Д-р Хелмут Палдер: Много често истината е по средата
Д-р Хелмут Палдер: Много постоянно истината е по средата
Нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази самостоятелност е освен възприятието, че са свободни, а по-скоро като приемане на голяма отговорност.
Това споделя в изявление за Правен свят някогашният консултант в Баварското министерство на правораздаването Д-р Хелмут Палдер.
Г-н Палдер, надали има задграничен специалист, който по-добре познава българската правосъдна система. Как се развива българското правораздаване – от участието на България в Европейския съюз до през днешния ден, когато сполучливо мина първото Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз?
Д-р Хелмут Палдер: Първо, благодаря за комплимента, който ми вършиме. Действително 20 години проследявам развиването на България. Мисля, че съм направил много неща за България, само че и почтено казано съм получил много огромно самопризнание от страната Ви като насрещна престация за моите старания.
Не желая да избягам от Вашия въпрос, мисля, че преди България да се причисли към Европейския съюз имаше една много огромна законодателна интензивност. И тази интензивност след присъединението към Съюза сякаш понижа. Беше въведен Механизмът за мониторинг и от него имаше много положителни резултати – имахме съответните Доклади за напредъка. Само ще загатна промяната в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която беше обвързвана със съответните полемики в страната, само че оценявайки от дистанцията на времето, мога да кажа, че тя беше една доста положителна стъпка напред. Но както постоянно в живота нещата се движат нагоре и надолу. Абсолютно човешко е от време на време да се почива върху остарели лаври, само че в случай че това се случва прекомерно дълго във времето, тази позиция се изгубва. И по тази причина постоянно съм казвал на българските сътрудници - да не почиваме единствено върху остарели лаври, да се съобразяваме с рецензията, която се изрича от страна на Европейската комисия.
Но дано да погледнем позитивното развиване. Ужасните поръчкови убийства, които се случиха в България, в последна сметка бяха прекратени. Естествено всяко едно ликвидиране е прекалено много, само че тези серии от поръчкови убийства от години към този момент не се случват.
Непрекъснато се чуват упреци, че не се подхващат задоволително ограничения за противопоставяне на корупцията. Имаше разнообразни опити това противопоставяне да бъде поведено от разнообразни служби и в последна сметка беше взето вярно решение, а точно да се сътвори едно централизирано звено, един централен орган (КПКОНПИ – бел.ред.). Запознат съм с рецензията, че това централизирано звено има прекалено много пълномощия, само че дано дадем късмет на този нов орган. И дано да заключим оптимистично, че имаме Специализиран съд освен за противопоставяне на проведената престъпност, само че и за противопоставяне на корупцията.
И в случай че вземем тематиката на днешния ни семинар – Противодействие на киберпрестъпления, би трябвало да кажа, че ние дружно – България и Германия, се намираме на едно и също равнище.
-Мониторинговият механизъм на Европейската комисия над българските правоохранителни и правосъдни органи обаче към момента продължава. За първи път тази година Европейска комисия видя прогрес по три от основните шест критерия на механизма и краткотрайно ги приключи. На какво се дължи този прогрес?
Д-р Хелмут Палдер: Напредъкът се дължи на това, че помощта, която получи България, само че и рецензията, най-сетне даде плодове. Именно заради Председателството на Европейския съвет през тази година, което пое България, докара до един мощен подтик напред. Имаше доста сериозни гласове, че България няма да се оправи, само че аз през цялото време бях оптимистично надъхан и моят оптимизъм беше оневинен. България в действителност напълно поддържа основаването на Европейска прокуратура, България сложи началото на доста значими начинания за Западните Балкани. Именно по самодейност на България се разведриха връзките с Македония. Освен това България реализира една чудесна работа във връзка с обезпечаване на границата на Европейския съюз с Турция. За страдание целият този принос на България за Европа не е изцяло приет от други европейски страни, само че в последна сметка господин Вебер, който е претендент за поста на Юнкер, неотдавна насърчи по отговарящ метод тези български триумфи.
И също така желая да оценя като позитив и промяната във Висшия правосъден съвет, а точно основаването на две професионални колегии – една, която да дава отговор за съдиите и друга, която да дава отговор за прокурорите.
-Една от рецензиите на Брюксел остава, а точно – неналичието на ефикасни присъди за корупция на политици. Същото споделят и българските жители. И тук идва прехвърлянето на отговорност – прокурорите ли не упрекват добре или българските съдии отхвърлят да издават неоправдателни решения, какво демонстрират Вашите наблюдения?
Д-р Хелмут Палдер: Това е един доста сложен въпрос и аз ще отговоря с самоограничение. Преди да работя в Баварското министерство на правораздаването съм бил и прокурор и арбитър. Аз познавам обвиняването – в случай че самото следствие не се организира вярно, това води до оправдателни присъди. Винаги при образуването на този резултат се пропуща първопричината – прокуратурата е длъжна да организира следствие и когато не се съберат задоволително доказателства за виновността на лицето, тогава разумният резултат е оправдателна присъда. Действително е по този начин – един виновен арбитър по-скоро би оправдал отговорно лице, чиято виновност обаче не е потвърдена в процеса, в сравнение с да осъди един почтен. Няма да избегна Вашия въпрос, просто върша една стъпка по-напред. Като външно лице, аз не мога да си разреша да дам оценка за това дали прокуратурата не проверява вярно, или да дам оценка за това дали съдът не желае да постановява съществени присъди.
Непрекъснато чета в Докладите упрека, че не се проверяват задоволително случаите на корупция, само че почтено казано доста постоянно в упреците за корупция не съществуват прояви на корупция. Мога единствено да изкажа упованието, че посредством основаването на новия орган за противопоставяне на корупцията, следствията ще бъдат улеснени и ще вървят с по-бързи темпове. Мисля, че Специализираният съд и Специализираната прокуратура имат нужните обезпеченост и законови средства, с цел да проведат дейно следствие на такива случаи, с цел да могат съдиите в действителност да имат задоволително материал, събран според правилата на правовата страна, с цел да могат да постановят неоправдателни присъди.
- Г-н Палдер, най-големите критици на българското държавно обвиняване споделят, че то не е реформирано. Обратното сподели Европейска комисия в последния Мониторингов отчет. Къде е истината?
Много постоянно истината е по средата, колкото и тривиално да звучи това изречение. Но аз мисля, че по-скоро, в тази ситуация, истината е на страната на прокуратурата. Мога да си показва, че един орган, който е снаряжен с в действителност голям властови запас, може да бъде изкушен да го употребява. Но това никога не е индикация, че прокуратурата работи незаконосъобразно.
Д-р Хелмут Палдер: Мисля, че промените, които организира основният прокурор в самата прокуратура, към този момент дават резултати. На първо място това е поддръжката на районните прокуратури – като се върна обратно във времето и си спомня обстановката при започване на века, когато имахме планове с българската прокуратура, би трябвало да кажа, че обстановката е изменена в действителност сензитивно. Тогава прокурорите се опасяваха да взимат независимо решение, постоянно питаха нагоре по йерархията какво би трябвало да вършат, в този момент това нещо е изцяло променено. Сега фактически решенията се взимат на място и от лицата, които носят отговорността за осъществяването им. Естествено в една йерархична конструкция, каквато е прокуратурата, изцяло обикновено е ръководителят да има последната дума.
В умозаключение на Вашия въпрос, мисля че прокуратурата не е верният получател за рецензии в България.
Сигурно мъчно ще Ви изненадаме, нали знаете, че България е страна на парадоксите. Възможно ли е в Германия – първият измежду съдиите – ръководителят на Върховния съд да бъде махленски в недекларирането на приходи в размер на над 100 000 лева (над 50 000 евро) и той да отхвърля да даде пояснение пред способените институции?
Аз не познавам съответния случай, само че не мога да си показва за какво някой ще откаже да даде пояснение, откакто няма какво да крие. Не знам какъв е приходът на един висш арбитър в България, не мога да кажа нищо по този въпрос.
Г-н Палдер, може ли съдиите да вършат политически изявления?
Д-р Хелмут Палдер: При нас съдиите имат право да вземат участие в политически партии, имат право да вършат и политически изявления, само че в качеството си на частни лица, а не в качеството си на съдии.
Знаете ли, че у нас доста съдии настояват, че са обект на напън, когато медиите пишат, че са освободили под гаранция или са оправдали махленски в корупция представител на властта или авторитетен предприемач? Трябва ли да има бистрота на правосъдните актове, тъй като съдиите желаят от Висшия правосъден съвет да санкционира медии, които ги подлагат на критика?
Не мога да си показва, че съдиите се подлагат на напън тогава, когато взимат решения, които не се харесват на избрани лица. Такива неща имаме и при нас в Германия. До известна степен един арбитър би трябвало да може да търпи, да издържи на такива рецензии. Ние предлагаме на съдиите следователно да не реагират сами, тъй като не е признато, когато съдията още един път се постанова да изяснява претекстовете на правосъдния си акт. За тази цел имаме представители при съответните съдилища. Те изясняват наличието на правосъдния акт и коментират на медиите за какво съдът е взел несъмнено решение. Понякога това е изцяло задоволително и органите на пресата се преценяват с този метод.
Има малко случаи, при които медиите не се преценяват и не престават своите неоправдани рецензии, които в даден миг могат да прераснат даже в осъществяване на закононарушение. Тогава се сезира Немският съвет на медиите. Има случаи, които обаче са необичайност, когато ръководителят на съответния съд може да подаде сигнал за осъществено закононарушение.
-Трябва ли магистратите да се самоуправляват и няма ли риск по този начин да се стигне до тяхното капсулиране и усилване на възприятието за недостижимост?
Д-р Хелмут Палдер: Това е въпрос за самите магистрати или за Висшия правосъден съвет. Затова нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази самостоятелност е освен възприятието, че са свободни, а по-скоро приемането на голяма отговорност. Затова е доста мъчно, когато в доста ранен етап избрани лица станат в действителност самостоятелни.
От друга страна е безусловно разбираемо, не предстои на коментар, че съдиите не могат да зависят от който и да е административен орган или от прокуратурата. В Бавария и в Германия съдиите официално са подчинени на Министерство на правораздаването, само че в никакъв случай един министър не би си разрешил да даде съвет на арбитър по какъв начин да си реши делото. И нито един министър или ръководител на съд не би си разрешил да каже на собствен зависещ по какъв начин да реши избран проблем. Но естествено може да изкаже мнение при положение, когато съответният арбитър има несъответстващо мнение. Това се случва доста рядко, само че може да бъде коректив за съдията. Тоест, ние имаме конфликтна обстановка. От една страна функционално съдиите са подчинени на министерство на правораздаването, въпреки това би трябвало да има съвет на съдиите, който да взема решение за тяхното самоуправление.
Нашата система в Германия е система на малцинство в Европейския съюз. Ние имаме добър опит с тази система, само че не желая безусловно да я предлагам на други страни. Защото би трябвало постоянно да се преценява историята на съответната страна и развиването на промените в правосъдната власт би трябвало да бъде съобразено с историческото развиване. Трябва да се прави оценка и да се познава стабилността и политическата система на страната.
На въпроса Ви бих дал отговор по този начин: Мисля, че макар всички рецензии, България откри вярното решение – правосъдната й власт да се ръководи от Висш правосъден съвет. Също по този начин би трябвало да се подсигурява, че при случай на отявлено неуважение на закона този Висш правосъден съвет има пълномощия да се намесва, с цел да не се основава усещане в жителите, че съдиите могат да решат каквото си пожелаят и от своя страна не носят отговорност по отношение на жителите.
С непрекъснато разрастващите се контакти сред съдиите в Европейския съюз сигурно ще се сътвори групово възприятие на отговорност. Те ще видят по какъв начин работят сътрудниците им в другите страни, ще видят положителни образци, по които могат да се ориентират. Ще видят евентуално и неприятни образци, от които да се поучат.
- Преди година България най-сетне одобри настоящо законодателство за битка с корупцията, за конфискация на недоказано и незаконно имущество. Влиятелни предприемачи, част от които имат и медии, нападат по правосъден ред работата на антикорупционния орган, настояват, че у нас се правят репресии. Как е организиран този въпрос във Вашата страна?
Д-р Хелмут Палдер: Нямаме подобен орган, който да може да се съпостави с Антикорупционния орган в България, прокуратурата и полицията противодействат на корупцията. В самото начало споделих, че прочетох сериозни публикации за работата на този антикорупционен орган и бих желал да предупредя, че е допустимо това институция прекомерно екстензивно да употребява властта, която му е дадена. Правилно е, че разнообразни компетентности се съчетават в еднакъв държавен орган, само че може да стане рисково, когато в един държавен орган се трансферира прекалено много власт. Трябва да има механизми, които да изключват опцията за корист. В Германия това, за което ме питате, въобще не е мислимо, тъй като ние нямаме подобен орган. /БГНЕС
--------------------------------
Д-р Хелмут Палдер от 20 години следи процесите по промяна на българската правосъдна система. Д-р Палдер е някогашен консултант и началник на Международния отдел в Баварското министерство на правораздаването. Носител на медал "Мадарски конник" първа степен. Интервюто с доктор Хелмут Палдер бе осъществено с общителното подпомагане на Фондация "Ханс Зайдел".
Нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази самостоятелност е освен възприятието, че са свободни, а по-скоро като приемане на голяма отговорност.
Това споделя в изявление за Правен свят някогашният консултант в Баварското министерство на правораздаването Д-р Хелмут Палдер.
Г-н Палдер, надали има задграничен специалист, който по-добре познава българската правосъдна система. Как се развива българското правораздаване – от участието на България в Европейския съюз до през днешния ден, когато сполучливо мина първото Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз?
Д-р Хелмут Палдер: Първо, благодаря за комплимента, който ми вършиме. Действително 20 години проследявам развиването на България. Мисля, че съм направил много неща за България, само че и почтено казано съм получил много огромно самопризнание от страната Ви като насрещна престация за моите старания.
Не желая да избягам от Вашия въпрос, мисля, че преди България да се причисли към Европейския съюз имаше една много огромна законодателна интензивност. И тази интензивност след присъединението към Съюза сякаш понижа. Беше въведен Механизмът за мониторинг и от него имаше много положителни резултати – имахме съответните Доклади за напредъка. Само ще загатна промяната в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която беше обвързвана със съответните полемики в страната, само че оценявайки от дистанцията на времето, мога да кажа, че тя беше една доста положителна стъпка напред. Но както постоянно в живота нещата се движат нагоре и надолу. Абсолютно човешко е от време на време да се почива върху остарели лаври, само че в случай че това се случва прекомерно дълго във времето, тази позиция се изгубва. И по тази причина постоянно съм казвал на българските сътрудници - да не почиваме единствено върху остарели лаври, да се съобразяваме с рецензията, която се изрича от страна на Европейската комисия.
Но дано да погледнем позитивното развиване. Ужасните поръчкови убийства, които се случиха в България, в последна сметка бяха прекратени. Естествено всяко едно ликвидиране е прекалено много, само че тези серии от поръчкови убийства от години към този момент не се случват.
Непрекъснато се чуват упреци, че не се подхващат задоволително ограничения за противопоставяне на корупцията. Имаше разнообразни опити това противопоставяне да бъде поведено от разнообразни служби и в последна сметка беше взето вярно решение, а точно да се сътвори едно централизирано звено, един централен орган (КПКОНПИ – бел.ред.). Запознат съм с рецензията, че това централизирано звено има прекалено много пълномощия, само че дано дадем късмет на този нов орган. И дано да заключим оптимистично, че имаме Специализиран съд освен за противопоставяне на проведената престъпност, само че и за противопоставяне на корупцията.
И в случай че вземем тематиката на днешния ни семинар – Противодействие на киберпрестъпления, би трябвало да кажа, че ние дружно – България и Германия, се намираме на едно и също равнище.
-Мониторинговият механизъм на Европейската комисия над българските правоохранителни и правосъдни органи обаче към момента продължава. За първи път тази година Европейска комисия видя прогрес по три от основните шест критерия на механизма и краткотрайно ги приключи. На какво се дължи този прогрес?
Д-р Хелмут Палдер: Напредъкът се дължи на това, че помощта, която получи България, само че и рецензията, най-сетне даде плодове. Именно заради Председателството на Европейския съвет през тази година, което пое България, докара до един мощен подтик напред. Имаше доста сериозни гласове, че България няма да се оправи, само че аз през цялото време бях оптимистично надъхан и моят оптимизъм беше оневинен. България в действителност напълно поддържа основаването на Европейска прокуратура, България сложи началото на доста значими начинания за Западните Балкани. Именно по самодейност на България се разведриха връзките с Македония. Освен това България реализира една чудесна работа във връзка с обезпечаване на границата на Европейския съюз с Турция. За страдание целият този принос на България за Европа не е изцяло приет от други европейски страни, само че в последна сметка господин Вебер, който е претендент за поста на Юнкер, неотдавна насърчи по отговарящ метод тези български триумфи.
И също така желая да оценя като позитив и промяната във Висшия правосъден съвет, а точно основаването на две професионални колегии – една, която да дава отговор за съдиите и друга, която да дава отговор за прокурорите.
-Една от рецензиите на Брюксел остава, а точно – неналичието на ефикасни присъди за корупция на политици. Същото споделят и българските жители. И тук идва прехвърлянето на отговорност – прокурорите ли не упрекват добре или българските съдии отхвърлят да издават неоправдателни решения, какво демонстрират Вашите наблюдения?
Д-р Хелмут Палдер: Това е един доста сложен въпрос и аз ще отговоря с самоограничение. Преди да работя в Баварското министерство на правораздаването съм бил и прокурор и арбитър. Аз познавам обвиняването – в случай че самото следствие не се организира вярно, това води до оправдателни присъди. Винаги при образуването на този резултат се пропуща първопричината – прокуратурата е длъжна да организира следствие и когато не се съберат задоволително доказателства за виновността на лицето, тогава разумният резултат е оправдателна присъда. Действително е по този начин – един виновен арбитър по-скоро би оправдал отговорно лице, чиято виновност обаче не е потвърдена в процеса, в сравнение с да осъди един почтен. Няма да избегна Вашия въпрос, просто върша една стъпка по-напред. Като външно лице, аз не мога да си разреша да дам оценка за това дали прокуратурата не проверява вярно, или да дам оценка за това дали съдът не желае да постановява съществени присъди.
Непрекъснато чета в Докладите упрека, че не се проверяват задоволително случаите на корупция, само че почтено казано доста постоянно в упреците за корупция не съществуват прояви на корупция. Мога единствено да изкажа упованието, че посредством основаването на новия орган за противопоставяне на корупцията, следствията ще бъдат улеснени и ще вървят с по-бързи темпове. Мисля, че Специализираният съд и Специализираната прокуратура имат нужните обезпеченост и законови средства, с цел да проведат дейно следствие на такива случаи, с цел да могат съдиите в действителност да имат задоволително материал, събран според правилата на правовата страна, с цел да могат да постановят неоправдателни присъди.
- Г-н Палдер, най-големите критици на българското държавно обвиняване споделят, че то не е реформирано. Обратното сподели Европейска комисия в последния Мониторингов отчет. Къде е истината?
Много постоянно истината е по средата, колкото и тривиално да звучи това изречение. Но аз мисля, че по-скоро, в тази ситуация, истината е на страната на прокуратурата. Мога да си показва, че един орган, който е снаряжен с в действителност голям властови запас, може да бъде изкушен да го употребява. Но това никога не е индикация, че прокуратурата работи незаконосъобразно.
Д-р Хелмут Палдер: Мисля, че промените, които организира основният прокурор в самата прокуратура, към този момент дават резултати. На първо място това е поддръжката на районните прокуратури – като се върна обратно във времето и си спомня обстановката при започване на века, когато имахме планове с българската прокуратура, би трябвало да кажа, че обстановката е изменена в действителност сензитивно. Тогава прокурорите се опасяваха да взимат независимо решение, постоянно питаха нагоре по йерархията какво би трябвало да вършат, в този момент това нещо е изцяло променено. Сега фактически решенията се взимат на място и от лицата, които носят отговорността за осъществяването им. Естествено в една йерархична конструкция, каквато е прокуратурата, изцяло обикновено е ръководителят да има последната дума.
В умозаключение на Вашия въпрос, мисля че прокуратурата не е верният получател за рецензии в България.
Сигурно мъчно ще Ви изненадаме, нали знаете, че България е страна на парадоксите. Възможно ли е в Германия – първият измежду съдиите – ръководителят на Върховния съд да бъде махленски в недекларирането на приходи в размер на над 100 000 лева (над 50 000 евро) и той да отхвърля да даде пояснение пред способените институции?
Аз не познавам съответния случай, само че не мога да си показва за какво някой ще откаже да даде пояснение, откакто няма какво да крие. Не знам какъв е приходът на един висш арбитър в България, не мога да кажа нищо по този въпрос.
Г-н Палдер, може ли съдиите да вършат политически изявления?
Д-р Хелмут Палдер: При нас съдиите имат право да вземат участие в политически партии, имат право да вършат и политически изявления, само че в качеството си на частни лица, а не в качеството си на съдии.
Знаете ли, че у нас доста съдии настояват, че са обект на напън, когато медиите пишат, че са освободили под гаранция или са оправдали махленски в корупция представител на властта или авторитетен предприемач? Трябва ли да има бистрота на правосъдните актове, тъй като съдиите желаят от Висшия правосъден съвет да санкционира медии, които ги подлагат на критика?
Не мога да си показва, че съдиите се подлагат на напън тогава, когато взимат решения, които не се харесват на избрани лица. Такива неща имаме и при нас в Германия. До известна степен един арбитър би трябвало да може да търпи, да издържи на такива рецензии. Ние предлагаме на съдиите следователно да не реагират сами, тъй като не е признато, когато съдията още един път се постанова да изяснява претекстовете на правосъдния си акт. За тази цел имаме представители при съответните съдилища. Те изясняват наличието на правосъдния акт и коментират на медиите за какво съдът е взел несъмнено решение. Понякога това е изцяло задоволително и органите на пресата се преценяват с този метод.
Има малко случаи, при които медиите не се преценяват и не престават своите неоправдани рецензии, които в даден миг могат да прераснат даже в осъществяване на закононарушение. Тогава се сезира Немският съвет на медиите. Има случаи, които обаче са необичайност, когато ръководителят на съответния съд може да подаде сигнал за осъществено закононарушение.
-Трябва ли магистратите да се самоуправляват и няма ли риск по този начин да се стигне до тяхното капсулиране и усилване на възприятието за недостижимост?
Д-р Хелмут Палдер: Това е въпрос за самите магистрати или за Висшия правосъден съвет. Затова нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази самостоятелност е освен възприятието, че са свободни, а по-скоро приемането на голяма отговорност. Затова е доста мъчно, когато в доста ранен етап избрани лица станат в действителност самостоятелни.
От друга страна е безусловно разбираемо, не предстои на коментар, че съдиите не могат да зависят от който и да е административен орган или от прокуратурата. В Бавария и в Германия съдиите официално са подчинени на Министерство на правораздаването, само че в никакъв случай един министър не би си разрешил да даде съвет на арбитър по какъв начин да си реши делото. И нито един министър или ръководител на съд не би си разрешил да каже на собствен зависещ по какъв начин да реши избран проблем. Но естествено може да изкаже мнение при положение, когато съответният арбитър има несъответстващо мнение. Това се случва доста рядко, само че може да бъде коректив за съдията. Тоест, ние имаме конфликтна обстановка. От една страна функционално съдиите са подчинени на министерство на правораздаването, въпреки това би трябвало да има съвет на съдиите, който да взема решение за тяхното самоуправление.
Нашата система в Германия е система на малцинство в Европейския съюз. Ние имаме добър опит с тази система, само че не желая безусловно да я предлагам на други страни. Защото би трябвало постоянно да се преценява историята на съответната страна и развиването на промените в правосъдната власт би трябвало да бъде съобразено с историческото развиване. Трябва да се прави оценка и да се познава стабилността и политическата система на страната.
На въпроса Ви бих дал отговор по този начин: Мисля, че макар всички рецензии, България откри вярното решение – правосъдната й власт да се ръководи от Висш правосъден съвет. Също по този начин би трябвало да се подсигурява, че при случай на отявлено неуважение на закона този Висш правосъден съвет има пълномощия да се намесва, с цел да не се основава усещане в жителите, че съдиите могат да решат каквото си пожелаят и от своя страна не носят отговорност по отношение на жителите.
С непрекъснато разрастващите се контакти сред съдиите в Европейския съюз сигурно ще се сътвори групово възприятие на отговорност. Те ще видят по какъв начин работят сътрудниците им в другите страни, ще видят положителни образци, по които могат да се ориентират. Ще видят евентуално и неприятни образци, от които да се поучат.
- Преди година България най-сетне одобри настоящо законодателство за битка с корупцията, за конфискация на недоказано и незаконно имущество. Влиятелни предприемачи, част от които имат и медии, нападат по правосъден ред работата на антикорупционния орган, настояват, че у нас се правят репресии. Как е организиран този въпрос във Вашата страна?
Д-р Хелмут Палдер: Нямаме подобен орган, който да може да се съпостави с Антикорупционния орган в България, прокуратурата и полицията противодействат на корупцията. В самото начало споделих, че прочетох сериозни публикации за работата на този антикорупционен орган и бих желал да предупредя, че е допустимо това институция прекомерно екстензивно да употребява властта, която му е дадена. Правилно е, че разнообразни компетентности се съчетават в еднакъв държавен орган, само че може да стане рисково, когато в един държавен орган се трансферира прекалено много власт. Трябва да има механизми, които да изключват опцията за корист. В Германия това, за което ме питате, въобще не е мислимо, тъй като ние нямаме подобен орган. /БГНЕС
--------------------------------
Д-р Хелмут Палдер от 20 години следи процесите по промяна на българската правосъдна система. Д-р Палдер е някогашен консултант и началник на Международния отдел в Баварското министерство на правораздаването. Носител на медал "Мадарски конник" първа степен. Интервюто с доктор Хелмут Палдер бе осъществено с общителното подпомагане на Фондация "Ханс Зайдел".
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ