, извънреден политик, който трансформира Турция в световна страна. Макар че днеска политиката, която води и Партията на справедливостта и развиването, така наречен идеология " политически ислям “ дърпа някак си обратно Турция от светските правила, само че аз считам, че Турция е една световна страна. И вие току що загатнахте за нейното място в Европейския съюз – аз считам, че Турция има място в Европа и там би трябвало да бъде.
Разказахте ни за хора, които са учили в Турция, осъществили са се на високо равнище по-късно тук, у нас, в България. Как гледате вие на вътрешнополитическия живот тук, у нас? Политиците през днешния ден по какъв начин се държат, изобщо държанието им? Виждаме в последно време престрелките сред президента, изпълнителната власт.
В последната може би половин година е доста фешън да се приказва за една персона, която е… ще видим… кукла на конци. Той се знае кой е кукловодът в действителност, само че очевидно има и други фактори, които са заинтригувани този човек да прави политика в Народното събрание. Делян Пеевски, така наречен " политически феномен “ – аз не знам, моето персонално мнение е, че такива " политици “ нямат място в България, тъй като и той, и Костадинов, да не изреждам и други политици, считам, че те са позор за България. Това демонстрира, че политическата класа е изчерпана в България. И това са хора, които дефинират нашата орис. Някак си не стоят добре нещата в този проект. Явно така наречен " евроатлантик “ със своето си държание желае да почисти имиджа си, обвързвано с това, че той е обвинен по Закона " Магнитски “.
Знаем и преди този момент за корупционните схеми и прочие, и прочие. Но мисля, че той прави своята работа, избрана в този момент, добър реализатор е. Няма какво да си кривим душата – той е основният касиер на " Движението за права и свободи “. По-интересното е, че другите партии… основава се една сглобка, както Методи Андреев назова към този момент сглобката – то не е сглобка, то е спойка това състояние, това статукво, което продължава. Ние живеем в един интервал на неустановеност и просто е тъпо, че България е в ръцете на такива политици, които съгласно мен нямат нужните качества. За българската политика са нужни хора с друга визия.
Ето, президентът има упоритостите, вероятно, да влезе в политиката – такива сигнали има. За неговото държание и планове какво мислите?
Ами, той ще влезе в политиката. Знаем, и един различен президент влезе по този начин в политиката – Георги Първанов, с АБВ, само че аз считам, че той няма да заеме някакво място, което ще му дава опция да дърпа конците в политиката. Ако това придвижване, както се назовава – " Трети март “ мисля, че се споделя, една партия, която се появява, или един индивид в този момент от няколко дни, аз считам, че той, даже да сътвори някаква партия, тази партия може да преодолее 4-те % преграда, само че тя не може да играе някаква роля в България.
В България има две-три политически сили, в последните години имаме и обичайни сили, които са във властта, които ще не престават да дефинират посоката в развиването на България. Но съгласно мен България има едно несигурно ръководство и това на мен не ми вдъхва доверие. За страдание, българите може би би трябвало да изпият горчивата чаша до дъно. България има потребност от друго ръководство, има потребност от по-голямо доверие от Запада и от Изтока, в случай че щете. И въобще, на този стадий политическата сцена е в действителност една политика, която доста постоянно се приказва – има едно факсимиле, че политиката е мръсна работа. Точно това виждам аз на този стадий. Сега ще забележим несъмнено отново някакви разтърсвания при ротацията. Предполагам, че ще има промяна на министри, ще има някакво огнище сред така наречен " сглобка “, което ще пламне сред ПП-ДБ и ГЕРБ, само че ще забележим по какъв начин ще бъдат нещата.
Но пък на този стадий приказваме за политическа класа – министър-председателят на България, която е акад. Денков, аз виждам един умен човек, един диалогичен човек, който не би трябвало да се изгубва и той би трябвало да остане. Може би той е, в случай че може по този начин да кажем, барометърът в връзките в политиката на този стадий. Бъдещето ще покаже, само че за мен не е оптимистично за България, с формата на това ръководство, което го имаме сега.
И в случай че мога да обобщя, съгласно вас нито Делян Пеевски има място в политиката, а пък президентът Радев няма да бъде никаква опция, може би.
Не мисля. Той просто си търси място под слънцето. Ще го откри, само че повече ще има сянка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ